Определение № 1757 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2469/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 6444/06.06.2023 г. против определение от 26.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1781/2023 г. по описа на ВКС, с което производството по частна касационна жалба е прекратено. Жалбоподателят Г. Й. М. моли да се отмени обжалваното определение и бъде разгледана по същество частната му касационна жалба.. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Жалбоподателят Г. М. е предявил иск по чл. 45 ЗЗД за сумата от 3148,50 лв. и Русенски районен съд го е отхвърлил. Това решение е обжалвано пред Русенския окръжен съд и последният е обезсилил първоинстанционното решение и прекратила производството по делото – чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК. С определение № 858/10.10.2022 г. Русенският окръжен съд, по молба на ответника по делото, е допълнил решението си, като осъдил Г. М. да заплати по чл. 38, ал. 2 „от ГПК“ на адвокат В. М. В. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.Това определение е обжалвано пред ВКС от Г. М. с частна жалба от 14.02.2023г.и с обжалваното определение състав на ВКС е оставил същата без разглеждане. За да постанови обжалваното определение съставът на IV – г.о. е посочил, че за да подлежи на касационен контрол определение, с което е оставена без уважение молба по чл. 64, ал. 2 ГПК, същото следва да е постановено по гражданско дело с цена над 5 000 лв. Посочва се, че ограничението по чл. 274, ал. 4 ГПК обхваща всички определения, постановени по дело, по които решението не подлежи на касационно обжалване, без значение дали съответното определение е опорочено, съответно какъв е неговият порок – нищожност, недопустмост, неправилност. Прието е, че производството е образувано по искова молба на Г. М., с която е предявен иск по чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 3148, 50 лв., която сума е под минимално определения имуществен праг предвиден в чл. 280, ал.3, т.1 ГПК за обжалване на решения респективно определения по граждански дела пред касационната инстанция от 5000 лв. При така установените данни по делото Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира следното: Правилно е направен извод в обжалваното определение, че според разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК на касационно обжалване не подлежат решенията респективно определения по дела с цена на иска под 5 000 лв. Съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. По делото е видно, че въззивното решение е постановено по иск с цена в размер на 3148, 50 лв., от което следва, че ВКС е бил сезиран с частна касационна жалба срещу определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.274, ал.4, вр. С чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. При тези данни с обжалваното определение частната касационна жалба правилно е оставена без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол и производството по делото е прекратено, поради което същото следва да бъде потвърдено. Предвид изложените съображения съдът: