Определение № 60516 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1014/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото – С. Г. П. срещу решение № 3098 от 18.05.2020 г, постановено по в. гр. дело № 4214/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, с което е потвърдено решение № 293027 от 13.12.2017 г., постановено по гр. д. № 40275/2010 г. на Софийски районен съд, I ГО, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Г. П. срещу Г. Д. С. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.08.2010 г. до окончателното излащане на сумата.Поддържа се, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касационната жалба – Г. Д. С. е подала отговор, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение е прието, че по делото не е установено противоправно поведение на ответницата, което да е довело до настъпване на претендираните вреди.В мотивите се посочва, че след издаване на експертното решение № 1166 от 19.12.2005 г. на НЕЛК, с което на ищцата е определена трайно намалена работоспособност под 50%, основанието за получаване на пенсията е отпаднало на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, поради което съгласно чл. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за ответницата е възникнало задължението да издаде разпореждане за прекратяване на отпусната личната пенсия за инвалидност и общо заболяване и социалната пенсия за инвалидност. Съдът е приел, че доколкото към относимия към спора период експертно решение № 0446 от заседание № 143 от 07.10.2009 г. на НЕЛК е било обжалвано от ищцата, правилно лицето, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, е издало разпореждане № 2803 от 19.12.2009 г. и разпореждане № 824 от 12.05.2010 г., с които пенсията е възобновена, считано от 02.06.2005 г. Посочва се, че по делото не са представени доказателства, че за ответницата, е възникнало задължението да издаде съответните разпореждания и към 2014 г. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на ищцата – С. П. е посочено касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението не съдържа формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а доводи, свързани с правилността и обосноваността на обжалваното въззивно решение, които преповтарят съображенията, заявени със самата касационна жалба. Същите са основания за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. В настоящия случай приложеното към касационната жалба изложение на основанията за обжалване не отговаря на приетото с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС съдържание на касационната жалба, поради липса на ясно и точно формулирани материални или процесуалноправни въпроси. Във фазата на предварително селектиране на касационните жалби съдът дължи отговор на ясно и точно формулирани въпроси и е недопустимо да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид, защото такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на прокламирания в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът дължи на ответницата направените от нея разноски в тази инстанция в размер на 150 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение