Определение № 437 от 09.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 472/2011 г.
ВКСI гражданско отделение09.11.2011 г.
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 273 от 15.07.2011 г. по гр. д. № 239/2011 г. на ВКС, ІІ г. о. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от В. К. и Х. К. срещу определение № 273 от 15.07.2011 г. по гр. д. № 239/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е прекратено производството по делото и разпоредено връщане на подадената касационна жалба срещу въззивно решение по гр. д. № 419/2010 г на Смолянски окръжен съд, след като е намерена за недопустима на основание чл. 280, ал. 2, ГПК. К. довод е за неправилност на извода, за недопустимост на касационната жалба, тъй като предявеният негаторен иск е неоценяем. Ответниците по жалбата М. И., С. Ш. и Х. С. я намират за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни и е допустима. Подадената от касаторите касационна жалба срещу въззивно решение по гр. д. № 419/2010 г на Смолянски окръжен съд е намерена за недопустима с оглед цената на предявения срещу касаторите негаторен иск по чл. 109 ЗС. Съдът е съобразил данните за данъчната оценка на имота и е определил цената на иска по правилото на чл. 69, ал.1, т. 2 ГПК, която възлиза на сумата 1525.26 лв. При преценка за допустимостта на касационната жалба е съобразил нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 т. и това, че касационната жалба е подадена на 13.01.2011 г. К. доводът е за това, че негаторния иск е неоценяем, поради което неправилно е приложен критерия по чл. 280, ал.2 ГПК изключващ касационното обжалване с оглед цената на иска. Д. е неоснователен. Негаторния иск е способ за защита на вещното право на собственост от неоснователни действия, с които се пречи или смущава неговото упражняване или се уврежда имота. Предмет на защита е правото на собственост, което е оценяемо право. При определяне цената на иска е приложена нормата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, която повелява, че по искове за собственост и други вещни права размерът на цената на иска е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Цената на иска е посочена от ищеца при предявяване на иска и е определена на сумата 1410.05 лв. Съобразно тези данни законосъобразно е прието, че касационната жалба е недопустима и е разпоредено връщането й. При проверка на определението не се установи да е допуснато неправилно прилагане на процесуалния закон, поради което не е налице основание за отмяната му. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.