Определение № 500 от 25.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 969/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 2082 от 30.10.2015г. по в. гр. д. № 1625/15г. на Софийския апелативен съд е обезсилено решение от 12.01.2015 г. по гр. д. № 151/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд и е прекратено производството по предявения от А. К. В. срещу [фирма] и [фирма] иск за установяване правото на собственост на ищцата върху комплекс „М. сл.”, находящ се в [населено място] дол, състоящ се от хотел с ресторант, кафе-сладкарница и бар, представляващ осеметажна сграда, както и терена, върху който е застроен комплексът, представляващ УПИ ІV от кв.48 по плана на [населено място] дол.

Въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от предявения положителен установителен иск за собственост. Според твърденията в исковата молба ищцата А. В. е продала спорния имот през 2008 г. на ответника [фирма], при уговорката собствеността да премине след изплащане на цената – условие, което не е настъпило. Вторият ответник Агенция за събиране на финансови задължения и факторинг” АД е кредитор на купувача и е насочил принудително изпълнение за удовлетворяване на свое вземане върху процесния имот. При това положение ищцата има правен интерес от специалния иск по чл.440 ГПК, с който се цели да се отрече принадлежността на имота в патримониума на длъжника в изпълнителното производство. Предявеният от нея положителен установителен иск срещу взискателя и длъжника няма да има този ефект.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата А. В..

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Владеещият имота собственик има ли правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за правото си на собственост против страните в изпълнителния процес, когато върху неговия имот е насочено принудително изпълнение за дълг на длъжника, при положение, че ищецът не е обезпечил този дълг с процесния имот.

2. Наличието на правна възможност за предявяване на отрицателния установителен иск по чл.440 ГПК изключва ли правния интерес за ищеца-собственик от предявяване на положителен установителен иск по чл.124 ГПК, когато неговото право на собственост се отрича от страните в изпълнителния процес.

3. Самият факт, че ответниците са страни в изпълнителния процес, в който е насочено принудително изпълнение върху имота на ищеца и отричат неговото право изключва ли правния му интерес той да предяви установителен иск за собственост против оспорващите собствеността му страни в изпълнителния процес.

4. С легитимацията по иска с правно основание чл.440 ГПК разполага ли владеещото имота трето лице, чиито права са засегнати от изпълнението и ограничено ли е то в защитата на правата си само по реда на чл.440 ГПК, или може да се брани с положителен установителен иск.

5. Наличието на възможност за предявяване на иск по чл.440 ГПК изключва ли правния интерес от предявяване на положителен установителен иск от владеещия собственик, чиито права се отричат в изпълнителния процес и може ли да се приеме, че отрицателният установителен иск по чл.440 ГПК изключва правния интерес от положителен установителен иск по чл.124 ГПК.

6. Налице ли е друга правна възможност за доказване правото на собственост за ищеца продавач и владелец по договор за продажба, по който не е настъпил транслативният ефект от прехвърляне правото на собственост върху имота, предмет на този договор, освен положителен установителен иск по чл.124 ГПК и има ли пречка ответник по този иск за бъде, освен купувачът, и неговият кредитор, който е насочил принудително изпълнение върху имота и отрича правото на собственост на ищеца.

7. Налице ли е друга правна възможност за защита на правото на собственост на имота за ответника в конкретния казус /при наличие на сключен договор за продажба на имота и претенция, че собствеността не е преминала/, освен положителния установителен иск. Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС.

Ответникът [фирма] счита жалбата за основателна. Заявява, че не се счита собственик на процесния имот.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като има необходимото съдържание, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, което не е изключено от касационен контрол с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

Обуславящият изхода на делото въпрос се състои в това дали третото лице, което заявява собствени права върху имот, който е предмет на принудително изпълнение, има правен интерес от предявяване на положителен установителен иск срещу взискателя и длъжника за установяване правото си на собственост и може ли да предяви иск по чл.440 ГПК, ако се намира във владение на имота. Така обобщен въпросът съдържа всички аспекти на поставените от жалбоподателката седем въпроса по чл.280, ал.1 ГПК.

По този въпрос възниква поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед приетото в т.4 на ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Това налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,