Определение № 2328 от 05.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. С., действаща чрез процесуалния си представител адвокат С. Е. от АК – Ямбол, против въззивно решение № 147 от 15.10.2025 година по гр. д. № 229/2025 г. на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено решение № 214/05.05.2025 г., постановено по гр. д. № 2912/2022 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което е отхвърлен предявеният от Н. С. С. иск против ТП на НОИ -гр. Ямбол и „ДЕМИРЕВ НМ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], да се приеме за установен трудовият й и осигурителният й стаж в „ДЕМИРЕВ НМ” ЕООД на длъжност „Отчетник в счетоводство“ в периода 05.10.2011 г. - 01.03.2019 г.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, постановено без задълбочен анализ на всички доказателства по делото и без мотиви относно възприетите правни изводи, както и поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. По изложени съображения се моли за неговата отмяна.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да анализира всички събрани доказателства и да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи и възражения на страните, да се произнесе кои доказателства обсъжда, кои от тях кредитира и кои отхвърля?

2. Допустим ли е свидетел в производство по установяване на трудов и осигурителен стаж по ЗУТОССР, ако същият е със заличени данни като работник в ответното дружество?

3. Допустимо ли е назначаване на особен представител на управител на търговско дружество от разследващ полицай в рамките на досъдебно производство, който представител да действа от името и за сметка на дружеството пред органите на НАП, НОИ, ИТ, вместо вписаният в регистъра управител?

4. Пораждат ли действие административни актове /задължителни предписания на НОИ/, които не са връчени на законния представител на дружеството? Може ли съдебното решение да се позовава на нищожни писмени доказателства, които не са събрани по надлежния процесуален ред?

5. Допустимо ли е съдебното решение да се основава на свидетелски показания, дадени пред орган на досъдебното производство?

6. Може ли съдът да приема „фиктивност“ или „липса на полагане на труд“ без назначаване на експертиза при оспорен подпис или при съмнения за автентичност на документите?

7. Има ли материална доказателствена сила заличаването на данните за трудов договор в системите на НОИ/НАП относно факта на неполагане на труд?

Отговор на касационната жалба не е постъпил от ответното търговско дружество.

Постъпил е отговор на касационната жалба от страна на ТП на НОИ – Ямбол със становище за нейната неоснователност.

При преценка на допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, но е постъпила срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Атакуваното въззивно решение е постановено по искове с правно основание чл. 1 ЗУТОССР. Съгласно разпоредбата на чл. 357, ал. 1 КТ и ТР № 2/2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС споровете за установяване на трудов стаж са трудови спорове. Задължителното привличане на съответното ТП на НОИ като ответник в процеса не променя характеристиката на спора по чл. 1 ЗУТОССР като трудов. Съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и по искове за обезщетения и трудови възнаграждения с цена на иска над 5 000 лева.

ГПК е предвидил двуинстанционно съдебно производство по трудовите дела, непопадащи в предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, като постановените от въззивния съд решения са окончателни и не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Това се отнася и за споровете за съществуването на трудовото правоотношение, като същите могат да бъдат разглеждани от касационната инстанция единствено в случаите, когато са свързани с някой от исковете по чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК и обуславят решението по него, какъвто не е конкретния случай. Исковете по реда на ЗУТОССР не попадат в изключенията по чл. 280, ал. З ГПК, поради което касационната жалба срещу въззивното решение е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

В този смисъл е формираната практика на ВКС, споделяна от настоящия състав, обективирана в определение № 4574 от 14.10.2024 г. по гр. д. № 552/2024 г. на ВКС, III г. о.; определение № 289 от 24.02.2023 г. по гр. д. № 4052/2022 г. на ВКС, IV г. о., определение № 4473 от 06.10.2025 г. по гр. дело № 1899/2025 г., III г. о., определение № 5951 от 18.12.2024 г. по ч. гр. дело № 4744/2024 г., IV г. о., определение № 5747/10.12.2024 г. по ч. гр. д. № 4335/2024 г., IV г. о., определение № 3907 от 20.08.2024 г. по ч. гр. д. № 52/2024 г., IV г. о., определение № 3918 от 06.12.2023 г. по гр. дело № 1428/2023 г. IV г. о., определение № 3762 от 27.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4879/2023 г. IV г. о, определение № 78 от 17.03.2021 г. по гр. дело № 3722/2020 г., IV г. о и цитираните в него определение № 298/25.09.2018 г. по гр. дело № 1288/2018 г. на III г. о. на ВКС, определение № 23/21.01.2019 г. по гр. дело № 107/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 147/02.04.2019 г. по ч. гр. дело № 1187/2019 г. на III г. о. на ВКС, определение № 301/27.06.2019 г. по ч. гр. дело № 4707/2018 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 99/05.03.2019 г. по ч. гр. дело № 551/2019 г. на IV г. о. на ВКС.

С оглед изложените съображения касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да се прекрати.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение