Определение № 271 от 12.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 828/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 20103 от 21.06.2011 г. от М. П. Г. и К. П. И., двете от [населено място], чрез пълномощника им адв. Г. А. срещу решение № 523 от 21.04.2011 г. по гр. д. № 17 по описа за 2011 г. на Варненски окръжен съд. В законоустановения срок ответникът по касационната жалба С. Т. М. от [населено място], чрез пълномощника адв. Н. Т. е подал отговор, в който претендира разноски за настоящото производство, като представя. договор за правна защита и съдействие серия В, № 179143 от 25.07.2011 г. От договора е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за защита пред ВКС. В. решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като към момента на постановяването му е била в сила разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й от 21.12.2010 г. /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г./. В конкретния случай съдът се е произнесъл по предявен установителен иск за собственост, размерът на цената на който, определена в съответствие с действащата към момента на предявяването му норма на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ е ¼ от данъчната оценка, а ако няма такава – ¼ от пазарната цена на имота. По делото е приложено удостоверение за данъчна оценка, съобразно което цената на иска на спорната част от недвижимия имот с площ от 359 кв.м. е 1265,83 лева. Ето защо жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. С оглед представените по делото доказателства, на основание чл. 78 ГПК, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени сторените разноски за производството пред Върховния касационен съд,. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.