Определение № 3428 от 23.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2867/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Х., чрез процесуалния си представител адв.Г. Г., срещу решение №7083/19.12.2024г., постановено по в.гр.д.№5019/2024г. на СГС в частта, в която е отменено решение №20459 от 11.12.2023 г. по гр.д. №24384/2022г. по описа на СРС, 45 с-в, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от М. Т. Г., ЕГН [ЕГН] срещу Н. Д. Х., ЕГН [ЕГН], искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие непозволено увреждане, настъпило на 09.05.2017г. около 22.00 часа в [населено място],[жк], на [улица], а именно причинена лека телесна повреда от Х. на Г., чрез нанасяне на два удара с глава в областта на носа, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 09.05.2017г. до окончателно изплащане на сумата, като вместо него е постановено решение по същество, с което Н. Д. Х. е осъден да заплати на М. Т. Г. сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие непозволено увреждане, настъпило на 09.05.2017г. около 22.00 часа в [населено място],[жк], на [улица], а именно причинена лека телесна повреда от Х. на Г., чрез нанасяне на два удара с глава в областта на носа, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 09.05.2017г. до окончателно изплащане на сумата. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск бъде изцяло отхвърлен. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпросите: 1/Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат фактически изводи досежно осъществяването на правнорелевантните факти, послужили за правните изводи на съда, изведени чрез пълно и главно доказване и при излагане на съображения кои са доказателствата, които ги установяват и защо едни доказателства са ценени, а други – не; Навеждат се доводи, че изводите на въззивния съд са формирани в отклонение на ТР№1/04.01.2011г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №226/12.07.2011г. по гр.д.№921/2010г. на ВКС, ІVг.о. 2/Как следва да се обсъждат от съда свидетелски показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл.172 от ГПК; Твърди се, че въззивното решение е постановено в отклонение на трайната практика на ВКС по посочения въпрос: решение №189/14.07.2005г., решение №176/28.05.2011г. по гр.д.№759/2010г. на ВКС, ІІ г.о., решение №700/28.10.2010г. по гр.д.№91/2010г. на ВКС, І. г.о. и др. 3/Какви са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт съгласно чл.52 от ЗЗД. Касаторът навежда доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС№4/1968г. и установената практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация М. Т. Г. изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на насрещната страна. Подадена е касационна жалба и от ищеца М. Г., чрез процесуалния си представител адв.М. Х., която е насочена срещу решението на въззивния съд в частта, в която е потвърдено решението на СРС, с което искът му е бил отхвърлен за разликата от 2 000лв. до 10 000лв.В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск бъде изцяло уважен. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: 1/Какви са критериите за определяне размера на неимуществени вреди, които са претърпени от деликт. Навеждат се доводи, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с ППВС№4/1968г. и посочената в изложението практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК по приложението на чл.52 от ЗЗД. Ответникът по насрещната касационна жалба Н. Х. е депозирал отговор, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищеца част. Касационните жалби са подадени от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и са процесуално допустими. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установяват елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за нанесените от ответника на ищеца два удара с глава в областта на носа на посочената дата, място и час и причиняването на неимуществени вреди- болки и страдания от получените травматични увреждания. От събраните пред първата инстанция медицинска документация, в т.ч. и съдебно-медицинско удостоверение №323/2017г., издадено от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „АЛЕКСАНДРОВСКА“ЕАД и материалите от проведеното досъдебно производство, както и чрез показанията на свидетелите М. М. Б. и Л. Л. М., които са кредитирани от въззивния съд като пълни, последователни, обективни и незаинтересовани, се установява, че на 09.05.2017г., около 22.00 часа в [населено място],[жк], [улица], ответникът е нанесъл на ищеца два удара с главата в областта на носа.Тези удари са причинили травматични увреждания на ищеца, които са удостоверени в съставеното СМУ - констатирано охлузване на корена на носа 0.3/0.1 см. върху кръвонасядане с оток 3.5/2.5 см., като както е посочено в същото описаните увреждания са дължат на действието на твърди тъпи предмети.Тези травматични увреждания удостоверени в съставеното съдебно-медицинско удостоверение са посочени от експерта по изслушаната пред първата инстанция СМЕ, като възможни да настъпят по посочения начин – с удар с глава.Относно посоченото в СМУ и констатирано от съдебния медик охлузването на корена на носа, експертът по СМЕ е посочил, че същото най-вероятно се дължи на това че ищецът е бил с очила към момента на инцидента. Прието е още, че от показанията на свидетелите М. М. Б. и Л. Л. М. се установява, че в резултат на нанесените от ответника на ищеца удари с глава в областта на носа, на ищеца са били причинени неимуществени вреди- болки и страдания.Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля С. Х., която е поддържала интимни отношения с ищеца и ответника, като е прието, че нейните показания са явно пристрастни и заинтересовани от изхода на спора.Отчетено е, че отношенията между ищеца и свидетелката са приключили през 2016г., но между тях са останали неразрешени въпроси във връзка с предоставения й от първия заем за немалка сума пари. Последното несъмнено е дало повод за осъществяване на контакти между двамата, които са свързани със заявяване на искане от ищеца към свидетеля Х. за връщане на парите.Същевременно, доколкото свидетеля Х. е установила интимни отношения с ответника по време и/или след установените отношения с ищеца, то, несъмнено поведението й е в основата на създадения конфликт между ищеца Г. и ответника Х..Не е дадена вяра на показанията на свидетеля С. Е. К. в частта, в която същия заявява, че не е имало съприкосновение между ищеца и ответника, тъй като не се установява да е бил през цялото време на мястото, на което е настъпил описания инцидент между Г. и Х. на посочената дата и час.Същевременно, свидетелят е заявил пристрастие, като е посочил, че е наясно с подадените преди инцидента сигнали от свидетеля Х. срещу Г. в полицията. Въз основа на изложеното е прието авторството на деянието и наличието на причинна връзка с претърпените от ищеца увреждания При определяне на размера на обезщетението е взето предвид обстоятелството, че от процесния деликт причинените на ищеца вреди са свързани преди всичко с понесени физически болки от нараняванията, емоционалното и психическото му състояние, вследствие на побоя, изразяващо се в уплах, стрес и тревожност, притеснение.Именно така установените и преценени обстоятелства, както и възрастта на ищеца е дало основание на въззивната инстанция да приеме като справедлива сумата от 2000лв., а за разликата до 10 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Налице са основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд в осъдителната му част по втория поставен от касатора въпрос, тъй като решаващите му изводи са постановени в отклонение на постоянната практика на ВКС, която е формирана по приложение на разпоредбата на чл.236, ал.2 и чл.172 от ГПК.Според нея съдът е длъжен да прецени всички допустими и относими доказателства, и то съвкупно /в тяхната взаимна връзка и зависимост/ като в мотивите на решението съдът трябва да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решаване на спора по същество/ решение № 200 от 02.01.2018г. по гр.д.№350/2017г. на I г.о. на ВКС, решение № 166 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. на III г. о. на ВКС; решение № 210 от 15.08.2014 г. по гр. д. № 6605/2013 г. на IV г. о. на ВКС решение № 60 от 05.06.2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на IV г. о. на ВКС и др./Приема се също така, че при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства. При извършването на тази преценка съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо. И само ако приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за доказани. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е потвърдено решението на първата инстанция, с което предявеният иск е бил отхвърлен за разликата от 2 000лв. до 10 000лв.По отношение на критериите, по които се определя конкретния размер на обезщетението по справедливост, обусловили поставянето на единствения правен въпрос, въззивният съд е изложил съображения, които напълно съответстват, на дадените задължителни указания по изясняването и прилагането на принципа на справедливост в ППВС 4/68г. при определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е посочил кои факти и обстоятелства приема за установени от събраните по делото доказателства, след което е посочил кои от тези факти и обстоятелства имат съществено значение за определяне размера на дължимото обезщетение.При това следва да се отбележи, че детайлен анализ на всяко едно от тези обстоятелства или само на някои от тях е необходим само ако е налице оспорване значението на конкретни обстоятелства за определяне на обезщетението, а в случая подобно оспорване не е налице.В обжалваното решение въззивният съд последователно е проследил и анализирал всички установени по делото факти и обстоятелства около процесния деликт, преценил е значението на всеки един от тези факти за определянето на размера на обезщетението. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение