Определение № 125 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2136/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК. Производството е образувано по частна касационна жалба вх. № 1988/13.04.2021 г., подадена от И. В. М. от [населено място] могили, Област Р., чрез процесуалния му представител адв. Г. Й. Я., срещу определение № 123/22.03.2021 г. по в. ч. гр. д. № 72/2021 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 260951 от 25.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 373/2020 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е върната касационната жалба на И. В. М. против решение № 260010/20.08.2020 г. по гр. д. № 373/2020 г. на Окръжен съд – Русе, поради неотстраняване в срок на нередовностите ѝ. С определение № 478 от 28.06.2021 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, частното касационно производство по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 292 ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателно решение № 2/2018 г. по това тълкувателно дело е постановено на 19.05.2022 г. и е обявено на 23.06.2022 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и частното касационно производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1, във вр. с чл. 292 ГПК. Според задължителните указания, обективирани в диспозитива на горепосоченото тълкувателно решение на ОСГКТ: „Определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване”. Според мотивите към тълкувателното решение обаче даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК, защото, както е прието в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Разпорежданията, респ. определенията на окръжния съд за връщане на подадена срещу негов акт касационна жалба следователно подлежат на обжалване единствено пред ВКС, но не и пред съответния апелативен съд. Апелативният съд не разполага с правомощието да извършва преценка по правилността на подобни разпореждания или определения. Поради това и в настоящия случай следва да се приеме, че обжалваното определение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено – постановено е от Апелативен съд – Велико Т. извън пределите на неговата компетентност. Доколкото обаче постановеният от Окръжен съд – Русе съдебен акт подлежи на обжалване пред ВКС, то настоящият състав следва да приеме за разглеждане подадената срещу разпореждане №260951 от 25.11.2020г. частна касационна жалба и да се произнесе по нея, извършвайки преценка по правилността на разпореждането по същество. Производството по подадената от И. В. М. частна жалба с вх.№260066/06.01.2021г. е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. За да се произнесе по така подадената частна жалба, съдът взе предвид следното: На 02.10.2020г. С. П. М. и И. В. М., чрез процесуалния си представител адв. Г. Й. Я., са подали касационна жалба срещу решение №260010, постановено на 20.08.2020г. по в.гр.д.№373/2020г. по описа на Окръжен съд – Русе, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което по отношение на тях е прието за установено, че С. А. А. и Й. Л. А. са собственици по наследство при права по 1/18 ид.част за всяка една от тях на недвижим имот, находящ се в [населено място] могили и представляващ ПИ с идентификатор ..............., както и от находящата се в него сграда с идентификатор ..............., като С. П. М. и И. В. М. са осъдени да предадат владението на съответните идеални части. С разпореждане №260465 от 05.10.2020г. съдията –докладчик, като е констатирал, че не е представен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 60 лв. или по 30 лв. за всеки жалбоподател, че липсва пълномощно, удостоверяващо наличието на представителна власт на пълномощника за производството пред касационната инстанция, както и че не е обосновано основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е оставил така подадената касационна жалба без движение и е дал на касаторите указания в едноседмичен срок да представят документ за внесена държавна такса в размер на 60лв., да представят доказателства за надлежно учредена представителна власт на адв.Г. Я. за производството пред касационната инстанция, както и да представят мотивирано изложение на обстоятелствата по допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, заедно с преписи за насрещните страни. Препис от това разпореждане е връчено надлежно на адв. Г. Я. на 19.10.2020г. и констатираните нередовности са отстранени в определения от съда срок – на 27.10.2020г. е представено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, договор за правна защита и съдействие и пълномощно за процесуално представителство пред ВКС, като е представена вносна бележка, удостоверяваща, че на 26.10.2020г. С. П. М. е внесла по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. На същата дата (27.10.2020г.) на жалбоподателите са дадени указания, че в едноседмичен срок следва да бъдат представени доказателства за внесени още 30 лв. по сметка на ВКС, и с разпореждане №260951 от 25.11.2020г. на съдията-докладчик по в.гр.д.№373/2020г. по описа на Окръжен съд – Русе, подадената от И. В. М. касационна жалба е върната поради неотстраняване на нередовностите. Прието е, че доказателства за внесена от И. В. М. държавна такса за допускане на касационното обжалване не са представени. Така постановеното разпореждане е обжалвано от И. Й. Я. с оплаквания, че е неправилно. Твърди, че даденото указание да се внесе държавна такса в размер на 60 лв. е незаконосъобразно и неговото неизпълнение не би могло да представлява основание за връщане на касационната жалба. Навежда доводи, че С. П. М. и И. В. М. са посочени като ответници в исковата молба и правото им, което ищците оспорват, респ. което те защитават вкл. с касационната си жалба, произтича от един юридически факт – позоваването на института на придобивната давност и снабдяването им с констативен нотариален акт на това основание. Поддържа, че двамата са съпрузи и следователно е налице института на задължителното другарство, което предполага, че правото, предмет на исковото производство, са тях е неделимо и подаването на касационна жалба от името и на двамата задължителни другари е процесуално предопределено и единствено възможното процесуално действие. Навежда също така довод, че за произнасяне по допускане на касационното обжалване в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата (ПМС №38/27.02.2008г.), е определена държавна такса в размер на 30 лв., като законодателят не е поставил като критерий брой на жалбоподателите. Върховният касационен съд, състав на I г.о. на ВКС, след преценка на данните по делото и на наведените с частната жалба доводи, приема следното: Съгласно трайно установената практика на ВКС по подадени касационни жалби срещу решения на въззивните съдилища по искове за собственост и други вещни права, отделни такси за допускане на касационното обжалване, определени по правилото на чл. 18, ал. 2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, се дължат само от онези касатори, които по предявените искове за защита на собствеността имат качеството обикновени другари, т.е. когато всеки един от тях защитава самостоятелно своето вещно право върху съответната идеална част от имота. Когато обаче касаторите са необходими другари, при подаване на касационната жалба те дължат общо такса в размер на 30 лв. В настоящия случай подалите касационна жалба лица (С. П. М. и И. В. М.) са съпрузи, които са конституирани като ответници по предявен срещу тях по реда на чл. 108 ЗС иск, с твърдението, че през 2017г., по време на техния брак, С. П. М., която е съсобственик наред с ищците, но само върху идеална част от този имот, придобита по наследство, се е снабдила с нотариален акт за собственост върху целия имот по обстоятелствена проверка. Макар в частната жалба неправилно се поддържа, че съпрузите имат качеството задължителни другари в подобни производства, по същността си оплакванията на жалбоподателя са основателни. Според ТР №3 от 29.06.2017г. по тълк.д.№3/2016г. на ОСГК на ВКС, по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Или в настоящия случай лицата, от чието име е подадена касационната жалба, имат качеството необходими, но не задължителни другари. Доколкото обаче в случая и двамата съпрузи участват в производството по предявен от тях или срещу тях иск за защита на собствеността с твърдението, че правата им са придобити по време на техния брак в режим на съпружеска имуществена общност, следва да се приеме, че предмет на спора е общо притежавано от тях право (по арг. от чл. 21, ал. 1 СК) и при подаване на касационна жалба двамата заплащат обща такса в размер на 30 лв. Още повече като се има предвид, че в случаите на необходимо другарство съдът служебно следва да конституира другарите на жалбоподателя съгласно чл. 265, ал. 2 ГПК, което правило намира приложение и в касационното производство. Само ако в производството по делото се твърди, че режимът на съпружеска имуществена общност е неприложим и двамата съпрузи притежават имота при условията на имуществена разделност, това правило няма да намери приложение. В подобна хипотеза всеки от съпрузите самостоятелно брани собствените си права в исковото производство и съответно ще дължи самостоятелна такса при подаване на касационна жалба. По така изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а делото бъде върнато на Окръжен съд – Русе за администриране на подадената от С. П. М. и И. В. М. касационна жалба. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение