Определение № 578 от 04.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 257/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София” ЕАД със седалище в [населено място] - чрез адв. Д. Д., срещу решение № 2413 от 05.11.2019 г., постановено по т. д. № 5568/2018 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която след отмяна на решение № 1794 от 03.09.2018 г. по т. д. № 9578/2016 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД против „Национална електрическа компания” ЕАД искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ бр.17/2015 г. в сила от 06.03.2015 г.) и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 3 689 642.08 лв. - цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена за периода от 01.08.2015 г. до 29.12.2015 г. от инсталация Турбогенератор ТГ-8/8А в топлоелектрическа централа ТЕЦ „София”, за която са издадени фактура № [ЕГН]/31.08.2015 г., фактура № [ЕГН]/31.12.2015 г., фактура № [ЕГН]/31.03.2016 г., фактура № [ЕГН]/31.03.2016 г., фактура № [ЕГН]/31.03.2016 г., фактура № [ЕГН]/31.03.2016 г. и фактура № [ЕГН]/31.03.2016 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 29.12.2016 г. до окончателното плащане, и 3 575 473.54 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 08.05.2015 г. до 28.12.2016 г. върху главницата от 3 689 642.08 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се иска отмяната му с произтичащите от това последици - уважаване на отхвърлените от въззивния съд искове и присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че за да отговори на основния спорен по делото въпрос, от който зависи произнасянето по основателността на исковете - от кога е започнало изпълнението на инвестиционната програма, въззивният съд неправилно е отдал приоритет на протокола на ДКЕВР от 30.10.2013 г., с който е констатирано започване на инвестиционната програма на дружеството изобщо, а не спрямо конкретната инсталация за производство на високоефективната комбинирана енергия, подлежаща на изкупуване по преференциални цени съгласно приложимата разпоредба на § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ 2012 г. Излага доводи, че за правилното прилагане на § 198 ПЗР на ЗИДЕ съдът е следвало да преценява началото на тригодишния преходен ценови период по отношение на съответната инсталация, която ще създаде високоефективното производство, както и да съобрази доказателствата, в частност писмо на ДКЕВР от 08.05.2015 г. и договор за инженеринг на конкретната инсталация, с които е установено, че изпълнението на инвестиционната програма спрямо инсталацията за производство на процесните количества енергия е започнало на 01.07.2013 г. и по тази причина са налице предпоставките за прилагане на уреденото в § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ преходно ценово правило. С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано със съждения относно правилното тълкуване на разпоредбата на § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ. Формулиран е следният въпрос, за който се поддържа, че е разрешен погрешно от въззивния съд и „удовлетворява изискванията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК”: „Под начало на изпълнение на инвестиционната програма по смисъла на пар. 198, ал.1, т.1 и 2 ПЗР на ЗЕ се има предвид започване на изпълнението на инвестиционната програма въобще, без значение на връзката й с тази част от нея, която има за цел да се достигнат критериите за високоефективно производство, или се има предвид започване на тази част от програмата, която ще създава след приключването си въпросното високоефективно производство”. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Национална електрическа компания” ЕАД - чрез адв. С. Ц., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Производството по т. д. № 9578/2016 г. е образувано пред Софийски градски съд по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против „Национална електрическа компания” ЕАД обективно съединени искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 3 689 642.08 лв. - дължима цена на електрическа енергия, произведена за периода 01.08.2015 г. - 29.12.2015 г. от притежаваната от ищеца инсталация Турбогерератор 8 на ТЕЦ „София”, и на сумата 4 042 784.15 лв. - обезщетение за забавено плащане. В исковата молба ищецът е поддържал, че по силата на чл.162 ЗЕ между него и ответника съществува правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, пораждащ задължение за ответника да изкупи по преференциални цени цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, произведено за периода 01.08.2015 г. - 29.12.2015 г. от самостоятелната инсталация на Турбогенератор 8 на ТЕЦ „София”, до определения с решение на ДКЕВР размер. Позовавайки се на разпоредбата на § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ от 2012 г., изм. 2015 г., ищецът е твърдял, че ответникът му дължи заплащане на преференциална цена за подлежащата на задължително изкупуване през посочения период електрическа енергия, изчислена въз основа на решения на ДКЕВР на стойност 3 689 642.08 лв., ведно с обезщетение за забава. Първоинстанционният съд е уважил изцяло главния иск и частично акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД до размер на сумата 3 575 473.54 лв., след като е приел, че по силата на чл.162 ЗЕ във вр § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ бр.54/2012 г., изм. ДВ бр.17/2015 г. в сила от 06.03.2015 г.) за ответника е възникнало задължение да заплати на ищеца цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена за периода 01.08.2015 г. - 29.12.2015 г. от инсталацията Турбогенератол ТГ 8/8А в ТЕЦ „София”, чиято стойност възлиза на претендираната с главния иск сума, заедно с обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. Сезиран с въззивни жалби от двете страни, Апелативен съд - София е постановил обжалваното с касационната жалба въззивно решение, с което е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част за отхвърляне на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД и след отмяна на решението в обжалваната от ответника осъдителна част е отхвърлил изцяло иска по чл.79, ал.1 ЗЗД и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е приел за безспорно, че между страните е сключен договор № 12 ИЕ/12.03.2012 г. за продажба на електрическа енергия - комбинирано производство от „Топлофикация София” ЕАД, по силата на който ищецът в качеството на производител произвежда и продава на ответника в качеството на обществен доставчик произведена по комбиниран способ нетна активна електрическа енергия. Срокът на договора е изтекъл на 31.12.2013 г., но и след тази дата страните са били обвързани от облигационни правоотношения с предмет продажба и изкупуване на електрическа енергия при условията на чл.97 ЗЕ. От заключенията на назначените в първоинстанционното производство експертизи съдът е приел за установено, че за периода 01.08.2015 г. - 31.12.2015 г. ищецът е доставил на ответника 17 859.491 MWh електрическа енергия и е издал фактури за дължимата цена, която възлиза на претендираните с главния иск 3 689 642.05 лв. и не е платена; Произведената енергия е с източник комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, като при производството й не са достигнати критериите за високоефективно производство по чл.14-16 от Наредба № РД-16-267 от 19.03.2008 г. За да разреши спорните във въззивното производство въпроси - възникнало ли е задължение за ответника да изкупи доставената от ищеца енергия, произведена от функциониращата в ТЕЦ „София” инсталация Турбогенератор ТГ 8/8А и на каква цена, въззивният съд е анализирал приложимите към спорното правоотношение разпоредби на чл.162 ЗЕ и § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ. Въз основа на разпоредбата на чл.162 ЗЕ съдът е направил извод, че за обществения доставчик по сключен с производител на електрическа енергия договор възниква задължение за изкупи по преференциални цени количеството електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, което отговаря на следните изисквания: 1) произведено е в резултат на високоефективно комбинирано производство, което е регистрирано като такова със сертификат за произход; и 2) не надвишава количествата електрическа енергия, които са определени с решение на КЕВР за определяне на индивидуална цена за инсталациите, което се издава съгласно чл.33 ЗЕ и наредбата по чл.36, ал.3 ЗЕ. След преценка на фактите и доказателствата по делото съдът е приел, че количеството енергия, по повод на което ищецът претендира заплащане на преференциална цена, отговаря на установените с чл.162 ЗЕ критерии. Относно разпоредбата на § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ съдът е посочил, че същата задължава обществения доставчик да изкупува произведените количествата комбинирана електрическа енергия от инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия в експлоатация към датата на влизане на ЗИДЗЕ в сила, с одобрени от КЕВР инвестиционни програми, при изпълнението на които се достигат критериите за високоефективно производство, за срок не по-дълъг от три години, считано от 1 януари 2012 г. - при начало на изпълнение на инвестиционната програма до 1 юли 2012 г., и считано от 1 януари 2013 г. - при начало на изпълнение на инвестиционната програма след 1 юли 2012 г. Предвид предпоставките за прилагане на § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ, въззивният съд е преценил, че от съществено значение за спора е да се отговори на въпроса кога е одобрена инвестиционната програма на „Топлофикация София” ЕАД и кога е започнало нейното изпълнение. С цел изясняване на релевантните за спора факти въззивният съд е обсъдил представеното по делото писмо на КЕВР с вх. № М-444/08.05.2015 г. (с погрешно вписана година 2005), адресирано до „Топлофикация София” ЕАД, в което е отразено, че с решение № БП-09/25.05.2011 г. е одобрен бизнес план за периода 2010 - 2014 г. на „Топлофикация София” ЕАД, част от който е инвестиционната програма на дружеството, при изпълнението на която се достигат критериите за високоефективно производство, а според одобрения бизнес план БП-2 от 21.01.2015 г. е предвидено изграждане на противоналегателна турбина ТГ № 8, като при изпълнение на новата технологична схема ще бъдат постигнати показатели за високоефективно производство. Според становището в писмото, изпълнението на инвестиционната програма е започнало след 01.07.2012 г. Въззивният съд е констатирал, че с отговора на исковата молба е представен протокол № 156/30.10.2013 г. от заседание на ДКЕВР, в което е изразено становище по приложението на § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ по отношение на „Топлофикация София” ЕАД в смисъл, че с решение № БП 09/25.05.2011 г. на ДКЕВР е одобрен бизнес план на дружеството за периода 2010 - 2014 г., част от който е инвестиционната програма на дружеството, при изпълнението на която се очаква да се достигнат критериите за високоефективно производство, като нейното изпълнение е започнало преди 01.07.2012 г. При съпоставяне на съдържанието на двата документа съдът е констатирал противоречие досежно началния момент, към който е започнало изпълнението на инвестиционната програма, насочена към постигане на критериите за високоефективно производство. След преценка на доказателствената стойност на документите съдът е приел, че следва да бъде отдаден приоритет на протокола на ДКЕВР от 30.10.2013 г., тъй като обективираното в него решение е адресирано до неопределен кръг лица, във времево отношение е по-близо до релевантната за спора 2012 г. и удостоверените в съдържанието му факти са резултат от извършения от ДКЕВР текущ контрол върху дейността на дружеството - ищец. Възприемайки за достоверни данните в протокола на ДКЕВР, съдът е направил извод, че изпълнението на одобрената от компетентния орган инвестиционна програма е започнало преди 01.07.2012 г. Доводът на ищеца, че началото на изпълнение на инвестиционната програма за конкретната производствена инсталация Турбогенератор 8 в ТЕЦ „София” се доказва от представения договор за изработка, сключен на 01.07.2013 г. с Консорциум „Дженерал Енерго”, е счетен за неоснователен с мотив, че е възможно да има различни инвестиционни програми за различни инсталации и производства. Неоснователността на поддържания довод е аргументиран и със съображения, че макар да е придал релевантно значение на началото на изпълнение на одобрените инвестиционни програми за промяна на производството и въвеждане на високоефективно производство, законодателят не е предвидил разграничаване на отделните етапи и части, през които минава инвестиционната програма на съответния производител до достигане на показателите за високоефективно производство, и не е отдал правно значение на началото на изпълнението им. В зависимост от извода, че началото на изпълнение на одобрената инвестиционна програма за въвеждане на високоефективно производство от „Топлофикация София” ЕАД е преди 01.07.2012 г., въззивният съд е приел, че тригодишният период по § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ, в който ответникът е бил длъжен да изкупува произведената от ищеца електрическа енергия и без издаване на сертификат, е започнал да тече от 01.01.2012 г. и е изтекъл на 01.01.2014 г., т. е. преди периода, за който ищецът претендира заплащане на цена при условията на § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ в размер на сумата 3 689.642.08 лв. В съответствие с така възприетите разрешения и като е отрекъл възникването на задължение за ответника да изкупи произведеното от ищеца през исковия период количество енергия по преференциални цени, съгласно § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ, Апелативен съд - София е отменил първоинстанционното решение в частта за уважаване на исковете и е отхвърлил същите като недоказани и неоснователни. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значим за изхода на делото въпроса дали под „начало на изпълнение на инвестиционната програма” по смисъла на пар. 198, ал.1, т.1 и 2 ПЗР на ЗИДЗЕ се има предвид започване на изпълнението на инвестиционната програма въобще или започване на изпълнението на тази част от нея, която има за цел да се достигнат критериите за високоефективно производство. Поставеният въпрос е изведен от оплакването в касационната жалба, че при произнасянето по основателността на предявените искове въззивният съд е тълкувал погрешно и неправилно разпоредбата на § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ, обвързвайки тригодишния срок по § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ с началото на изпълнение на инвестиционната програма на цялото дружество, вместо с началото на изпълнение на инвестиционната програма за конкретната инсталация, от която са произведени количествата енергия, чиято цена се претендира с главния иск. Разрешението на спора, което е дал въззивният съд, е обусловено от тълкуване на разпоредбата на § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ и от направения в резултат на тълкуването извод, че обективираната в съдържанието й воля на законодателя е да придаде правнорелевантно значение за началото на тригодишния преходен период, в който общественият доставчик има задължение да изкупува произведените количества комбинирана електрическа енергия от инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия в експлоатация към датата на влизане на ЗИДЗЕ от 2012 г. в сила, на началото на изпълнение на инвестиционната програма на енергийното предприятие - производител на енергията. Въз основа на доказателствата съдът е приел, че в конкретния случай изпълнението на инвестиционната програма на дружеството - производител на електрическа енергия от комбиниран тип - ищецът „Топлофикация София” ЕАД, е започнало преди 01.07.2012 г. и спрямо тази дата е преценявал предпоставките за прилагане на разпоредбата на § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ. Евентуалните грешки на въззивния съд, допуснати при прилагането на материалния закон, са от значение за правилността на обжалваното въззивно решение, а тя не е предмет на производството по чл.288 ГПК (с изключение на очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК). Поради това дори да е вярно твърдението на касатора, че въззивният съд е тълкувал погрешно разпоредбата на чл.198 ПЗР на ЗИДЗЕ като е преценявал тригодишния срок спрямо началото на изпълнение на инвестиционната програма на дружеството, вместо спрямо началото на изпълнение на инвестиционната програма за конкретната производствена инсталация, чрез която се достигат критериите за високоефективно производство, въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване по формулирания в изложението въпрос, тъй като въпросът е насочен към проверка на правилността на решението и не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. В този смисъл са и разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Самостоятелен аргумент за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване е обстоятелството, че в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да обоснове специфичната за него допълнителна предпоставка - значение на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените отношения, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая касаторът не твърди, че разпоредбата на § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ е неточна, непълна или неясна, което налага разкриване по тълкувателен път на вложения в съдържанието й действителен смисъл, а изразява несъгласие с тълкуването, което е възприел въззивният съд при разрешаване на правния спор по делото. Разпоредбата на § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ бр.54/2012 г., изм. ДВ бр.17/2015 г.) въвежда ясни правила относно предпоставките и срока за изкупуване по преференциални цени на количествата комбинирана електрическа енергия от инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, в експлоатация към момента на влизането й в сила. При липса на убедителна аргументация в подкрепа на необходимостта от тълкуване на разпоредбата за постигане на целта, заложена в основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съставът на ВКС намира, че няма основание въззивното решение да се допуска до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 5586/2018 г. на Апелативен съд - София. Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,