Определение № 7026 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4806/2026 г.

Производството е образувано по повдигнат на основание чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) с Определение № 17350/07.05.2026 г. по адм. дело № 4359/2026 г. на Административен съд – София-град спор за подсъдност между административни съдилища. Първоначално производството е образувано пред Софийски градски съд по искова молба, именувана „частна жалба № 4553“, на Г. В. К., понастоящем в Затвора в [населено място], вх. № 50699/14.04.2025 г. по описа на Върховния касационен съд, предявена против Административен съд – София-град и Административен съд – София-област за осъждането им да му заплатят обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на сумата от 10000000.00 лв., претърпени в периода от 11.12.2023 г. до 04.04.2025 г., в резултат от правораздавателна дейност на тези съдилища, при която му е отказан достъп до правосъдие. С Определение № 23709 от 25.11.2025 г. по адм. дело № 4617 по описа за 2025 г. на Софийски градски съд, исковата претенция на К. е преценена за предявена против Административен съд – София-град и Административен съд – София-област и квалифицирана като такава за обезщетяване на вреди от действия, извършени от Административен съд – София град при разглеждане на конкретно административно дело – правораздавателна дейност. Съдът се е мотивирал, съобразявайки нормата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, че искът на К. подлежи на разглеждане от административните, а не от общите съдилища. Поради това е прекратил образуваното пред него производство и е изпратил делото по компетентност на Административен съд – София град. Последвало образуването пред този съд на адм. дело № 4359/2026 г., по което е постановено определението, с което е сезиран настоящият тричленен състав. С това определение съдът е споделил мотивите на Софийски градски съд, че, съобразно предмета на делото, конкретният спор е от компетентността на административните съдилища. Счел е обаче, че искът не му е местно подсъден по аргумент от нормата на чл. 7, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Прекратил е образуваното пред него по исковата молба на К. съдебно производство и е изпратил делото на Върховния административен съд за определяне на най-близкия родово компетентен административен съд, който да го разгледа. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени данните по делото, приема, че, в случая, не е налице спор за подсъдност по смисъла на чл. 135, ал. 7, във вр. с ал. 4 АПК. Това е така, тъй като делото по исковата молба на К. не е изпратено от Административен съд – София-град на друг административен съд, за да се приеме, че е налице изобщо спор за подсъдност между административни съдилища. Съгласно чл. 135, ал. 1 АПК, всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд – чл. 135, ал. 2 АПК. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. Когато съдът, на който делото е изпратено по реда на чл. 135, ал. 2 АПК намери, че то е подсъдно на трети съд, той го изпраща за определяне на подсъдността на съда или състава по ал. 3, 4 или 5, в зависимост от положението на третия съд. От така изложените правила на подсъдността, уредени в разпоредбата на чл. 135 АПК, става ясно, че за да е налице спор за местна подсъдност е необходимо наличие на ясно изразена позиция за прилагане на правилата за местна подсъдност на две, иначе родово компетентни съдилища, които, в случая, съобразно изложените съображения в Определение № 23709/25.11.2025 г. по адм. дело № 4617/2025 г. на Софийски градски съд и Определение № 17350/07.05.2026 г. по адм. дело № 4359/2026 г. на Административен съд – София-град, са административни съдилища. Тези ясни позиции следва да са в противоречие относно прилагането на правилата за местна подсъдност, за да формират правното понятие „спор за подсъдност“. При липса на второ становище, противоречащо на първото, не е налице спор за подсъдност между родово компетентни съдилища. Правилата на чл. 135 АПК са ясни и не будят никакво противоречие във връзка с приложението им. Административен съд – София-град е вторият съд, пред който делото е висящо. Ако този съд, на който делото е изпратено от СГС по реда на чл. 135, ал. 2 АПК, е преценил, съобразявайки нормата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, че делото е подсъдно на трети съд, той, по аргумент от тази норма, е следвало да го изпрати на най-близкия родово компетентен административен съд, който да го разгледа. Този трети съд има правото, от своя страна, да изрази различна позиция по въпроса за местната подсъдност и да повдигне спор за подсъдност. След като Административен съд – София-град не е изпратил делото по подсъдност на друг административен съд, не е налице формиран спор за местна подсъдност между административни съдилища, който да се решава от Върховния административен съд. Поради това производството пред тричленния състав на Върховния административен съд следва да се прекрати, а делото да се върне на Административен съд – София-град за правилно приложение на правилата за подсъдността по чл. 135 АПК. Ако след връщане на делото, Административен съд – София-град реши, въпреки мотивите, изложени в негово Определение № 17350 от 07.05.2026 г. по адм. дело № 4359 по описа за 2026 г. на този съд, че конкретният спор е от компетентността на общия съд в лицето на СГС, то, с оглед нормата на чл. 135, ал. 5 АПК, да повдигне спор за подсъдност пред смесен петчленен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Воден от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на Първа колегия