Решение № 248 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 43/2009 г.

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С определене от 29.07.08г. по ч.гр.д. №466/08г. на Ш. окръжен съд е оставено в сила определението от 10.05.08г. по гр.д. №186/07г. на Н. районен съд, с което е било прекратено като недопустимо производството по предявения от Д. И. С. срещу ОС “З” гр. К. иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ. Въззивният съд е приел, че този иск е предявен на 07.05.08г., след изтичане на преклузивния срок, въведен с §56 от ПЗР към ЗИД на ЗВСГЗГФ, изтекъл на 12.05.07г. Частна жалба срещу това определение е подадена от Д. С. В нея се поддържа, че срокът за предявяване на иска е спазен, тъй като по предходно дело със същия предмет и същите страни, прекратено на същото основание, исковата молба е била подадена в срок – на 12.05.07г., за което представя и обратна разписка. Поддържа, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване на определението на въззивния съд. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Същественият процесуалноправен въпрос, който се поставя в случая, е дали исковата молба по едно прекратено гражданско дело, подадена в рамките на преклузивния срок за предявяване на иска, може да бъде взета предвид по следващо дело със същия предмет и същите страни, по което исковата молба е просрочена. Разрешаването на този въпрос опира до приложението на процесуалноправни норми, които са ясни, не се нуждаят от тълкуване и които не създават проблеми в практиката на съдилищата. Преценката за допустимост на един иск се прави винаги по конкретното дело и на база данните по това дело. Когато предявяването на иска е обвързано с преклузивен срок, проверката за допустимост включва само спазването на срока по конкретната искова молба, по която е образувано делото. Предходни искови молби, по които са образувани други дела, дори да са били със същия предмет и същите страни, не могат да бъдат преценявани, след като по последващото дело исковата молба е просрочена, както е в случая. Разглеждането на конкретното частно производство от ВКС няма с нищо да допринесе за развитието на правото, поради което не селдва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,