Определение № 5306 от 20.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4336/2024 г.
ВКСIV гражданско отделение20.11.2024 г.докладчик Борис Д. Илиев
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1978 от 06.08.202 4г. по ч. гр. д. №1407/2024г. по описа на Апелативен съд- София. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Делото е образувано по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния й представител гл. инсп. Е. С., срещу определение №1978 от 06.08.202 4г. по ч. гр. д. №1407/2024г. по описа на Апелативен съд- София, с което е била оставена без уважение частната й жалба срещу определение №262540/05.04.2024г., постановено по гр.д. №1004/2020г. по описа на Софийския градски съд, с което е била оставена без уважение молба на КОНПИ по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК за изменение на Решение №260087 от 02.02.2024г., постановено по гр.д. №1004/2020г. по описа на Софийския градски съд, в частта за разноските, с което Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 6142,09 лв.- държавна такса. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и уважаване на подадената от КОНПИ молба по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на Решение №260087 от 02.02.2024г., постановено по гр.д. №1004/2020г. по описа на Софийския градски съд, в частта му, с която комисията е била осъдена да заплати държавна такса по делото. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което се излагат основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ответната страна по частната касационна жалба- Д. Б. Х., не е взел становище по същата. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване определение. Първоинстанционното производство по гр. д. №№1004/2020г. по описа на Софийския градски съд е било образувано по искова молба на КПКОНПИ /с ново наименование КОНПИ/ срещу Д. Б. Х., с която са били предявени претенции с правно основание чл. 154, ал. 1 във връзка с чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на равностойността на имущество на обща стойност 153552,24 лв. С Решение №260087 от 02.02.2024г. исковете са били отхвърлени, като на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, вр. § 5, ал. 2 от ПЗР ЗОНПИ, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати по сметка на СГС сумата от 6 142,09 лв. - държавна такса. С молба от 29.02.2024 г., на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, КОНПИ е поискала изменение на решението от 02.02.2024 г. в частта за разноските, което искане е било оставено без уважение с определение на първоинстанционния съд. За да потвърди така постановеното определение, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл.157, ал.2 от ЗОНПИ и формираната по приложението й практика на ВКС комисията дължи заплащане на държавна такса в случаите, когато предявеният иск бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено. За неоснователни са счетени доводите на КОНПИ, че не следва да дължи държавна такса по силата на разпоредбата на чл.84, т.1 от ГПК, тъй като е държавно учреждение. В тази връзка съдът е посочил, че предявеното в процеса вземане за отнемане на незаконно придобито имущество е частно държавна вземане, а КОНПИ като страна в гражданския процес е равнопоставена на насрещната страна в производството, включително и по отношение на отговорността за разноски. Приел е, че привилегията, която е предоставена на комисията с разпоредбата на чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ, се отнася само до това, че държавна такса не се внася при завеждане на иска, но посочената разпоредба не освобождава комисията от заплащане на такава при приключване на делото в зависимост от изхода на спора. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК касационното обжалване пред Върховния касационен съд е допустимо само по отношение на съдебни актове, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на съдебния акт. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, касаторът поставя следния въпрос: „Предвид трайната съдебна практика, че държавните учреждения не дължат държавна такса в случаите, когато защитават интереси от по- висш порядък, следва ли да се приеме, че КОНПИ защитава такъв интерес в производството по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество?“. Според настоящия състав на съда не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая поставеният от касатора въпрос се свежда до това дали КОНПИ следва да дължи държавна такса в случаите, когато предявеният от нея иск с правно основание чл.153, ал.1 от ЗОНПИ бъде отхвърлен. По посочения въпрос е формирана практика на ВКС / Определение № 50257 от 7.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3297/2022 г., IV г. о., Определение № 2510 от 23.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1814/2024 г., IV г. о., Определение № 3785 от 29.07.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2480/2024 г., III г. о., Определение № 4240 от 26.09.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 352/2024 г., III г. о., и други/, съгласно която по силата на чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ комисията-ищец е освободена от внасянето на държавната такса само при подаването на исковата молба, респ. – при подаването на жалби (въззивна, касационна, частна). Съгласно изричния текст на чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ обаче, дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на делото, от което следва, че същата се възлага в тежест на ответника при уважаване на иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото от него имущество или се възлага в тежест на комисията-ищец при отхвърляне на иска. КОНПИ не е освободена от заплащане на държавната такса по силата на чл. 84, т. 1 от ГПК. Комисията е публично държавно учреждение, но вземането- предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно. В производството по ЗОНПИ Комисията не брани интереси от по-висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер. Обжалваното определение е в съответствие с така формираната съдебна практика, която се споделя от настоящия състав на съда и не се нуждае от промяна или осъвременяване. Предвид горното касационно обжалване на същото не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV- то г. о.,
Цитирани разпоредби
14- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ
- чл. 84, т. 1 ГПК
- чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ
- чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ
- чл. 274, ал. 3 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 154, ал. 1 ЗОНПИ
- чл. 280, ал. 1
- чл. 5