Определение № 60575 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 793/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Аниди” ЕООД [населено място], чрез адв. И. Б. срещу решение № 260041/12.11.2020 г. по в.гр.дело № 400/2020 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 656/16.12.2019 г. и допълнително решение № 170/10.07.2020 г. по чл.247 ГПК, постановени по гр.дело № 62/2019 г. на Окръжен съд Стара Загора и вместо това е осъден „Аниди” ООД да заплати на Ц. Н. Ц. сумата 55 264.88 лв., представляващи възнаграждение за изработени 46 броя инвестиционни проекти част „Архитектура” по сключен между Ц. Н. Ц. и дружество по чл.357 и сл.ЗЗД с наименование „ТСД Груп”ДЗЗД договор за изработване на проекти от 13.05.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 15.02.2017 г. до окончателното й изплащане и е осъден „Аниди” ООД да заплати на Ц. Н. Ц. сумата 10 723 лв. разноски по делото. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен. В изложението са формулирани въпросите: 1. Следва ли при отмяна на първоинстанционния акт въззивният съд да обсъди всички събрани пред първата инстанция относими към спора доказателства в тяхната цялост и съвкупност и въз основа на тях да формира правните си изводи? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 2.Може ли при липса на съгласие относно предмета и цената на договора за изработка ищецът да търси защита по реда на чл.266 и сл. ЗЗД или следва да защити правата си по реда на неоснователното обогатяване? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по касационната жалба Ц. Н. Ц., чрез адв.Н. Ш. в писмен отговор е изразил становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.266 ЗЗД. От фактическа страна е прието за безспорно установено по делото че със Споразумение / Договор / за обединение от 17.02.2014 г. с нотариална заверка на подписите ответното „ Аниди„ ЕООД – чрез едноличния си собственик и управител Й. Б. и „Ц. ПК” ООД, чрез управител ищеца Ц. Ц. – той и съдружник в дружеството, са учредили гражданско дружество по чл. 357 и следв. от ЗЗД с наименование „ТСД Груп„ ДЗЗД, с равно дялово участие, съответно равно участие в приходите и разходите и в разпределянето на печалбите и загубите от съвместната дейност, и с управители Ц. и Б. – само заедно. Прието е още, че предмет на договора за гражданското дружество е обединяване усилията на съдружниците за съвместна стопанска дейност с цел участие и спечелване на открита обществена процедура по ЗОП с възложител Столична община за Изготвяне на работни инвестиционни проекти за основен ремонт / реконструкция на общински образователни, културни и социални институции, включени в списъка с обекти по проект BG 161/5-02/2012 -002 „ Създаване на проектна готовност за кандидатстване на Столична община по ОПРР за периода 2014 г. – 2020 г. „ за обособена позиция 1: Изготвяне на работни инвестиционни проекти за основен ремонт / реконструция на детски градини – 10 обекта, а съгласно Анекс към договора от 15.05.2014 г. – и за участие в поръчка с възложител МРРБ за Изработване на инвестиционни проекти за обновяване за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и упражняване на авторски надзор по време на строителството по проект BG 161ро01 – 1.2.01 – 0001 „ Енергийно обновяване на българските домове „ по Оперативна програма „ Регионално развитие 2007 – 2013 по седем обособени позиции, Обособена позиция 5 /включваща многофамилни жилищни сгради на територията на южен централен район, в който попадат градовете, В., Карлово, Кърджали, Пазарджик, П., Пловдив, Смолян и Хасково/ и Обособена позиция 7, включваща 46 броя многофамилни жилищни сгради в [населено място], посочени в исковата молба. Приел е, че с анекса съдружниците са уговорили още / чл. 4 от същия /, че при спечелване и на двете обособени позиции работата на екипите на двете дружества ще се разпредели на териториален принцип, като сградите по позиция 7 ще бъдат изпълнявани от екипа на „Аниди„ ЕООД, а тези по позиция 5 – от екипа на другия съдружник „Ц. ПК„ ООД. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че между МРРБ като възложител и три дружества като потенциални изпълнители – сред които и „ТСД Груп„ ДЗЗД - е сключено Рамково споразумение от 20.08.2014 г. с предмет „Изработване на инвестиционни проекти за обновяване за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и упражняване на авторски надзор по време на строителството на територията на [населено място], съставляващи обособена позиция 7 по откритата обществена поръчка с възложител МРРБ. Прието е за безспорно и установено, че въз основа на това Рамково споразумение са представените по делото 46 договора, сключени между МРРБ – възложител и „ТСД Груп„ ДЗЗД – изпълнител в периода 16.02.2015 г. – 30.10.2015 г. Посочено е, че със същите министерството е възложило на гражданското дружество да изработи инвестиционни проекти и осъществи авторски надзор в процеса на изпълнението за конкретно посочена във всеки договор многофамилна жилищна сграда - включените такива в обособена позиция 7 - 46 броя сгради, находящи се на територията на [населено място]. Приел е, че предварителното определяне на екипа от проектанти от страна на потенциалните изпълнители е задължително условие за сключването на рамковото споразумение, както и на последващите индивидуални договори с избрания изпълнител – чл. 1 ал. 2 от споразумението, чл. 1 ал. 2 от всеки индивидуален договор, че съгласно посочените разпоредби списъкът представлява неразделна част от споразумението, съответно от индивидуалните договори. Съдът е приел, че в изпълнение на това изискване на обществената поръчка от страна на ДЗЗД „ТСД Груп„ е представен списък с проектанти, в който като изпълнител на проектите в част „Архитектура„ е посочен ищецът. Посочено е, че в тази връзка е и сключеният между него като изпълнител и ТСД Груп „ ДЗЗД като възложител договор за изработка от 13.05.2014 г., че със същият му е възложено изработване на инвестиционните проекти по част „ Архитектура „ за сградите, предмет на обособена позиция 7 и упражняване на авторския надзор по време на строителството – при условие че обществената поръчка с горепосочения предмет бъде възложена на „ ТСД Груп“ ДЗЗД. Прието е, че предмет на предявения иск е само възнаграждението за инвестиционните проекти. Прието е още, че то е договорено по единични цени – 1,50 лв./ кв.м. РЗП, като конкретните обекти, срокът за изпълнение, както и срокът и условията за плащане възнаграждението на изпълнителя е предвидено да се уточнят с анекси към договора - след възлагане на поръчката по тази позиция от МРРБ на „ ТСД Груп„ ДЗЗД – чл. 1 ал. 3 и чл. 3 ал. 1 от облигацията. Приел е, че неподписването на такива анекси не води до нищожност на облигацията. Според съда от същата се установява наличието на всички съществени елементи на договора за изработка. Прието е, че към момента на сключването му сградите, както и вида и обема на работата по тях са били известни на договарящите и в частност на възложителя „ТСД Груп„ ДЗЗД в качеството му на участник в обществената поръчка по обособена позиция 7, че те са в достатъчна степен конкретизирани чрез препращането към съответната обособената позиция, в която са включени. Съдът е приел, че е договорено и възнаграждението за престацията на изпълнителя - по единични цени, които за конкретния вид работа са и с нормативно определени минимуми / Наредба № 1 от 4.4.2004 г. на Камарата на архитектите в България/, че в случая цените са определени съобразно методологията в тази наредба и съответстват на установените такива в практиката към този момент – според извършени от експерта справки в Камарата на архитектите – колегия Стара Загора. Приел е още, че договорът е подписан от страна на „ ТСД Груп „ ДЗЗД и в частност от управителя Б. - според заключението на назначената по делото графологична експертиза. Посочено е, че са ясни и сроковете за изпълнение / тези по обществената поръчка /, които са спазени, че се е сбъднало и отлагателното условие. С оглед на изложеното въззивният съд е преценил за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на договора за изработка от 13.05.2014 г. в частта му, пораждаща процесното материално право за възнаграждение за изработените инвестиционни проекти, поради липса на предмет, невъзможен предмет, липса на съгласие по поддържаните в тази насока доводи. Посочил е, че в частта, предмет на настоящата претенция договорът не е нищожен на така заявените основания. Прието е за неоснователно и възражението волята на договарящите да е била впоследствие променена чрез подписването на Анекса от 15.05.2014 г.. За да направи извода съдът е приел, че този анекс не е към процесния договор между ищеца и „ ТСД Груп „ ДЗЗД, а е към договора за създаването на последното и е сключен между съдружниците му „ Аниди „ ЕООД и „Ц. ПК„ ООД, че с него се допълва предмета на „ ТСД Груп „ ДЗЗД. Съобразено е, че уговорката в анекса, че работата по обособена позиция 7 се възлага на съдружника „ Аниди „ ЕООД е при условие, че на „ ТСД Груп „ ДЗЗД бъде възложена от МРРБ и обособена позиция 5 по обществената поръчка, която ще се изпълнява от съдружника „ Ц. ПК „ ООД, което условие не се сбъднало, поради което в тази му част, според съда анекса не е породил действие между съдружниците в „ ТСД Груп „ ДЗЗД, съответно не се е отразил в отношенията на това дружество с ищеца по сключения между тях договор от 13.05.2014 година. Приел е за неоснователно и възражението ищецът да не е изпълнил възложената му с договора работа за изработване на инвестиционните проекти, съответно и че същите не са били приети от „ТСД Груп „ ДЗЗД. Прието е за голословно твърдението на ответното „ Аниди „ ЕООД, че то, чрез оправомощени от него трети за спора лица, е организирало работата по изработване на проектите, за която ищецът само оказал „ нужното съдействие „. Посочено е, че доказателства в такава насока липсват, че според приложените проекти техен автор в част „ Архитектура „ е ищецът Ц.. Прието е, че заснемането на сградите е извън предмета на възложената на ищеца с процесната облигация работа и в частност на дължимите от него проекти, като и, че съгласно договореното между „ТСД Груп„ ДЗЗД и неговия възложител МРРБ заснемането е било в задълженията на министерството. Съдът е приел за установено, че изработените от ищеца инвестиционни проекти / представени по делото / са с РЗП в размер на твърдяните 73 686, 51 кв.м., че тези проекти са предадени от изпълнителя „ ТСД Груп „ ДЗЗД на възложителя МРРБ, както и че те, както и цялата дължима престация по обществената поръчка, е приета от министерството - възложител и е заплатена на изпълнителя, в каквато насока е посочено, че са представените приемо – предавателни протоколи, заключението на ССчЕ и издаденото от МРРБ Удостоверение изх.№ 02-01-53/05.12.2016 г., представено по делото. От посочените за установени факти е изведен извод, че работата е изпълнена от ищеца в съответствие с възложеното и преди да бъде предадена от „ ТСД Груп „ ДЗЗД на възложителя му МРРБ е предадена от ищеца - под/изпълнител на неговия възложител „ ТСД Груп „ ДЗЗД и приета от последното. Прието е с оглед нормата на чл. 301 от ТЗ е ирелевантно установеното от графологичната експертиза, че подписите, положени за гражданското дружество от управителя Б. върху горецитираните сключени с МРРБ рамково споразумение, част от 46 – те индивидуални договора и от подписаните между тях приемо – предавателни протоколи за работата, не се установява да са изпълнени от него. Приел е, че възлагането, изпълнението и предаването на проектите от „ ТСД Груп „ ДЗЗД на възложителя МРРБ не се оспорва от ответника, че не се оспорва и, че те са били приети от министерството и заплатени на „ ТСД Груп„ ДЗЗД. С оглед на установеното според съда, сам по себе си факта, че за изработените и предадени проекти ищецът не е издал данъчни фактури в качеството си на регистрирано по ЗДДС физическо лице, извършващо проектантска дейност не обосновава извод да не ги е изработил, респ. те да не са били приети от възложителя му „ ТСД Груп „ ДЗЗД. При тези съображения съдът е формирал извод, че договорът в частта му, пораждаща процесното материално право на ищеца за заплащане на възнаграждение за изготвени инвестиционни проекти, част „ Архитектура „ е действителен и валидно обвързва страните. Прието е, че договорът е изпълнен от ищеца, че изпълнението му е точно, качествено и в срок, и е прието от възложителя. Преценени са за неправилни изводите на първоинстанционния съд в противната насока. Съдът е приел, че заплащането на работата от МРРБ на „ТСД Груп „ ДЗЗД е безспорно установено по делото. Посочено е, че съгласно заключението на ССчЕ то е в общ размер на 453 182, 72 лв. - съгласно издадените от дружеството към МРРБ 46 данъчни фактури с посочено основание за плащане - изработване на инвестиционни проекти във всички части, съгласно подписаните договори. Прието е, че плащания от страна на „ТСД Груп „ ДЗЗД към ищеца на основание сключения между тях договор не са извършвани. Прието е още, че фактурите, които ответникът „ Аниди „ ЕООД представя са за извършени от „ТСД Груп“ ДЗЗД плащания на съдружника си „ Ц. ПК „ ООД в общ размер 130 384, 02 лв. с ДДС както следва: Фактура № 128/2.9.2015 г. – 8 460, 25 лв., Фактура № 131/16.9.2015 г. – 21 950, 60 лв., Фактура № 136/23.10.2015 г. – 15 200 лв., Фактура № 142/30.11.2015 г. – 45 300 лв. и с фактура № 155/20.01.2016 г. – 39 473, 17 лева. Посочено е, че според заключението на ССчЕ фактурите са надлежно осчетоводени и в двете дружества, като при „ Ц. ПК „ ООД всяка от тях е отразена в дневника за продажби по ЗДДС и са подадени в ТД на НАП справки – декларации за ДДС, а при „ ТСД Груп „ ДЗЗД – в дневника за покупки по ЗДДС и също подадени в ТД на НАП справки – декларации за ДДС. Прието е, че като основание за плащането във фактурите е посочено „ плащане по дружествен договор „, че това е посоченото основание и в счетоводството на „ Ц. ПК „ ООД, а в счетоводството на ТСД Груп“ ДЗЗД за всяка от фактурите е посочено и „ услуга по договор „, който договор е този за гражданското дружеството. Изведен е извод, че тези фактури не се свързват с процесния договор за изработка. Според съда платено е на друг правен субект и на друго основание, че сумата също е несъответна на дължимата по процесния договор. Изведен е извод, че ответникът не установява, при лежаща върху него доказателствена тежест за пълно и главно доказване, възражението, че платените с тези фактури суми като разходи по дружествения договор на „ТСД Груп“ ДЗЗД на съдружника в него „ Ц. ПК „ ООД са именно процесните дължими се на ищеца в лично качество като изпълнител по договора за изработка от 13.05.2014 г. възнаграждения за инвестиционните проекти, предмет на договора. Преценено е за неоснователно възражението на ответното „ Аниди „ ЕООД, че плащанията по тези фактури са именно за тези проекти, тъй като вземането си за тях ищецът като физическо лице той прехвърлил на „ Ц. ПК „ ООД, в което е съдружник и управител. Съдът е приел, че факта, че ищецът в лично качество като регистрирано по ЗДДС самоосигуряващо се лице не е издал фактури за проектите не обосновава извод да е прехвърлил вземането си за тях по процесния договор на „ Ц. ПК „ ООД. Прието е, че за да породи прехвърлянето действие спрямо длъжника на последния се дължи уведомяване, както и то следва да му бъде писмено потвърдено от стария кредитор, че такова уведомяване, както и писмено потвърждаване ищецът не е отправял до длъжника си „ ТСД Груп „ ДЗЗД и в частност до съдружника „ Аниди „ ЕООД. Формиран е извод, че плащане на ищеца по договора не е престирано. Съдът се е позовал на чл. 266 ал. 1 от ЗЗД, според който поръчващият дължи възнаграждение за приетата работа. Прието е, че в случая то се определя по договорените единични цени 1,50 лв. /кв.м. РЗП и, че е установено по делото, че общата РЗП е 73 686, 51 кв.м. Изведен е извод, че дължимото възнаграждение е в размер на сумата 110 529, 76 лева. Съдът е приел, че претенцията на ищеца е за половината от тази сума, тъй като е насочена само към единия от двамата съдружника в „ТСД Груп „ ДЗЗД – „ Аниди „ ЕООД. Приел е за неоснователно възражението на последното, че не дължи плащане, тъй като договорът на ищеца е с „ ТСД Груп „ ДЗЗД, а не с „ Аниди „ ЕООД. Прието е, че гражданското дружество не е юридическо лице, не е персонифициран самостоятелен правен субект. Прието е още, че активно и пасивно легитимирани самостоятелни такива субекти са съдружниците в гражданското дружество, които запазват юридическата си самостоятелност и отговарят за разходите, направени във връзка с дейността на дружеството съобразно дяловото си участие в него. Посочено е, че в случая съдружниците в „ ТСД Груп „ ДЗЗД са двама с равни дялове. Изведен е извод, че съдружника „ Аниди „ ЕООД дължи на ищеца половината от възнаграждението по договора за изработка от 13.05.2014 г., която половина е в размер на исковата сума 55 264, 88 лева. С оглед на това е прието, че искът е доказан по основание и размер и следва да се уважи след отмяна на първоинстанционното решение, с което неправилно е отхвърлен. По правните въпроси: Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос в изложението. С решение № 65/30.07.2014 г. по т.дело № 1656/2013 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК е прието, че в задължителната практика на ВС и ВКС е застъпено становище, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти. Доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. При установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да вземе предвид процесуалните позиции на страните и направените от тях признания на неизгодни факти, които преценени според правилото на чл.175 ГПК - с оглед на всички обстоятелства по делото, биха насочили към основателност или неоснователност на исковата претенция. Правомощията на въззивния съд като инстанция по съществото на спора са ограничени от разпоредбата на чл.269 ГПК, която го задължава да се произнесе по основателността на иска и по правилността на обжалваното пред него първоинстанционно решение само въз основа на оплакванията и доводите, заявени във въззивните жалби на страните. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. С въззивното решение съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, които са относими към релевантните за спора факти. Обсъдени са и доводите на страните, съответно е формирал свои фактически и правни изводи по предмета на спора. Освен това съдът се е произнесъл по основателността на иска и по правилността на обжалваното пред него първоинстанционно решение само въз основа на оплакванията и доводите, заявени във въззивната жалба на ищеца Ц. Ц.. С оглед на изложеното съдът преценява, че не е установено соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. Въпросът е формулиран хипотетично – т.е. въз основа на факти, каквито не са приети за установени по делото и поради това не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. В обжалваното решение въззивният съд не е формирал решаващи правни изводи за липса на съгласие относно предмета и цената на договора за изработка. Следователно въпросът не покрива изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. За да е правен въпросът, същият следва да е разрешен от въззивния съд и да е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора – т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Вторият въпрос не отговаря на тези изисквания и не представлява правен въпрос. Това е достатъчно за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.3 ГПК,вр.чл.81 ГПК в полза на ответника по жалбата Ц. Ц. следва да се присъди сумата 1974 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение