Определение № 50637 от 24.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2418/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на И. Ю. А. и С. Ю. А. от [населено място], обл. Добрич против решение № 919/30.07.2021 г. по в.гр.д. 2576 / 2020 г. на Апелативен съд –София, с което е потвърдено решение № 2489/08.04.2019 г. по гр.д. № 13420/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от А. А. И. (заместена по реда на чл.227 ГПК от настоящите касатори) иск срещу ЗД „Бул Инс“ АД по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 25 000 лева до сумата 90 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпилото на 20.06.2017г. ПТП, както и в частта за разноските. Твърди се, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/ и необоснованост. Сочи се, че при определяне размера на дължимото обезщетение съдебният състав не е съобразил в достатъчна степен задължителните за съдилищата постановки на критерия „справедливост“, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК. В тази връзка се твърди, че при наличие на телесни увреждания, са значими обстоятелствата, свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на възстановяване и пр. Счита, че съдът макар в мотивите на решението си да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото факти, свързани със състоянието на пострадалата и не е отчел в тяхната цялост визираните по-горе критерии за определяне на справедливо обезщетяване за причинените от деликта неимуществени вреди. Въззивният съд не е отчел в достатъчна степен продължителността на лечебния и възстановителен период и интензитета на претърпените от нея болки и страдания в съчетание с тези, търпени от придружаващото онкологично заболяване. Същевременно, при прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, съдът не се е взел предвид и с нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на този критерий. Счита, че приетото от въззивния съд обезщетение от 25 000 лева е несъразмерно с установените в § 27, ал.1 на ПЗР на КЗ нормативни граници на отговорността на застрахователите, като намира занижаването му за грубо нарушение на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Как следва да се прилога принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото?; Следва ли съдът да се съобрази с указанията, съдържащи се в ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?, Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение № 226/08.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2940/2015 г. на 1 - во т.о. на ВКС, решение № 212/11.01.2018 г. по т. д. № 738/2017 г. на 2 - ро т.о. на ВКС.; 2/ Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение, да вземе предвид, наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица; и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените? Сочи се наличие на противоречие на акта с: решение № 31/25.03. 2014 г. по т. д. № 1203/2013 г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 217/20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 15/12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на 2 - ро т.о. на ВКС/, решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на 2 - ро т.о на ВКС, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 101/03.07.2014 г. по т. д. № 4391/2013 г. на 2 - ро т.о. на ВКС. Касаторите се позовават на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по жалбата и по делото, ЗД "БУЛ ИНС” АД, в писмен отговор застъпва становището, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Счита, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания в ППВС № 4/1968г. и от посочената задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл.52 от ЗЗД. В мотивите към решението съдът е посочил обстоятелствата, които е преценил като значими за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като е акцентирал върху момента на настъпване на вредите, вида на вредите, претърпените болки и страдания, периодът, в който са претърпени и настъпилото подобрение в здравословното състояние на пострадалия. Намира доводите, че съдът не се е съобразил в достатъчна степен с критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г., не е посочил значението на всяко обстоятелство за размера на обезщетението и не е съобразил обезщетението с нивото на застрахователното покритие към момента на настъпване на вредите, за относими към правилността на обжалваното решение, което не е предмет на обсъждане в производство по чл.288 ГПК. Същевременно излага становище за завишеност на исканата сума за описаната в епикризата черепно-мозъчна травма, при условие, че няма данни за неврологични усложнения и настъпили такива впоследствие, тъй като няма представени медицински документи в тази насока. Застрахователното дружество счита, че около 20 000 лева е по-адекватна сума, без да отчита съпричиняване. Прави евентуално възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въз основа на кредитираното като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, заключение на съдебно-медицинската експертиза въззивният съд е приел за установени причинените на ищцата травматични увреждания, получени от нея в резултат на процесното ПТП - контузия на главата, фрактура на челната и слепоочната кост на черепа, фрактура на левия максиларен синус с кръвоизлив, контузия на мозъка, оток и кръвонасядане на двете очи, дясното рамо, дясната предмишница, дясното бедро и двете глезенни стави. Взето е предвид, че ищцата е търпяла по-интензивни болки през първите дни непосредствено след злополуката, оздравителният процес е продължил около 3-4 месеца. Отченети са вида и характера на уврежданията на ищцата, вкл. и твърдените и доказани от събраните гласни доказателства съпътстващи основата травма неудобства, притеснения, стрес, обостряне на съпътстващите заболявания на ищцата, нямащи причиннна връзка с претърпяното ПТП. Апелативният състав е взел предвид и обстоятелство, доказано от показанията на свидетелката И., че предвид напредналата възраст на ищцата и наличието на други съпътстващи заболявания, пълното възстановяване на здравето на ищцата е било изключително трудно, това е довело неминуемо до преживяван стрес и изпадане на ищеца в системни меланхолични емоционални състояния. Съобразена е продължителността и интензивността на претърпените от ищцата болки и страдания, свързани с по-продължителния процес на възстановяване (около 4 месеца), а така също и обществения критерий за справедливост и съдебната практика. В заключение решаващият състав е намерил за правилно преценено от първостепенния съд, че сумата от 25 000 лева, представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер причинените на ищцата неимуществени вреди. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Въпросът, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедливо обезщетение за обезвреда, като паричен еквивалент на претърпяните от ищеца неимуществени вреди, несъмнено е значим за крайния изход на делото и обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Неоснователно е обаче позоваването на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При определяне размера на следващото се на ищеца обезщетение за обезвреда за причинени неимуществени вреди, решаващият състав на въззивния съд не се е отклонил от задължителната практика на касационната инстанция – ППВС № 4/23.12.2968г., както и от множество постановени в съответствие със същата решения по чл.290 ГПК на отделни състави на ВКС, тъй като е съобразил всички значими за делото обстоятелства, относими към критериите за преценка обема на претърпените от ищеца морални болки и страдания, като обстойно ги е анализирал. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил всички данни по конкретното дело – степента на уврежданията, тяхното естество (множество отоци и кравонасядания, черепна травма и контузия на мозъка), продължителността на търпените болки и страдания (3-4 месеца), прогнозата за здравословното състояние на пострадалата (липсата на трайни последици за здравето на пострадалата), нейната възраст и пр., в съответствие със задължителната практика на ВКС. Вторият въпрос също не може да предпостави допускането на решението да касация, тъй като разбирането, че лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост, е застъпено в практиката на ВКС по чл.290 ГПК, като въззивният съд е съобразил икономическите отношения към датата на деликта, чийто израз са застрахователните лимити. Следва да се има превдид, че икономическата конюнктура зависи от множество фактори, и индикация за нея са различни икономически показатели, а не само нивата на застрахователно покритие, като изброяването на тези показатели не е посочено като условие, обуславящо правилността на акта в задължителната практика на ВКС. Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Въпреки изхода на спора, на ответника по касацията не се присъждат разноски, тъй като съдът не е сезиран от него с такова искане и не са представени доказателства за извършването им. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд