Определение № 163 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7491/2013 г.

С определение № 65 от 07.02.2014г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1322/28.06.2013г. по гр.д.№ 1021/12г. на Софийски апелативен съд, постановено при второ въззивно разглеждане на делото. С него е отменено решение № 10 от 07.07.2008г. по гр.д.№ 337/2003г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от ДЪРЖАВАТА против [фирма] гр.. София и [фирма] [населено място] съответно установителен и осъдителен иск за собственост и вместо това е признато за установено по отношение на ответниците „А.” и [фирма] АД, че държавата е собственик на партерния етаж, със застроена площ от 840 кв.м., от масивната триетажна сграда, намираща се в [населено място], [улица], а [фирма] е осъдено и да предаде владението върху същия имот на собственика – държавата. Отменен е нот. акт. № 1, том І-2, рег. № 40, дело № 3/2000 г, поправен с нот. акт № 7, том І-2, рег. № 325, дело № 49/2000 г, двата на нотариус Б. - № 003 в регистъра на НК. Касационно обжалване е допуснато по двете жалби подадени от .А.” АД и [фирма] на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „необходимо ли е предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, за да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОП /отм/”, поради констатирано противоречие на въззивното решение с решение №643/2010г. по гр.д.№ 1196/2009г. на ВКС І гр.о. и решение №263/19.07.2010г. по гр.д.№1157/2009г. на І гр.о. на ВКС, на които са се позовали касаторите и решение № 340/15.07.2010г. по гр.д.№1349/2009г. на І гр.о. на ВКС, решение № №238/ 09.08.2010г. по гр.д.№685/2009г. на ІІ гр.о. на ВКС и решения № 66/18.04.2012г. по гр.д.№ 493/2011г. на ВКС І гр.о. Всички решения са постановени по чл. 290 ГПК. С решение № 340/15.07.2010г. по гр.д.№1349/2009г. на І гр.о. на ВКС е прието, че реалното ползване на имота в рамките на предоставеното стопанисване и управление не е елемент от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП, а макар в баланса, материалните активи да са посочени само стойностно и да не може да се установи дали имота е включен в тях, е прието, че при липса на изрични доказателства за противното не следва да се приеме, че имота не е включен. С №263/19.07.2010г. по гр.д.№1157/2009г. на І гр.о. на ВКС се приема, че фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП /отм/ включва само елементите, посочени в самата правна норма: предоставяне на дадено имущество на държавно предприятие за стопанисване и управление и преобразуване и приватизация на това предприятие, като за тези предпоставки може да се съди от всички допустими по ГПК доказателства. Заприходяването на имуществото в баланса е разгледано като обстоятелство, установяващо горните две предпоставки при липса на изрични доказателства за тях. С решение №643/2010г. по гр.д.№ 1196/2009г. на ВКС І гр.о. е прието също, че фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП включва само посочените в предходното решение две предпоставки. Изрично е подчертано че реалното стопанисване на имота и заприходяването му в баланса на държавното предприятие не са елементи от фактическия състав на придобиване по чл. 17а ЗППДОП отм/, но от тези факти, наред с всички останали доказателства, може да се съди за предоставяне на това имущество на съответното предприятие. В това решение, съдът се е позовал и на решение № №238/ 09.08.2010г. по гр.д.№685/2009г. на ІІ гр.о. на ВКС, в което също е прието, че предпоставките за придобиване на имущество от преобразувано държавно предприятие в еднолично търговско дружество с държавно имущество са две: предоставянето на дадено имущество на държавно предприятие за стопанисване и управление и преобразуване и приватизация на същото. С решения № 66/18.04.2012г. по гр.д.№ 493/2011г. на ВКС І гр.о. е даден отговор на въпроса дали невписването на един имот в баланса на фирмата е основание да се приеме, че тя не е собственик. Позовавайки се на Р № 643/04.01.2011г. по гр.д.№ 1196/2009г. на І гр.о., съдът е приел, че фактическият състав на чл. 17а ЗППДОП /отм/ включва само два елемента: предоставяне на определено държавно имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие и последващо преобразяване и приватизация на същото, а реалното ползване на предоставеното имущество и заприходяването му в баланса на държавното предприяние не са елементи от фактическия състав, но от тези факти, наред с всички останали доказателства може да се съди за предоставяне на това имущество. При решаване на делото, съдът констатира наличие на съдебна практика, която включва във фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП /отм/ и изискването имота да е бил включен в баланса на преобразуваното дружество, респективно да не е изключен с акта за преобразуване. С решение № 96/06.07.2010г.по т.д.№ 886/2009г. І т.о. включването на имота в баланса на новообразуваното дружество и съотвествие с акта за преобразуване, в който не е предвидено друго е посочено като предпоставка за придобиване правото на собственост на основание чл. 17а ЗППДОП. Това разбиране е възприето и в решение № 144/13.09.2012г. по гр.д.№ 981/2011г. ІІ гр.о., и решение № 225/19.10.2012г. по гр.д.№ 380/12 ІІ гр.о. С решение № 44/08.03.210г. по т.д.№ 678/2009г. на ВКС І т.о. са определени следните предпоставки за придобиване правото на собственост на основание чл. 17а ЗППДОП /отм/ държавата да е собственик на конкретно имущество, това имущество да е предоставено за стопанисване или управление от държавно предприятие, което към момента на преобразуването му в търговско дружество има правото на оперативно управление върху него и с акта на държавния орган за преобразуване имуществото да е включено в капитала на дружеството, освен ако в акта за преобразуване не е предвидено друго. Същото е прието и в решение № 218/05.06.2012г. по т.д.№ 704/2010г. на ІІ т.о. Въпросът за предпоставките за придобиване правото на собственост на основание чл. 17а ЗППДОП е разгледан и в решение № 500/25.01.2012г. по гр.д.№ 60/2011г. І гр.о. и е прието, че фактическият състав на тази норма изисква „имуществото да е било държавна собственост, да е предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие, да е включено в баланса на преобразуваното предприятие и в капитала на едноличното търговско дружество с акта на преобразуването, т. е. в този акт да не е предвидено друго”. С решение № 217/06.11.2013г. по гр.д.№ 627/2012г. І гр.о. е прието „по силата на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ в капитала на търговското дружество с държавно имущество се счита включено онова имущество, което е било дадено на държавното предприятие за стопанисване и управление и е било заприходено в баланса към момента на преобразуването му”. Предвид констатираната потиворечива съдебна практика по поставения въпрос, по който е допускано касационно обжалване, формирана с решения на ВКС по чл. 290 ГПК и на основание чл. 292 ГПК, настоящия състав намира, че следва да предложи на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегии да постанови тълкувателно решение по него. Определението, с което е даден ход на делото по същество следва да се отмени, а производството по делото да се спре на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по него. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение