Определение № 2447 от 25.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1334/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Сайлест“ ЕООД, [населено място] против определение № 726 от 09.03.2026 г. по в. ч. гр. д. № 6103/2026 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо определение № 3932 от 04.10.2026 г. по т. д. № 1993/2021 г. на Софийски градски съд, VI-9 състав за прекратяване на производството по делото по отношение на предявения от частния касатор срещу „Минерал Груп България“ ЕООД, [населено място] и „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н.), [населено място] евентуален иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че вземанията на „Минерал Груп България“ ЕООД към „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н.) в общ размер на 537 165.82 лв. имат ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Частният касатор поддържа, че в атакуваната му част въззивното определение е неправилно. Изразява несъгласие с извода за недопустимост на посочения иск, като подробно аргументира поддържаната и пред инстанциите по същество своя теза, че предявеният главен иск по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ за прогласяване недействителността на сключения между ответниците договор за особен залог от 01.02.2019 г. не лишава от правен интерес предявения иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, тъй като само чрез него ще бъде установено със сила на пресъдено нещо, че вземанията на „Минерал Груп България“ ЕООД към „Ватия Трейдинг“ ЕООД не са обезпечени и са с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, каквато последица не би имало уважаването само на иска по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ за прогласяване недействителността на сключения между ответниците договор за особен залог от 01.02.2019 г. Като значими за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Ползва ли се със сила на пресъдено нещо определението, с което се одобрява или изменя списъкът на приетите вземания, при условие че в преклузивния срок не е предявен иск по чл. 694 ТЗ; 2. Единствено специалният иск по чл. 694 ТЗ ли може да доведе до изменение на определението по чл. 692 ТЗ, включително да измени реда на удовлетворяване, или този резултат може да се постигне единствено с някой от отменителните искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ; 3. Следва ли с иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ или преди него задължително да се предяви и искът по чл. 694 ТЗ с цел определението по чл. 692 ТЗ да не влезе в сила и да не се стабилизира; 4. Допустим ли е иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 2 от Търговския закон, при условие че против привилегията не е подадено възражение и не е предявен иск с правно основание чл. 694 от същия закон“. По отношение на първите два въпроса се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС: решение № 93 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5661/2015 г. на ВКС, IV о., определение № 777 от 10.09.2012 г. по ч. т. д. № 323/2011 г. на II т. о., решение № 60047 от 08.09.2021 г. по т. д. № 182/2020 г. на т. о. и определение № 1043 от 01.04.2025 г. по т. д. 1362/2024 г. на I т. о. За въпрос № 3 се твърди основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирано с наличието на противоречива съдебна практика – решение № 185 от 10.12.2014 г. по т. д. № 3199/2013 г. на I т. о. и решение № 15 от 01.03.2010 г. по т. д. № 535/2009 г., а за последния въпрос – изобщо не е посочено конкретно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Ответниците по частната касационна жалба – „Минерал Груп България“ ЕООД, [населено място] и „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н.), [населено място], както и синдикът на „Ватия Трейдинг“ ЕООД – адвокат Е. Т. – не заявяват становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е споделил извода за недопустимост на предявения евентуален иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че вземанията на „Минерал Груп България“ ЕООД към „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н.) в общ размер на 537 165.82 лв. имат ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Приел е, че: Искът по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ не е обусловен от уважаването на иска по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, доколкото двата иска имат различни фактически и правни основания и уреждат отделен и самостоятелен ред за защита правата на кредиторите в производството по несъстоятелност – искът по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ е средство за защита срещу привилегията, само когато не са налице основанията по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ; С влизането в сила на решението по уважения конститутивен иск настъпва правната промяна в отношенията между кредиторите, длъжника и синдика, поради което липсва правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо на същото това конститутивно действие. Според съдебния състав, не е налице и преюдициалност между исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 646, ал. 2 ТЗ и иска по чл. 694 ТЗ за установяване на не/съществуване на прието или неприето вземане или привилегия. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените от частния касатор въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на делото по смисъла, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Първите три въпроса касаят определението по чл. 692 ТЗ за одобряване на списъка на приетите вземания – ползва ли се същото със сила на пресъдено нещо и какво е значението на установителния иск по чл. 694 ТЗ и на отменителните искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ за изменението на това определение, включително и за реда за удовлетворяване на вземанията в производството по несъстоятелност. По всички тези въпроси, обаче, обжалваното определение не съдържа произнасяне. Изводът на въззивния съд за недопустимост на иска по чл. 694 ТЗ, предявен като евентуален, е изграден единствено на съпоставката между него и главния иск по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, без изобщо да е обсъждано отношението на тези два иска към определението по чл. 692 ТЗ. Що се отнася до четвъртия въпрос, неговата ирелевантност за изхода на делото произтича от несъответствието му с мотивите на обжалвания акт – решаващият въззивен състав е преценявал допустимостта на иска по чл. 694 ТЗ, а не на иска по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, в какъвто смисъл е поставеният въпрос. Поради отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъде обсъждано наличието на релевираните от частния касатор за първите три въпроса основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (за последния не е заявено конкретно основание). Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав