Определение № 102 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2839/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Подадена е молба от К. Т. Г., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. П., с искане за допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта му за разноските. В молбата се сочи, че, независимо от своевременно направеното искане за заплащане на сторените от молителя като ответник по касационната жалба разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне, приподписване и входиране на писмен отговор срещу касационната жалба и приложените към него доказателства, съдът не е сторил произнасяне. Ответната страна по искането И. К. И., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Т. Т., в отговор на искането счита, че не са налице фактически и правни основания да се иска допълване на определението, като искането е недопустимо – направено слез изтичане на преклузивния срок по ГПК, а ако е допустимо, то разноските са прекомерни. Установява се по делото, че в отговора на касационната жалба ответникът Г. прави искане за присъждане на направените за касационното производство разноски. Представят се пълномощно от Г. на адв. М. П., както и разписка, че адв. П. е получила от Г. сумата от 2500 лева адвокатско възнаграждение за изготвяне, приподписване и входиране на писмен отговор срещу касационната жалба, подадена от И. И.. К. съд в настоящия си състав с определение № 12 от 5 януари 2018 г. не допусна касационното обжалване на решение № ІІІ-16 от 28 февруари 2017 г., постановено по в.гр.д. № 1664/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място], но произнасяне по искането за присъждане на разноски не е сторено. Искането за допълване на определението в частта за разноските е постъпило в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (пощенско клеймо от 02.02.2018 г.). Удостоверено е заплащането на 2500 лева, изрично уговорена сума за изготвяне, приподписване и представяне в съда на писмен отговор срещу касационната жалба. Предвид защитавания материален интерес и съобразно правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 664,35 лева. Заплатеното адвокатско възнаграждение е почти четири пъти по-високо от минимално дължимото възнаграждение според наредбата. При преценка на фактическата и правна сложност на спора следва да се държи сметка за дадения обоснован отговор на искането за допускане на касационното обжалване и на оплакванията на касаторката за неправилността на въззивното решение от една страна, а от друга обстоятелството, че касаторката не е посочила правни въпроси съобразно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, което е станало причина за недопускане на касационното обжалване, и така при отговора на касационната жалба не е съществувало затруднение за даване на аргументирано становище. За усилията на защитата при упражняване на процесуалните правила на ответника в касационното производство следва да се присъди възнаграждение от 1000 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,