Определение № 1157 от 03.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4985/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура Х., представлявана от прокурор Н. В. против решение № 326 от 14.07.2015 г. по гр. д. № 385/2015 г. на Хасковския окръжен съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, включително от гледна точка изискването за цена на иска по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по жалбата В. Т. П., чрез адв. Б. С. И. е подал писмен отговор в срока по чл. по чл. 287, ал. 1 ГПК, като възразява, че не са налице основанията за допускане до касация. Претендира разноски. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция окръжният съд е отменил решение № 123 от 24.03.2015 г. по гр. д. № 955/2014 г. на Районен съд – Димитровград в частта, с която предявеният от В. Т. П. против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е отхвърлен над сумата от 2000 лв. до 4000 лв., като вместо него е осъдил ответника да заплати на В. Т. П. още сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на продължило наказателно преследване по сл. д. № 167/2004 г. по описа на Националната следствена служба – [населено място] извън разумния срок по чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, като е потвърдил решението в останалата му част. В представеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят подържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., с което се дава отговор на въпроса – дали при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Настоящият съдебен състав намира, че с така изведения правен въпрос не са налице предпоставките за допускане до касация, тъй като при разглеждане претендирания размер за неимуществени вреди въззивният съд е разгледал и обсъдил всички относими конкретни обстоятелства и доказателства, така както е посочено в т. 2 на ППВС № 4/1968 г. Отчетена е тежестта на обвинението и фактическата продължителност на разследването,както и данните за субективните преживявания на ищеца през този период. Отчетено е, че ищецът заедно с останалите обвиняеми действително е създавал пречки за движението на делото като неколкократно не се е отзовавал при призоваването за действия, които е следвало да се извършат с негово участие и многократно е бил довеждан принудително. Въпреки това е прието, че забавянето на делото по вина на ищеца и останалите обвиняеми е незначително на фона на общата продължителност на наказателното производство в повече от 10 години което значително надхвърля изискването за разглеждане на делото в разумен срок. При тези данни не може да се приеме, че е изпълнено допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска. Предвид настоящото произнасяне касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски за защита пред ВКС – сумата 500 лв., договорена и заплатена на адв. И. съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 10.09.2015 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение