Определение № 50436 от 21.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2143/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. ЗГПК. Образувано е по частната касационна жалба от страна на „Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност) ЕИК[ЕИК], подадена чрез двамата постоянни синдици против определение № 1493 на Софийския апелативен съд, ТК 11 ти с-в, от 07.06.2022 г., постановено по в. ч. т. дело № 1411/2022 г., с което е потвърдено определение № 265732/22.12.2021 г. на Софийския градски съд, TO, VI-20 с-в по т.д. №1575/2017 г. за връщане на ИМ от 04.06.2020 г., по предявения иск по чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ срешу „Метал форм про"ЕООД и „Еко тех про" ЕООД, с който се претендира връщане в масата на несъстоятелността на КТБ АД/ н./ на съответните движими вещи, придобити със средства на банката. Оплакванията в КЧЖ са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон: въззивният съд неправилно се е позовал на чл. 62, ал. 1 от ЗБН, доколкото 5-годишният срок, според частния касатор, е процесуален по своя характер и за него не се прилага обявената за противоконституционна норма в параграф 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН/обн. в ДВ бр.22/2018 г./, която касаела само преклузивните срокове за отменителните искове, и следователно срокът по чл.62 ал.1 ЗБН за предявяване на иск по чл.бОа ал.1 ЗБН продължава да е петгодишен. Навеждат се и доводи за действие занапред на Решение №8/27.05.2021 г. по к.д. №9/2020 г. НА КС на РБ, за да се обоснове действието на петгодишния срок за предявяване на иска по чл.бОа ал.1 ЗБН, който е бил спазен към датата на предявяването му-04.06.2020. Отделно от това се твърди, че дори и да се приеме, че след решението на КС срокът по чл.62 ал.1 ЗБН според редакцията ДВ бр.22/15 е двугодишен от откриване на производството по несъстоятелност на банката, то той изтича на 24.04.2017 г., доколкото 22.04.2017 г. е неработен ден-събота и следователно искът, чиято ИМ е заведена в съда на 24.04.2017 г. е предявен в законовия срок. В частната касационна жалба се обосновава наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК- очевидна неправилност, доколкото съдът неправилно е счел, че ИМ е подадена извън двугодишния срок по съображенията изложени в предходния абзац от настоящите мотиви. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил първоинстанционното разпореждане, с което е била върната исковата молба на основание чл.130 ГПК, въззивният съд се е позовал на следните констатации и съображения: Производството по несъстоятелност на КТБ АД е открито с решение от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 на СГС. Съгласно чл.62 ал.1 ЗБН, в редакцията до изменението в ДВ бр.22/13.03.2018 г., срокът за предявяването на искове по чл.бОа. 1 ЗБН е бил двугодишен от датата на откриване на производство по несъстоятелност на банката и, в конкретния случай, е изтекъл на 22.04.2017 г. С изменението, цитирано по-горе, с пар.З от ЗИДЗБН е уреден петгодишен срок за предявяване на исковете по чл.59,чл. 60 и чл. 60а ЗБН за попълване масата на несъстоятелността. Тази норма е приета и влязла в сила след изтичането на двугодишния срок, приложим за конкретния спор. В действителност, с пар.7 от ЗИДЗБН/ДВ бр.22/13.03.2018 г./ е изрично придадено обратно действие на нормата в новата редакция на чл.62 ал.1 ЗБН, т.е. петгодишният срок за предявяването на горните искове се прилага и за заварените правоотношения. Именно тази разпоредба, уреждаща обратно действие на нормата в новата редакция на чл.62 ал.1 ЗБН-пар. 7 от ЗИДЗБН/ДВ бр.22/13.03.2018 г./ е обявена за противоконституционна с Решение №8/27.05.2021 г. по к.д. №9/2020 г. НА КС на РБ и не представлява част от действащото право и не се прилага спрямо неприключили спорни правоотношения. Ето защо и при положение, че първоначално уреденият двугодишен срок за предявяване на настоящия иск по чл.бОа ал.1 ЗБН е бил изтекъл още на 22.04.2017 г., т.е. преди изменението на чр.62 ал.1 ЗБН/ДВ бр.22/13.03.2018 г./ и преди датата на предявяването му- 24.04.2017 г. и с оглед неприлагането на разпоредбата, придаваща обратно действие на новоуредения петгодишен срок за предявяването на този вид искове, то настоящият иск, според въззивния съд, се явява недопустим. Отделно от това са изложени и допълнителни съображения за това, че по конституционно дело № 9/2020 г., с решение № 8 от 27.05.2021 г., обнародвано в ДВ бр. 48/08.06.2021 г., Конституционният съд на Република България обявява за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1 - 4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г.; доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от 2015 г.; доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 606, ал. 1, 2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.), което води до отпадане занапред на правното основание за предявяване на такъв иск, което води до неговата недопустимост. Настоящият състав на ВКС,ТК,Първо т.о. намира за установено следното:Съгласно Решение № 22/1995 г. по конституционно дело № 25/1995 г. е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне съответният законов текст престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. Конституционният съд постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага, в смисъл, че този закон, макар и да не е отменен, не е част от приложимото право и няма правна сила, т. е. противоконституционният закон фактически не е част от правната система. Според КС прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1, че никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, и следователно не е приложимо право. С оглед изложеното в своята практика по реда на чл.290 ГПК: Решение по търговско дело №1284/19 г. на Второ т.о. на ВКС, последният приема, предвид цитираните по-горе две решения на КС на РБ, че когато в хода на висящо производство по иск по чл.бОа ал.1 ЗБН, е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 60а ЗБН, регламентираща правото на синдика, временния синдик или ФГВБ да претендират по съдебен ред връщане в масата на несъстоятелността на всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и на имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма, то тази законова норма вече не е част от приложимото право. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на поставените решения поради липса на право на иск на синдиците на "КТБ" АД /н/ да претендират връщане на придобити със средства с произход банката поименни акции на основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, за която ищците твърдят, че произтича процесното вземане по отношение на ответника, но и на възможността им да претендират това вземане по съдебен ред, т. е. отпаднало е правото на иск. Последното е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и неговата липса води именно до недопустимостта на същия. От изложеното следва, че липсва основание по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане до касация, тъй като е налице практика на ВКС по правния въпрос, която дава разрешение по процесуалния спор в съответствие с този, който е приет и в обжалваното определение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение