Определение № 19 от 10.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4662/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Росица К. А. от [населено място], Област П. срещу определение № 219 от 01.10.2013г. по т. д. № 3290/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице касационна жалба срещу решение № 1710 от 19.11.2012 г. по в. гр. д. № 1102/2012 г. на Пловдивски окръжен съд. Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно без да излага конкретни оплаквания. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от Росица К. А. от [населено място], Област П. касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от обективно съединените искове, предмет на делото, е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер до 10 000 лв. – за търговски дела. Делото е определено като „търговско” с оглед предмета му – вземания по абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ. Определението е правилно. Настоящият състав споделя извода за недопустимост на касационното обжалване на постановеното от Пловдивски окръжен съд решение по гр. д. № 1102/2012 г. Извършената от първия тричленен състав преценка е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК. Правилно е прието, че в случая се касае за обективно съединяване на искове, поради което предвиденият в закона минимален размер на цената на иска, като условие за допустимост на касационното обжалване, следва да бъде налице за всяка от претенциите. Изцяло в съответствие със закона и трайната практика на ВКС е и определянето на делото като търговско при отчитане на обстоятелството, че процесните вземания произтичат от договор за потребителски кредит. Поради това, че този договор е от категорията на т. н. „абсолютни” търговски сделки, то и породеният във връзка с него правен спор също има характер на търговски по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, което означава съответно, че делото е търговско. С оглед изложеното и при липсата на конкретни оплаквания в частната жалба, същата е неоснователна. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК