Определение № 222 от 24.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3433/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. И., срещу решение №133/21г. на Великотърновски окръжен съд. Искането е за допускане на касационно обжалване на основание „очевидна неправилност“, и на основание чл. 280, ал.1, т.1.и т.3 ГПК. За да се произнесе по направеното искане, на основание чл. 288 ГПК и т.р. №1/10г. на ОСГТК, съдът взима предвид следното: правния спор между страните, фактическите и правни изводи на въззивния съд, касационните основания, посочени в касационната жалба, и наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по поддържаните в изложението основания. С исковата молба ищецът А. П. Д. е предявил иск срещу С. Д. И. по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на 15000лв., представляващи остатък от цялото му вземане за 25000лв.. Искането му произтича от следните твърдения за факти: превел е по сметка на ответницата сумата от 25000лв. без основание; с влязло в сила решение по частичен иск за сумата от 10000лв., той е осъдил ответницата на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. В срока за отговор ответницата е възразила следното: че сумата от 15000лв. е преведена по нейната сметка на основание договор за дарение; предявеният иск е преждевременно предявен, тъй като не е установена недействителността на договора за дарение; искът е недопустим, тъй като ищецът е недееспособен, а пълномощното за водене на делото е недействително; поискала е назначаване на съдебно- психиатрична експертиза за установяване на психичното му здраве, както и разпит на ищеца по чл. 176, ал.1 ГПК „за установяване на обстоятелствата по делото“. Въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна: влязлото в сила съдебно решение, с което ответницата е осъдена да върне 10000лв., частично, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, формира СПН по отношение на правопораждащите факти; ответницата не е доказала сключването на договор за дарение; отхвърлил е доказателствените искания за психиатрична експертиза и разпит на ищеца по чл. 176 ГПК като неотносими. В касационната жалба касаторката излага следните твърдения: въззивният съд не е допуснал съдебно- психиатрична експертиза и разпит на ищеца в нарушение на съдопроизводствените правила; искът е преждевременно предявен, докогато не се установи със СПН, че дарението е нищожно. В изложението към касационната жалба се иска допускане на касационно обжалване на три основания: първо, по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК относно въпроса за задължението на съда да обсъди всички твърдения и доводи на страните; второ, по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК въз основа на следните формулирани въпроси: Длъжен ли е съдът да допусне съдебно- психиатрична експертиза, когато е оспорена дееспособността на ищеца? Преждевременно ли е предявен иска по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, или е неоснователен, когато не е установена със СПН недействителността на основанието за получаване, въведено от ответника? Длъжен ли е съдът да допусне разпит по чл. 176 ГПК на ищеца за установяване на основанието за получаване на сумата, твърдяно от ответника?; и трето, на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК(очевидна неправилност). Настоящият състав на ВКС счита, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване по следните съображения: въззивният съд се е произнесъл по всички доводи и възражения на касатора, освен това, формираните правни изводи са в съответствие с практиката на ВКС. Недееспособността на едно лице се постановява със съдебно решение чрез поставянето му под пълно запрещение съгласно чл. 5, ал.1 ЗЛС, а не се установява със съдебно- психиатрична експертиза. Само и единствено мнимо представляваният може да оспори пълномощното, изхождащо от него, според т.2 от т.р. №5/16г. на ОСГТК. При предявен иск по чл. 55, ал.1 ГПК ответникът следва да докаже основанието за получаване, ако твърди, че съществува, при условията на пълно и главно доказване (решение № 721/11г. на ІV ГО). Съгласно решение №22/18г. на ІV ГО обясненията по чл. 176 ГПК се ценят наред с всички доказателства по делото, поради което въззивният съд, като е отказал да разпита ищеца, който страда от деменция и е настанен в Дом за лица с деменция, не е допуснал процесуално нарушение, доколкото ответникът не сочи никакви други доказателства по делото за установяване, при условията на пълно и главно доказване, на договора за дарение. Поради наличието на постановена съдебна практика по формулираните в изложението въпроси, на самостоятелно основание, липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото липсва причина за изменение на формираната съдебна практика (изменение на закона или на обществените условия). Неоснователно е твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение, защото съдът е процедирал в съответствие с практиката на ВКС, а от друга страна, фактическите и правните му изводи не противоречат на формалната и правната логика. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 200лв., представляващи платен адвокатски хонорар съгласно представен договор за правна помощ, и съгласно искането, направено своевременно, в отговора на касационната жалба. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО