Определение № 154 от 14.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 707/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. В. – [фирма],[населено място] срещу решение № 1046/08.07.2010г., постановено по гр.д.№ 1715/10г. от П. окръжен съд, с което е отменено решение № 1388/04.05.2010г. по гр.д.№ 13669/09г. на П. районен съд и касаторът е осъден да върне на Т. дружество “Р.”,[населено място], на основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД следния недвижим имот, предоставен му по договор за наем от 22.05.2007г., а именно: туристически обект – хижа “Ч.”, находяща се в парк “Р.”, местн.”Узунала”. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ответникът оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сключеният между страните наемен договор е развален по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД поради неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща наемната цена. Възражението на ответника по иска – настоящ касатор, по чл.90 ЗЗД е счетено за неоснователно, тъй като наетият обект е бил ползван по предназначение от наемателя, същият не е бил възпрепятстван от наемодателя, а исканията за предоставяне на документи с цел снабдяване с разрешение за ползване на обекта са заявени след като е спрял плащането на наемната цена. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че правните въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС са за правото на изправната страна да развали договора, за правните последици на поканата за изпълнение и за добросъвестността при изпълнение на задълженията. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон. В случая, поставените въпроси имат характер на материалноправни въпроси, но даденото разрешение по същите от въззивния съд не е противоречие с практиката на ВКС. Решаващият състав е основал изводите си за прекратяване на наемното правоотношение след обсъждане на събраните по делото доказателства и на твърденията и доводите на страните. Изявлението за разваляне на договора, изправността на наемодателя, добросъвестността при изпълнение на задълженията и възражението за неизпълнен договор са въведени в предмета на делото и подведени под правната норма, регламентираща съответните институти на облигационното право. Изводите на окръжния съд са обосновани с приетите за установени факти и обстоятелства по делото. В този смисъл, заявените основания за допускане на касационното обжалване представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради което не попадат в хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за настоящото производство в размер на 1200 лв. по договор за правна защита и съдействие № 10698. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд