Определение № 370 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 61184/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 1531/02.03.2016 год. на ПК“НАПРЕД“ със седалище и адрес на управление [населено място], представлявана от Председателя И. С. С. заявена чрез процесуалния представител адв. Ч. П. САК срещу въззивно Решение No 21 от 11.01.2016 година по гр. В.д.Nо 705 / 2015 год. на Софийския окръжен съд. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно, поради допуснати нарушения на приложения материален закон и на нарушения на процесуалните правила, свързани с правилното приложение на чл. 146 ГПК ,както и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Доводите за незаконосъобразност са в насока неточното приложение на чл. 59 ЗЗД, а необосноваността в насока на логическо несъответствие между установените факти и изводите за техните правни последици в контекста на дадената правна квалификация на иска по чл. 59 ЗЗД. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: в хипотеза на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго какво дължи да му върне-онова с което се е обогатил, или онова с която е обеднял другия, или се дължи връщане на по-малката сума измежду обедняването и обогатяването? с довод, че даденият отговор на въззивния съд е в отклонение на задължителната практика на ВКС- ПП ВС 1-1979 год. На основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа и искането да се допусне касационно обжалване по въпроса: в хипотезите на иска по чл. 59 ал.1 ЗЗД кои е релевантният момент към който следва да бъде изчислена стойността на направените подобрения върху недвижимия имот- момента на тяхното извършване или момента, в който собственикът получи фактическата власт на имота с подобренията ? кой е момента на изискуемост на вземането за подобрения в хипотезите на чл. 59 ЗЗД ?, с довод, че възприетата теза по въззивното решение е изцяло в противоречие с ТР 88/64 год. на ОСГК на ВС. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация [фирма] чрез адв.А. И.- САК, с което се поддържа, обжалваното решение е правилно и законосъобразно и липсват посочените с касационната жалба нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се, че по поставените въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК липсва противоречива съдебна практика с посоченото ПП ВС 1-79, поради което касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и на основание чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу обжалваем съдебен акт - въззивно решение по осъдителен иск за парично вземане на сума над 20 000 лв. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция, с което на основание чл. 59 ЗЗД кооперацията, като собственик на помещение – заведение за обществено хранене „механа и лятна градина“ в [населено място] е осъдена да заплати на [фирма], представлявано от управителя С. С. сумата 23 276 лв., част от стойността на извършени от последния в качеството му на държател / при сключен наемен договор / подобрения в чуждия имот, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба- 02.04.2014 година. За да уважи иска на търговското дружество „СИМОЕС“ за заплащане на извършени подобрения в недвижимия имот, собственост на ПК“Напред“ [населено място]- „механа“ и лятна градина, претендирани като частичен иск, решаващият съд е приел, че между страните по делото е бил сключен Договор за наем от 01.12.2008 год., с анекс от 04.01.2010 година на обект „Механа и лятна градина“ в [населено място], като по силата на основния договор наемодателят/ ПК“Напред“/ предоставя ползването/ временно и възмездно/ заведение за обществено хранене „Механа“ и лятна градина срещу задължението на наемателя да заплаща наемна цена в размер на 402 евро с ДДС, дължими преди започване на всеки календарен месец. С писмено предизвестие изх. No 10 /26.06.2013 год. /т.4./ наемодателят е заявил едномесечно предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение, считано от датата на връчване на предизвестието. Прието е, че договорът се счита прекратен от 26.07.2013 година, предвид направено признание на факта в обстоятелствената част на исковата молба. Претендира се стойността на подобрения от 26 000 лв., извършени от наемателя, в качеството му на държател на имота Механа, със знанието и без противопоставянето на собственика, за времето12.2008 год. -06.2011 година от обща сума от 256 052 лв.Ответникът няма подаден отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Доколкото по договора за наем липсват клаузи, уреждащи отношенията по повод на евентуално извършени в обекта, собственост на наемодателя подобрения, решаващият съд е приел квалификация на спорните облигационни правоотношения по чл. 59 ал.1 ЗЗД. След преценка на наведените доводи за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че такова не може да бъде допуснато. Няма противоречие на правните изводи на въззивния съд по въпроса в хипотеза на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго какво дължи да му върне-онова с което се е обогатил, или онова с която е обеднял другия, или се дължи връщане на по-малката сума измежду обедняването и обогатяването? със задължителната практика на съдилищата по въпроса за точното и еднакво приложение на чл. 59 ал.1 ЗЗД, обобщена с ПП ВС 1-79, намиращо приложение и днес. В т.4 на цитираното Постановление на пленума на ВС изрично се приема, че в хипотезите на чл. 59 ал.1 ЗЗД отговорността на обогатилото се лице е ограничена до по-малката измежду сумите на обогатяването и обедняването, а след като по делото не е имало спор, че установеният с съдебно-техническата експертиза размер на вложените материали и труд, присъдени по делото, съставляват по-високата стойността измежду стойността на обогатяване и обедняване, то и доводът, че е налице противоречие не може да бъде приет и на тази база да се изгради извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поставеният въпрос за релевантният момент в хипотезите на иска по чл. 59 ал.1 ЗЗД който следва да бъде изчислена стойността на направените подобрения върху недвижимия имот- момента на тяхното извършване или момента, в който собственикът получи фактическата власт на имота с подобренията ? кой е момента на изискуемост на вземането за подобрения в хипотезите на чл. 59 ЗЗД ?, с довод, че възприетата теза по въззивното решение е изцяло в противоречие с ТР 88/64 год. на ОСГК на ВС, също не може да обуслови извод за основателност на искането за селекция и допускане на касационно обжалване. Цитираното Тълкувателно решение дава тълкуване и задължителни указания по приложение на закона в хипотезите на подобрения по см. на чл. 72-74 ЗС, извършени от владелец на чужд имот, но не касае отношенията на държателя със собственика на имота по повод на вложение средства и труд, които съхраняват, запазват или подобряват функционалните качества и потребителната стойност на чуждата вещ по време на осъществено държане на същата, при наличието на валидно облигационно договорно правоотношение. В хипотезите на неоснователно обогатяване винаги релевантния момент, предмет на установяване в хода на съдебния правен спор, е този на разместване на блага без основание между правните сфери на страните. След като ТР 88/64 на ОСГК на ВС обобщава съдебната практика и определя изискуемостта на вземането за стойността на подобренията само на хипотези при които владение се прекъсва от собственика и се превръща в държане на вещта, то неговите постановки са неприложими към спорните по делото правоотношения, както и не може да се поддържа теза за противоречие на даденото от съда разрешение по делото със задължителните разяснения на тълкувателното решение, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия