Определение № 478 от 17.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2752/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Фонд „Научни изследвания“ обжалва решение № 417 от 16.5.2019 г. по т.д. 343/19 г., Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, по иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД в частта, с която е отхвърлен този иск за разликата над 560,28 лв до напълно предявения размер за периода 10.12.2012 г. до 3.9.2017 г. Моли да се отмени решението и да се постанови присъждане на исковата сума.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните основания за допускане касационно обжалване:

1. Съдът бил се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС от кой момент се дължи лихвата за забава. Въззивният съд бил приел, че дължимостта е след покана, но всъщност имало практика в обратния смисъл определение № 502 от 6.8.2009 г. по т.д. 183/09 г., ВКС, решение № 309 от 4.6.2014 г. по гр.д. 1354/12 г., ВКС и решение № 8744 от 20.6.201 г. по адм.д. 13 678/10 г., ВАС.

Ответникът Фондация „Познание за морето“ оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице нито общите нито допълнителните предпоставки за допускане касационно обжалване.

Фондация „Познание за морето“ обжалва решение № 417 от 16.5.2019 г. по в.т.д. 343/19 г., Окръжен съд, Варна, в частта, с която е отменено решението на районния съд и вместо него е осъден да заплати на Фонд „Научни изследвания“ сумата от 21 010,50 лв, претендирана като получени средства за първия етап от финансирането по договор № ДФНИ – МО1 –19 от 7.12.2012 г., на отпаднало основание след отмяна на класиране на участници в конкурс на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея в размер на 560,28 лв за периода 4.9.2017 г. до 8.12.2017 г., както и законната лихва върху главницата считано то подаване на исковата молба до окончателното изпълнение на задължението.

Сочи, че решението е постановено при наличие на отменителните основания съгласно чл. 281 от ГПК. Изводите на съда, че с отмяната на административния акт, въз основа, на който е сключен договорът за научна субсидия, отпадат с обратна сила и последиците на възникналите въз основа на него облигационни отношения, бил и неправилен и необоснован. Излага съображения, че е бил налице стабилен административен акт към 07.12.2012 г. и е сключен договор въз основа на този акт. Фактическият състав бил завършен. Правните последици били породени. Въпреки това, въззивният съд в противоречие на закона бил посочил, че отмяната на административния акт има обратно действие. Излага подробни съображения, че договорът е породил правни последици. Както и че съгласно указанията на ППВС 1/79 г. само в посочените случаи може да има отпадане на основанието, сред които административният акт не е.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси:

1. Какви са правните последици на сключения договор по чл. 29, ал. 4 от ЗННИ, в редакция ДВ бр. 83 от 22.10.2010 г. – гражданскоправни или административноправни? По кой ред следва да се уредят отношенията по предоставянето и ползването на финансова помощ по реда на ЗННИ – по общите правила на гражданското право или по правилата на административното право?

Мотивира, че въззивният съд бил приел, че спрямо ответника отмяната на решението на изпълнителния съвет има обратно действие и водел до отпадане на административния елемент от фактическия състав, от който възниква правоотношението между страните. Посочил е, че решението на ИС на Фонд „Научни изследвания“ е основание за договора и отмяната му по реда на чл. 99 от АПК отпада с обратна сила и цялото облигационно правоотношение. Счита, че е налице противоречие на това разрешение с решение № 66 от 21.3.2017 г. по гр.д. 60 146/16 г. 4 ГО и решение № 17 от 23.3.2017 г. по гр.д. 50 176 от 2016 г. 3 ГО.

Освен това мотивира наличието на основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК по следния правен въпрос:

2. При условие, че правните последици на сключения договор се пораждат, след като са се осъществили всички елементи на фактическия състав, води ли отмяната на влезлия в сила индивидуален административен акт автоматично до отпадане на породените от договора правни последици?

3. При договор за научна субсидия, сключен по реда на ЗННИ (редакцията към 22.10.2010 г.) и в резултат на осъществен смесен фактически състав, кое е основанието за съществуване на възникналото правоотношение- договорът, административният акт или и двете?

4. При условие, че фактическият състав се счита за завършен в момента на сключване на договора, договорът съществува ли самостоятелно или е обвързан с наличието на административноправния елемент до изчерпване на целия предмет на договора?

5. При условие, че правоотношението е възникнало валидно в резултат на осъществен смесен фактически състав, същото породило ли е своите гражданскоправни последици и ако да, последващото отпадане на административноправния елемент отменя ли ги с обратна сила?

6. Какви са правните последици на сключения договор по чл. 29, ал. 4 от ЗННИ – гражданскоправни или административноправни? По кой ред следва да се уредят отношенията по предоставянето и ползването на финансова помощ, по общите правила на гражданското право или по правилата на административното право?

7. В кой момент завършва фактическият състав по сключване на договора за научно финансиране, при условие, че административният акт, послужил като основание за сключването му е влязъл в сила – в момента на сключването на договора или в друг момент?

8. При договор за научна субсидия, сключен по реда на чл. 29 ЗННИ с отпадането с обратна сила на административноправния елемент, в резултат, на който е възникнало правоотношението между страните, отпада ли с обратна сила и основанието за сключване на договора за финансиране, при условие, че договорът е сключен въз основа на влязъл в сила индивидуален административен акт, при което до отмяната му са породени и реализирани целените с акта и с договора гражданскоправни последици?

9. Когато договорът по чл. 29, ал. 4 ЗННИ е породил гражданскоправните си последици, в резултат на което страните са се осъществили насрещните си престации (едната страна е извършила плащане, а другата е осъществила възложената й работа), при отпадането с обратна сила на административно-правния елемент, който е бил основание за сключване на договора, отпада ли и основанието за извършване на плащането?

10. Отмяната на влязъл в сила индивидуален административен акт, въз основа, на който по силата на закон е сключен договор, произвежда ли обратно действие и по отношение на гражданскоправните отношения, възникнали между страните до неговата отмяна?

11. Обратното действие на отмяната на влязъл в сила индивидуален административен акт засяга ли и онези правоотношения, които са учредени, развили са се и са се погасили поради надлежно изпълнение през периода на действие на влезлия в сила, а впоследствие отменен индивидуален административен акт?

12. Когато основанието за сключване на един договор е влязъл в сила индивидуален административен акт, който определя страните и размера на субсидията и в резултата на това договорът е сключен и е породил правни последици (в резултат, на които всяка една от страните валидно е изпълнила своите права и задължения), съществуването на договора обвързано ли е от стабилитета на административния акт, послужил като основание за сключването му или след като се сключи в резултат на влязъл в сила административен акт, договорът придобива самостоятелно съществуване и основанието за вече възникналата облигационна връзка е самият договор, чието действие може да бъде преустановено само чрез предвидените от гражданското право хипотези – разваляне, унищожаване, прекратяване?

13. Може ли да се приеме, че отмяната на влязъл в сила административен акт, който е бил предпоставка за сключване на договор за финансиране по ЗННИ, обуславя връщане на даденото на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД при условие, че към момента на пораждане на изпълнение на предвидените в договора права и задължения индивидуалният административен акт е влязъл в сила?

Излага подробни съображения относно липсата на съдебна практика по поставените правни въпроси от 2-13 включително. Наличието на практика на ВКС в спорове по ЗЕ за временни цени за услуга достъп по ЗЕ била формирана при допуснато предварително изпълнение на индивидуален административен акт, а не на стабилен административен акт, отменен по реда на чл. 99 от АПК.

Следвало да се съобрази изменението на чл. 29, ал. 4 от ЗННИ от 1.1.2019 г. и приложимите материално-правни разпоредби, свързани с неговото валидно съществуване.

Сочи и основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК – наличие на очевидна неправилност на обжалваното съдебно решение.

Моли да се отмени решението, вместо него да се отхвърли иска и да му се присъдят разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба на Фонд „Научни изследвания“ е подадена на 19.09.2019 г., като съобщение с препис от решението е връчен на страната на 09.08.2019 г.

Касационната жалба на Фондация „Познание за морето“ е подадена на 26.6.2019 г. като съобщение с препис от решението е връчен на 27.05.2019 г.

Следователно и двете жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани да обжалват решението лица.

Възззивният съд съобразно задължението си по чл. 269 от ГПК е приел, че е решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Въззивният съд е приел фактите, че между страните е сключен договор № ДФНИ М01/19 от 07.12.12г. за финансиране на научноизследователски проект вх. № FFNNIPO–12-01162 с тема „Чернодробна стеатоза-медико социална проблематика на съвременното общество. Алгоритми за диагностика, контрол и превенция". Договорът е сключен след проведена по реда на ЗННИ конкурсна процедура „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области“-2012г., в рамките, на която конкурсният проект на Фондация „Познание за морето“ и МБАЛ Русе е бил определен с решение на Изпълнителния съвет на ФНИ като подлежащ на финансиране. Ищецът бил извършил авансово плащане за изпълнение на първия етап от договора в размер на 21 010,50лв съгл. чл. 4, ал. 3 от същия /за което е представено и платежно нареждане от 10.12.12г./, както и факта, че Фондацията като изпълнител е изпълнил всички уговорени дейности за първи етап от проекта, като е представил и отчет във Фонд „Научни изследвания“, на основание чл. 8, ал. 5 от договора. Със заповед № РД 09-122/11.02.13 г. на Министъра на образованието, младежта и науката, влязла в сила, е отменено утвърденото класиране на проектни предложения за финансиране от Фонд „Научни изследвания.“ С писмо изх. № 26/37 от 22.08.17г. на Фондация „Научни изследвания“, адресирано до Фондация, е отправено предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие предвид влязла в сила заповед № РД 09-122/11.02.13г. за отмяна на класирането и искане за възстановяване на получените средства по договора. Представено е и писмо от ответника до Фонда, изпратено на 04.09.17г., в което е направен отказ за прекратяване на договора и възстановяване на средствата.

Въззивният съд въз основа на така установените факти приема, че основание за сключване на договора, при осъществяване на всички елементи от фактическия състав, предвиден в чл. 24-31 от ЗННИ, е индивидуален административен акт, на основание чл. 29, ал. 3 ЗННИ. Основание за сключване на договора бил индивидуалният административен акт, а със сключване на договора се пораждали всички последици на предвидения фактически състав. Решението на изпълнителния съвет, което е определило за спечелили конкурса лицата, сред които и ответникът, е отменено по реда на чл. 99, т. 1 от АПК. Прието е, че нормата на чл. 99 от АПК предвижда извънреден способ за отмяна на индивидуални административни актове, които не са били обжалвани и за издаването, на които е установено съществено нарушение на изискванията, в частност на класирането. Прието е, че отмяната има конститутивен ефект и с породеното от нея правно действие, отпада и един от елементите на фактическия състав. С обратна сила отпадат породените от индивидуалния административен акт правни последици. С оглед чл. 105 от АПК, съгласно която отмяната не може да засегне придобитите от трети добросъвестни лица права, арг. от противното е прието, че ответникът като недобросъвестно лице, участник в конкурса не се ползва от защитното действие на тази норма. Спрямо ответника отмяната на решението на изпълнителния съвет има обратно действие и води до отпадане на административноправния елемент от фактическия състав, от който възниква правоотношението между страните. Така фактическият състав остава незавършен и не може да породи правни последици, респ. да бъде годно основание за разместване на имуществени блага. Освен това е прието, че с отпадане на основанието за сключване на договора за финансиране са отпаднали съществените елементи на договора, определени с индивидуалния административен акт, размер на финансирането, лице, с което да се сключи договора. Поради това е прието, че с обратното действие на отмяната на индивидуалния административен акт, отпада и действието на сключения между страните договор, респ. не може да се обоснове извод за наличие на основание за задържането им.

След като ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 21 010,50 лв в изпълнение на задължение, което е възникнало на правно основание, което в своята съвкупност се счита отпаднало с обратна сила с отмяната на индивидуалния административен акт, който е част от неговия фактически състав, то е прието, че е налице хипотезата на чл. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и за ответника е възникнало задължението да върне получените средства в пълен размер. Поради неизпълнение на задължението за връщане на паричната сума е прието, че следва да се приеме за налично притезанието на Фонда. По възражението за давност е прието, че изискуемостта настъпва след покана в случая на задължение, възникнало поради наличие на отпаднало основание, то е прието, че давността тече от момента, в който настъпят фактите, обуславящи отпадането на основанието, от който момент възниквало и ставало изискуемо вземането. Доколкото не се твърди, а и не се установява по делото заповедта да е била обжалвана от страните по договора, то същата е влязла в сила спрямо тях с изтичане на срока за обжалване, а именно 26.02.13г. Тъй като от тази дата до датата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2017 г. не била изтекла общата давност по чл.110 ЗЗД. Това е обусловило и крайният изход на спора с уважаване на иска.

Относно заявената претенция по чл. 86 ЗЗД въззивният съд е приел, че когато няма определен от закона или от страните срок, както е в случая на вземане на основание неоснователно обогатяване на отпаднало основание за поставянето на ответника в забава е необходима покана, на основание чл. 84, ал. 2 от ГПК. Прието е, че с поканата от 22.8.2017 г. е отправено искане за плащане. Ответникът е узнал за искането с оглед отговора на поканата на 04.09.2017 г. и последната дата е посочена като дата, от която е изпаднал в забава, на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД като е изчислен размерът на обезщетението за забава за период 4.9.2017 г. до 8.12.2017 г. в размер на 560,28 лв.

По отношение касационната жалба на Фонд „Научни изследвания“.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на съгласно чл. 280 от ГПК се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне касационно обжалване и служебно, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал. 2, пр. 2. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК.

В случая по така поставения от касатора Фонд „Научни изследвания“ правен въпрос, липсва основание за допускане касационно обжалване. Разрешението, че следва да се заплати обезщетение за забава от поканата, отправена до ответника, е в съответствие и с константната практика, като например решение 281 от 24.1.2019 г. по т.д. 675/18 г., ВКС, 2 ТО, решение 6 от 25.5.2017 г. по т.д. 2999/15 г., 2 ТО, решение № 208 от 20.01.2017 г. по т. д. № 3120/2015 г., 1 ТО на ВКС. Решенията, на които касаторът се е позовал, са постановени при различен фактически състав на възникване на вземането за главница, съответно и относно начина на определяне дали длъжникът е в забава. По изложените съображения, ще следва да се приеме, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По отношение касационната жалба на Фондация „Познание за морето“.

С оглед обоснованите от касатора правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, следното:

По отношение на първия поставен правен въпрос. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед датата на провеждане на административната процедура и сключеният между страните договор, приложими са правилата на ЗННИ и АПК в редакцията към 7.12.2012 г. Административният акт като издаден от административен орган представлява властническо правомощие на оправомощения по силата на закона специализиран административен орган. Въз основа на него се сключва договор. Към този момент в позитивното право липсва регламентация на административния договор. Следователно към процесния договор са приложими правилата на ЗЗД. В случая въззивният съд е приел, че правоотношенията между страните са възникнали на основание сложен фактически състав – осъществени юридически факти, които са включени норми от административното право и такива, уредени съгласно гражданскоправните норми. Но въззивният съд е приел, че договорът е сключен на основание издадения административен акт и последният е основание за сключване на договора. Поради това е прието, че с отмяна на административния акт отпада и основанието за сключване на договор, съществените елементи, на който са определени с административния акт. Поради това така зададеният правен въпрос не е разрешен по посочения от касатора начин и не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Законодателят в чл.280, ал. 1 от ГПК е посочил, че касаторът следва да обоснове правен въпрос. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция не може да нарушава диспозитивното начало като формулира правен въпрос. Изцяло в задължение на касатора е да обоснове правен въпрос, а това е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора, разрешен е от въззивния съд и е обосновал изхода на спора. В случая няма изложени мотиви за вида на процедурата. Това изключва разрешаването на поставения правен въпрос от въззивния съд. А съответно и обосноваване на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Цитираното решение на ВКС по гр. д. 60 146/16 г., ВКС, 4 ГО, не може да се приеме, че разкрива общо основание за допускане касационно обжалване, защото в случая въззивният съд не е изложил мотиви за изключване приложението на административните правила и изцяло гражданскоправни последици на сключения договор. Разрешението на въззивния съд е за наличието на сложен фактически състав, включващ елементи и на административното право и процес, и на гражданското право. В този смисъл е и соченото от касатора решение на ВКС. Следователно формулираният като първи правен въпрос, не е разрешаван от въззивния съд. В този смисъл не е обосновано общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на въпросите от 2-13 вкл. (съгласно номерацията в настоящето определение), обосновани от касатора Фондация „Познание за морето“ по отношение, на които е обосновано допълнително посочено основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира следното:

По отношение на всички посочени правни въпроси и общи, касаещи само индивидуален административен акт, и специални относно конкретната норма на чл. 29, ал. 4 от ЗННИ в приложимата редакция, настоящият съдебен състав намира, че разрешението, дадено от въззивния съд е, че правоотношението между страните е възникнало на основание смесен фактически състав, съдържащ административен елемент – заповед и гражданскоправен елемент - договор, който договор се сключва само след наличие на заповедта като последната определя страната, с която да бъде сключен договор и съществените условия на договора. След сключване на договора се завършва целия фактически състав и се пораждат целените правни последици. В този смисъл не може да се говори само за един елемент и само породени от един от фактите правни последици. Така е възприел и осъществените факти въззиният съд.

След което въззивният съд е приел, че действително са се породили правни последици след завършване на фактическия състав със сключения договор и на това основание фондът е превел на фондацията посочената парична сума. Приета е връзката между заповедта и договора като обуславяща, а именно заповедта е основание за сключване на договора и определя неговите съществени елементи – страни и предмет. Изрично е подчертано, че е налице смесен фактически състав, елементи от които се уреждат и от двата правни отрасъла и административното право, и гражданското право. Именно на основание осъществените факти в тяхната връзка е прието действието на договора между страните, получаването на това основание на паричната сума. С настъпване на факта на отмяна на заповедта по реда на извънредния способ, предвиден в АПК, въззивният съд приема за настъпили последиците на отмяната, а именно заличаване действието на акта с обратна сила. А това от своя страна е обусловило извод, че със заличаване на последиците на издадения административен акт, отпада основанието за сключване на договора, следователно и последиците, които е породил и то с обратно действие. Това действие на проявения факт на отмяната е свързано с извод за отпадане на основанието на получаване на сумата, а следователно и нейното връщане. Изводите на съда са изцяло основани на ППВС 1/79 г., съгласно което в хипотезата на чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД под „отпаднало основание“ законодателят има предвид всички случаи, при които съответната престация е получена в изпълнение на валидно възникнало задължение (независимо от правопораждащия го факт), което впоследствие отпада с обратна сила. Отмяната на класирането има за последица и отпадане основанието на самия договор, а това с обратна сила заличава последиците на договора. Наличието на договор, сключен след проведена процедура на основание чл. 29 ЗННИ в редакцията преди изменението от 2018 г. е обсъден конкретно, като конкретно на заповедта, издадена за обявяване на класираните кандидати за финансиране са посочени конкретните предвидени в договора последици. Сключеният договор е именно сключен на основание заповедта, на основание чл. 29, ал.4 от ЗННИ. Осъществяването на престациите по договора е обвързано от неговото изпълнение. Но с оглед отмяната по извънредния способ, предвиден в АПК – чл. 99, т. 1 от АПК, както и липсата на качество на добросъвестно лице, придобило права, арг. от противното на чл. 105 от АПК са обусловили извод на въззивния съд за породеното от отмяната обратно действие и заличаване на последиците на сключения договор поради отмяна на основанието му за сключване.

В този смисъл така посочените правни въпроси като включени в предмета на делото и разрешен от въззивния съд са обусловили и изхода на спора. С оглед обратното действие на отмяната и заличаване на правните последици от съществуване на административния акт, обуславя извод за отпадане на основанието на самия договор. А това от своя страна е обосновало извода за липса на основание за задържане на получената от фондацията на основание договора сума.

По отношение на всички правни въпроси не е налице соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно – правните въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Налице е задължителна практика на ВКС – ППВС 1/79 г., както и трайна и безпротиворечива практика на ВКС, относно приложението на чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, съгласно която при наличие на сложен фактически състав, включващ индивидуален административен акт и сключване на договора, с отмяна на административния акт, се заличават породените от индивидуалния административен акт правни последици и с обратна сила отпада и съществуването на самия договор. От изложеното от касатора не може да се приеме, че е налице обосноваване на соченото допълнително основание за допускане касационно обжалване. Наличието на задължителна практика на ВКС, изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Липсва изменение на обществено-икономическите отношения, които да налагат ново тълкуване. Не е налице непълнота или неточност на тълкуването на посочените норми на чл. 99, чл. 105 от АПК и чл. 55, ал.1 пр. 3 от ЗЗД. Изпълнението на договора и размяна на престациите по него не могат да мотивират липса на обратно действие на отмяната на влезлия в сила индивидуален административен акт. Именно конститутивното действие на отмяната заличава правните последици на сключения на негово основание договор.

Не може да се установи, че измененията на чл. 29, ал. 4 от ЗННИ ДВ бр. 77 от 18.9.2018 г. могат да обусловят извод да се извърши тълкуване именно със значението на изменението на позитивното право на нормата със съдържание, преди цитираното изменение. Правната уредба на административния договор се извършва за първи път със ЗУСЕСИФ, като § 1 от ДР на ЗУСЕСИФ дава дефиниция на административния договор. Законът е в сила от 28.12.2015 г. Правилата в АПК относно административния договор са въведени със ЗИДАПК ДВ бр. 74/2016 г. Действието на тези норми е занапред, т.е. те не биха били относими към уредената материя със ЗННИ и по отношение на времето на сключване на договора между страните по делото – 7.12.2012 г. Изменението на релевантната разпоредба на ЗННИ е със ЗИДЗННИ ДВ бр. 77/2018 г. Доколкото законодателят определя правната уредба на административния договор с материалноправни норми, то не може да се приеме чрез тълкуване наличието на административен договор, сключен в по-ранен момент, в случая 07.12.2012 г. Поради това не може да се извърши тълкуване на нормата на чл. 29, ал. 4 от ЗННИ в редакцията до изменението ДВ бр. 77 от 18.9.2018 г., в смисъла на норма, която е приета в по-късен момент. Към договора следва да се приложат тези позитивноправни норми, които са съществували към момента на неговото сключване.

По отношение на посоченото основание очевидна неправилност, съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, не следва да се приема, че е налице такъв квалифициран случай на неправилност. Съгласно практиката на Върховния касационен съд очевидна неправилност е налице когато може да се установи, самостоятелно от самия възззивен акт, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Примерното посочване би могло да бъде приложение на несъществуваща правна норма, приложение в обратния смисъл на цитирана правна норма, противоречие в мотивите, от които не може да се установи соченото от съда основание, грубо нарушение на правилата на формалната логика и опитните правила, водещи до явна необоснованост на обжалваното въззивно решение. В случая такива нарушения не могат да се установят от проверка на съдебния акт.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение