Определение № 155 от 24.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 928/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника “ПЕТРОЛ” АД, ЕИК[ЕИК], против решение № 170/02.12.2022 г. по в.т.д. № 249/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 23/25.03.2022 г. по т.д. № 19/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. С първоинстанционното решение е отменено като незаконосъобразно, на основание чл. 74 ТЗ вр. с чл. 220, чл. 227, чл. 230 ТЗ и чл. 15 от устава на “ПЕТРОЛ” АД, взетото решение на проведеното на 02.03.2021 г. извънредно общо събрание на акционерите на “ПЕТРОЛ” АД, а именно: избор на регистриран одитор, който да провери и завери индивидуалния и консолидирания годишни финансови отчети на “ПЕТРОЛ” АД за 2020 година.

В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на въззивното решение, както и за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Поддържа се, че решението на въззивния съд и потвърденото с него първоинстанционно решение са недопустими, постановени по недопустим иск, доколкото ищецът се домогва да обоснове незаконосъобразност на процесното решение на общото събрание, чрез позоваване на нарушение на правата на третите лица - ненадлежното участие на акционерите “Алфа Кепитъл” АД (н.) и “Корект Фарм” ЕООД (н.), което е недопустимо, а не са наведени доводи, че атакуваното решение на общото събрание засяга притежавани от самия него права и интереси. Ако евентуално се приеме, че искът е допустим, то се сочи, че изложените аргументи обуславят извод за неправилност на постановеното решение. Въведени са оплаквания за неправилност на решението и поради нарушение на материалния закон и по-специално разпоредбите, уреждащи представителството на дружествата с ограничена отговорност и акционерните дружества в производство по несъстоятелност – чл. 147, ал.1, чл. 235, ал. 2, чл. 607, чл. 658, ал. 1 и ал. 2 и чл. 711 ТЗ. Изразява се несъгласие с приетото от въззивния съд, че дружеството акционер в несъстоятелност следва при всички случаи да бъде представлявано на общото събрание на друго търговско дружество от синдика, а не от своя органен представител. Аргументира се, че правомощията на синдика в случаите, когато длъжникът притежава дялове/акции от капитала на други дружества, са ограничени само в хипотезата на разпореждане с такива активи, а не и с правата, породени от членствените правоотношения, както и че същият не е носител на правомощие да се намесва в дружествените работи на свързаните дружества. Обосновава се, че процесното решение на общото събрание за избор на одитор касае текущото управление на “ПЕТРОЛ” АД и по никакъв начин не се отразява на масата на несъстоятелността и удовлетворяването на кредиторите на дружествата акционери “Алфа Кепитъл” АД (н.) и “Корект Фарм” ЕООД (н.). Изтъква се, че дори несъстоятелните дружества да не са били надлежно представлявани на общото събрание, това не е основание за отмяна на процесното решение по иск на друг акционер – в случая М. В. С.. Посочва се, че неправилно е прието за установено от въззивния съд, че синдиците на “Алфа Кепитъл” АД (н.) и “Корект Фарм” ЕООД (н.) били упълномощили представители, които да ги представляват на процесното общо събрание, които не били допуснати до регистрация, тъй като в хода на производството по делото не били излагани такива твърдения от страните, нито били представяни доказателства в тази насока. Счита се, че след като този извод на съда не почива на твърдения или доказателства по делото, то е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. Може ли решение на общото събрание на акционерите да бъде отменено единствено на основание, че акционер, различен от ищеца, е бил ненадлежно представляван на това общо събрание и това ненадлежно представляване е повлияло на формирането на кворума и/или на мнозинството от гласовете, необходими за вземане на оспореното решение, ако ненадлежно представляваният акционер нито е предявил иск по чл. 74 ТЗ, нито е встъпил, за да поддържа предявения иск?

По отношение на така поставения въпрос се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – т. 2 от Тълкувателно решение от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 178/24.04.2017 г. по т.д. № 1340/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., определение № 616/13.12.2017 г. по т.д. № 1131/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., решение № 812/05.01.2007 г. по т.д. № 434/2006 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., определение № 677/20.10.2011 г. по т.д. № 1165/2010 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о.

2. Кой има правомощията да представлява акционер – дружество, обявено в несъстоятелност, на общото събрание на акционерите на друго търговско дружество – синдикът или законният представител на дружеството в несъстоятелност, макар правомощията на последния да са прекратени на основание чл. 711 ТЗ?

По отношение на втория въпрос се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение № 138/29.06.2017 г. по гр.д. № 891/2017 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., и решение № 737/24.11.2004 г. по гр.д. № 105/2004 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.

По горепосочените въпроси се поддържа и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава и на чл.280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК поради вероятна недопустимост и съответно поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба М. В. С. възразява по основателността на искането за достъп до касация и оспорва подадената жалба като неоснователна.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, след извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, е констатирал, че същото е валидно и допустимо, както и че не са налице пороци, които обуславят неговата нищожност или недопустимост. Приел е, че искът с правно основание чл.74 ТЗ е предявен от легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, същият е допустим, а релевираното от ответното дружество възражение в обратния смисъл е неоснователно. Намерил е за основателни доводите, че при провеждане на извънредното общо събрание на акционерите на “ПЕТРОЛ” АД на 02.03.2021 г. е налице процесуална незаконосъобразност на същото, поради ненадлежно участие на акционерите “Алфа Кепитъл” АД (н.) и “Корект Фарм” ЕООД (н.), чрез управителните им органи, а не чрез назначените синдици. Изложил е съображения, че с влизане в сила на решението по чл. 711 ТЗ не настъпва абсолютно прекратяване на правомощията на органите на дружеството – те остават да съществуват в латентно състояние и с ограничен обем правомощия, доколкото съответните разпоредби от Търговския закон регламентират случаите, в които органите на дружеството упражняват своите правомощия – чл. 635, ал. 3, чл. 728, чл. 740 ТЗ, но не е предвидена възможност при прилагане на последиците на чл. 711, ал. 1, т. 3 ТЗ органите на обявеното в несъстоятелност дружество да упражняват правомощията си, визирани в чл. 221 и чл. 235 ТЗ. Акцентирал е, че синдикът е този, който представлява обявеното в несъстоятелност дружество, а участвайки като “представител” на несъстоятелното дружество, той всъщност съхранява масата на несъстоятелността и евентуално я попълва с нови материални активи (например при разпределяне на дивидент). Посочил е, че същевременно в случая членственото право е инкорпорирано в акциите, които са част от предприятието на длъжника. Формирал е извод, че поради това синдикът е този, който е следвало да представлява съответното несъстоятелно дружество акционер на процесното общо събрание. Обосновал е, че аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 13 ТЗ, съгласно която синдикът извършва действия по прекратяване участието на длъжника в търговско дружество. Въз основа на изложението е преценил, че акционерите “Алфа Кепитъл” АД (н.) и “Корект Фарм” ЕООД (н.) не са били надлежно представлявани на проведеното на 02.03.2021 г. общо събрание, което е оказало влияние при формиране на необходимото мнозинство за провеждане на събранието (чл. 15, ал. 6 от устава на “ПЕТРОЛ” АД - повече от половината от капитала), съответно за приемане на взетите решения по т. 1 от дневния ред. Съобразил е, че кворумът за провеждане на събранието (20 210 054 гласа) и обикновеното мнозинство от 18 676 152 гласа “за” вземане на решението е постигнато именно с гласовете на “Алфа Кепитъл” АД (н.) и “Корект Фарм” ЕООД (н.), а без отчитането им общият сбор от гласовете на останалите акционери, гласували “за”, е 9 796 965, т.е. по-малък от минимално необходимия брой гласове от 13 105 028. Счел е, че ако не бъде взето предвид участието на тези акционери и притежаваното от тях участие в капитала - 28,85 % + 3,66 %, общият брой на явяващия се на общото събрание капитал би бил 41,48 %. Изтъкнато е, че възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимо упражняване от ищеца на чужди права, чрез релевиране на това нарушение, не е основателно, защото нарушението е повлияло на формирането на кворума и мнозинството при вземането на процесното решение от общото събрание на акционерите, поради което събранието е незаконосъобразно и подлежи на отмяна на това основание, наведено от ищеца. За неоснователни са приети останалите доводи на ищеца - за ненадлежно представляване на общото събрание на акционери поради наличие на висящи съдебни дела и за непубликуване на протокола от процесното общото събрание в срок от три работни дни от провеждането му (нарушение по чл. 117, ал. 3 ЗППЦК).

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на вероятна недопустимост на въззивното решение, за което съдът следи служебно. Недопустимо е това съдебно решение, което е постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), произнасяне по непредявен иск или извън рамките на въведените с въззивната жалба пороци за неправилност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт (“свръх петитум”), др. В случая не се установява вероятна недопустимост на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, тъй като решаващите изводи на съда за наличието на активна процесуална легитимация на ищеца не сочат към предположение за предявяване на недопустим иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ. Въззивният съд е извършил дължимата служебна проверка за наличието на активна процесуална легитимация на ищеца, съставляваща положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, и е намерил, че същият е имал качеството акционер в ответното дружество към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, на което е прието оспорваното решение. Изложени са подробни съображения за неоснователност на възраженията на ответника и настоящ касатор за недопустимо упражняване от ищеца на чужди права, чрез релевиране на доводи за ненадлежно представляване на друг акционер при провеждане на общото събрание, тъй като това нарушение се е отразило на формирането на кворума и мнозинството при вземането на процесното решение на общото събрание, т.е. на правата на ищеца като акционер. С оглед на горното не е налице сочената от касатора хипотеза по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за директен достъп до касационен контрол.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

В случая поставените от касатора два правни въпроса отговарят на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото са обусловили крайния извод на въззивния съд.

Първият правен въпрос е относим към процесуалната допустимост на обжалваното решение и за него важат изложените по-горе съображения във връзка с основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. В Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, са дадени разяснения, че ако волята на член на търговско дружество при свикването на общото събрание и при гласуването (негласуването) на дадено решение е опорочена, то това рефлектира върху кворума при провеждането или вземането на решението; ако са нарушени нормите за кворум при провеждането на общото събрание или за мнозинството при гласуване на дадено решение, то подлежи на отмяна на това основание. В същото решение е прието, че активно легитимиран по иска по чл. 74 ТЗ е акционер, а пасивно легитимирано е съответното дружество, чийто член е той. В случая въззивният съд, в съответствие с цитираната задължителна практика и при съобразяване на правомощията по чл. 269 ГПК, е достигнал до извод за допустимост на предявения иск. Приел е също, че е наличие на нарушение на кворума и мнозинството при вземането на процесното решение от общото събрание, което подлежи на отмяна на това наведено от ищеца основание. Съдържащите се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК оплаквания на касатора за възприетото от въззивния съд разрешение са основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК, а само при евентуално допуснат контрол на въззивното решение. С оглед на горното по така формулирания първи въпрос не се обосновава достъп до касация на въведения допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираното от касатора решение № 178/24.04.2017 г. по т.д. № 1340/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., касае случай на взето от пълномощник без представителна власт решение на едноличен собственик на капитала – едностранна правна сделка, и разглежда последиците на същото при отказ за потвърждаването му от страна на едноличния собственик на капитала. В настоящия случай се атакува решение на общо събрание на акционерно дружество, което се взема с мнозинство, както е направено отграничение и в горецитирания съдебен акт, поради което това съдебно решение не се явява релевантно. Посочените от касатора определение № 616/13.12.2017 г. по т.д. № 1131/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., и определение № 677/20.10.2011 г. по т.д. № 1165/2010 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., са постановени в производство по чл. 288 ГПК и не дават разрешение по същество на конкретен правен спор, поради което не могат да послужат за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие с практиката на ВКС, съгласно разясненията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Цитираното решение № 812/05.01.2007 г. по т.д. № 434/2006 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., е неотносимо, тъй като касае хипотеза на загубване от ищеца на качеството му на съдружник в хода на съдебното производство по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, каквито данни не се твърдят по настоящото дело.

Доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора втори материалноправен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС са неоснователни. В мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение от 13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС е прието, че синдикът представлява длъжника след прекратяване на правомощията на неговите органи (по реда на чл. 632, ал. 5 ТЗ или с решение по чл. 711 ТЗ), освен в изрично предвидените в закона случаи, сред които изключения не попада представляването на несъстоятелния длъжник като акционер в акционерно дружество при участие и при вземане на решения от общото събрание на акционерите. В решение № 70/19.06.2020 г. по т.д. № 2414/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 711, ал. 1, т. 4 ТЗ с решението по чл. 710 ТЗ длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си, т.е. тези права преминават към синдика и се упражняват от него. Управлението на правата върху акциите се осъществява посредством участието в общото събрание на акционерите и чрез упражняване правото на глас, доколкото акциите са част от масата на несъстоятелността, която във фазата по глава 45 от Търговския закон се превръща в имущество, управлявано от синдика. Десезираните органи на длъжника не могат да упражняват материални права, свързани с имуществото от масата на несъстоятелността. В случая въззивният съд, в съответствие с горецитираната практика на ВКС и при съобразяване на правомощията по чл. 269 ГПК, е приел, че при провеждане на извънредното общо събрание на акционерите на “ПЕТРОЛ” АД на 02.03.2021 г. е налице процесуална незаконосъобразност на същото, поради ненадлежно участие на акционерите “Алфа Кепитъл” АД (н.) и “Корект Фарм” ЕООД (н.), чрез управителните им органи, а не от назначените синдици. Изложил е съображения, че с влизане в сила на решението по чл. 711 ТЗ не настъпва абсолютно прекратяване на правомощията на органите на дружеството – те остават да съществуват в латентно състояние и с ограничен обем правомощия, доколкото съответните разпоредби от Търговския закон регламентират случаите, в които органите на дружеството упражняват своите правомощия – чл. 635, ал. 3, чл. 728, чл. 740 ТЗ, сред които изключения не попада хипотезата на упражняване на правата на акционер в друго търговско дружество по чл.221 ТЗ. Поради това е стигнал до извода, че синдикът е този, който е следвало да представлява съответното несъстоятелно дружество акционер на процесното общо събрание. С оглед на изложеното по отношение на формулирания втори правен въпрос не е налице соченият от касатора допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.

Цитираното от касатора решение № 138/29.06.2017 г. по гр.д. № 891/2017 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., е постановено в извънинстанционно, контролно-отменително производство по реда на чл.303 и сл. от ГПК и не дава разрешение по същество на конкретен правен спор, поради което не може да послужи за допуск до касация. Също така в решението се разглежда въпросът за процесуалното представителство на обявено в несъстоятелност търговско дружество по чл. 30 ГПК, а не за представителство в общото събрание на друго търговско дружество, в което несъстоятелният длъжник е акционер. Посоченото решение № 737/24.11.2004 г. по гр.д. № 105/2004 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., е постановено в регистърно производство на самия несъстоятелен длъжник за вписване на промени по неговата партида, поради което е неотносимо към разглеждания случай.

Наличието на формираната практика на ВКС, която не се обосновава да се нуждае от осъвременяване, изключва наличието на сочения от касатора допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Касаторът се позовава и на “очевидна неправилност” на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на горецитираната разпоредба очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят от касатора и не се констатират от съдържанието на решението, поради което не се обосновава наличие на “очевидна неправилност” по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Велико Търново.

По разноските:

Поради недопускане на въззивното решение до касационен контрол право на разноски има ответникът по касационната жалба. Същият не претендира и не представя доказателства за извършването на такива пред касационната инстанция, поради което разноски по настоящото дело не му се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,