Определение № 89 от 20.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 867/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от В. Т. Н. против определение № 294 от 13.12.2021 г., постановено по гр.д.№ ч.гр.д.№ 385/2021г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено определение № 291/03.09.2021 г, по гр. дело № 249/2021 г. на РС – Белоградчик, с което е прекратено производството по делото по отношение на предявения иск от нея против В. К. Т. и Р. Г. Т. с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК поради това, че в съда е образувано по-рано друго дело – гр.д.№ 93/2021 г. със същите страни и същия предмет. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, тъй като по двете дела имота е един и същ, но няма идентитет между страните, тъй като по предходното дело Р. Г. Т. не е страна, а по прекратеното дело съдът не е могъл да конституира съпруга й В. Т., защото те са необходими, но не задължителни другари. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се навежда основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на обжалваното определение с т.5 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ОСГТК на ВКС и т.9 от ПП-2-97, определение № 357 от 24.07.2013 г. по ч. гр.д.№ 3981/2013 г. на ВКС, 1 гр.о. и решение № 471/16.01.2012 г. по гр.д.№ 1522/2010 г. на ІV гр.о. на ВКС. по въпроса: „кога е налице субективен идентитет с оглед приложението на чл. 126 ГПК“. Твърди се противоречие и с определение № 532 от 18.12.2018 г. по ч.т.д.№ 2615/2018 г. на ВКС, І т.о. Вторият въпрос е свързан със задължението на съда да съобрази и настъпилите в хода на производството факти, включително и да извърши служебна проверка, и да извърши служебна справка за наличие на други висящи дела между същите страни със същия предмет. На последно място се твърди противоречие с приетото в ТР № 3/2016 г. на ОСГК относно това, че съпрузите са необходими, но не задължителни другари в производството с предмет вещни права – съпружеска имуществена общност, защото решението следва да е еднакво за тях и обвързва и двамата, независимо дали единия от тях не е участвал в производството, а той може да защити правата си по реда на чл. 304 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. От данните по делото и изпратената служебна справка се установява следното: Преди образуването на делото по настоящия спор, в РС-Белоградчик е образувано гр. д. № 93/2021 г. по предявен иск от В. К. Т. против В. Т. Н. по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че той е собственик на основание придобивна давност на УПИ .....от кв. ....по плана на [населено място], [община]. В хода на това производство ответницата В. Н. е предявила насрещен иск за установяване, че тя е собственик на същия имот на основание наследяване и давност. Насрещният иск е приет за разглеждане. Съпругата на В. Т. - Р. Т. няма данни да е конституирана по това дело. Пред РС е предявен от В. Т. Н. против съпругата на В. Т. – Р. Г. Т. положителен установителен иск за собственост на същия УПИ основан на давностно владение и наследство, а при условията на евентуалност само на основание давност. По тази искова молба е образувано гр.д. № 249/2021 г. на РС-Белоградчик. В отговора към исковата молба, Р. Т. е твърдяла, че владее имота заедно със съпруга си от седемнадесет години. РС не е присъединил двете дела, а вместо това с определение № 291 от 03.09.2021 г. е конституиран по своя инициатива В. Т., за което ищцата не е правила искане. След конституирането на В. Т., съдът е приел, че в съда са образувани две дела с идентичен предмет и страни и тъй като делото по настоящия спор е образувано по-късно, на основание чл. 126 ГПК, производството по него е прекратено по отношение на В. К. Т. и Р. Г. Т.. Въззивната инстанция е потвърдила определението, като е приела, че предявеният насрещен иск по гр.д.№ 93/2021 г. е идентичен по предмет и страни с предявеният иск по гр.д. № 249/2021 г. на РС-Белоградчик, тъй като ответниците както по насрещния иск така и по иска по настоящото дело са двамата съпрузи, поради което на основание чл. 126 ГПК по-късно образуваното правилно е прекратено. Настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване по основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по първия въпрос „кога е налице субективен идентитет с оглед приложението на чл. 126 ГПК“, тъй като този въпрос е относим към спора и определя изхода от него. Въззивната инстанция е приела наличие на субективен идентитет, но не е обосновала този извод с цитираната съдебна практика, а като е приела, че и по двете дела са конституирани и двамата съпрузи. Това обаче не се потвърждава от данните за гр.д.№ 93/2021 г. и е неправилен извод по отношение на гр.д.№ 249/2021 г. По поставеният въпрос е формирана съдебна практика с т.5 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и т.9 от ПП-2-97, определение № 357 от 24.07.2013 г. по ч. гр.д.№ 3981/2013 г. на ВКС, 1 гр.о. определение № 532 от 18.12.2018 г. по ч.т.д.№ 2615/2018 г. на ВКС, І т.о. и решение № 471/16.01.2012 г. по гр.д.№ 1522/2010 г. на ІV гр.о. на ВКС. С тези съдебни актове се приема, че за да се прекрати производството по предявен иск на основание чл. 126 ГПК следва по-късно образуваното дело да е с идентични страни с предходното и с идентичен предмет. Субективен идентитет между две дела е налице когато адресати на силата на пресъдено нещо по двете дела са едни и същи лица – противопоставените страни в материалното правоотношение, предмет на спора, респективно техните универсални или частни правоприемници, придобили права в хода на процеса и поради това обвързани от силата на пресъдено нещо. От това следва, че субективен идентитет е налице и когато идентични искове по различни дела са насочени против необходими другари, /независимо дали задължителни или факултативни/, защото постановеното решение по по-рано образуваното дело против необходим другар обвързва и останалите необходими другари, независимо дали са участвали в производтвото по това дело, а ако решението е неблагоприятно за тях, могат да защитят правата си в производството за отмяна на влязло в сила решение по чл. 304 ГПК. ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС. В настоящия случай по гр.д.№ 249/2021 г. РС неправилно е конституирал В. К. Т.. Действително по делото не е спорно, че той е съпруг на ответницата Р. Г. Т.. Против него обаче не е предявен иска по гр.д.№ 249/2021 г. Такъв е предявен по гр.д.№ 93/2021 г. от същата ищца по насрещния иск. Съгласно приетото в ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. От това следва, че ищецът преценява дали да предяви иска само против единия съпруг или ще го насочи против двамата съпрузи. Съдът не може служебно да конституира съпругът, който не е посочен от ищеца като ответник. Ответникът също не може да иска да бъде конституиран като съответник съпруга му. Независимо обаче дали е участвал и другия съпруг в производството, решението следва да е еднакво за двамата съпрузи, защото съпружеската имуществена общност е неделима и поради това съпрузите са необходими другари. Силата на пресъдено нещо на решението обвързва всички необходими другари дори когато някой от тях не е участвал в производството. За неучаствалия съпруг е налице възможността да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК ако решението е неблагоприятно за съпрузите. Затова в частта, с която е конституиран В. Т. в производството като ответник, определението е неправилно, но в тази част не подлежи на обжалване. Независимо обаче дали той е страна и по второто дело, както и независимо дали съпругата му ще е страна по насрещният иск, предявен по първото дело, и двамата са обвързани от силата на пресъдено нещо по предявеният против който и да е от тях иск. Рискът за ищеца, който предяви иск само против единия необходим другар е, че неучаствалия необходим другар може да иска отмяна на влязлото в сила неблагоприятно решение за него /чл. 304 ГПК/ Предвид отговора на поставеният въпрос, е налице идентичност между предявеният насрещен иск по гр. д. № 93/2021 г. на РС-Белоградчик и предявеният иск по гр.д.№ 249/2021 г. на същия съд, тъй като адресат на силата на пресъдено нещо и по двете дела са двамата съпрузи. По първото, ответницата В. Т. Н. е предявила насрещен иск за собственост против В. К. Т., а с исковата молба по гр.д.№ 249/2021 г., В. Т. Т. е предявила иск за собственост за същия имот, основан на същите придобини основания, но против Р. Г. Т.. Съдът е следвало да съедини двете дела за общо разглеждане, но не е сторил това, а по-рано образуваното дело вече е обявено за решаване, видно от получената справка от РС-Белоградчик. Тъй като двамата съпрузи В. Т. и Р. Т. са необходими, макар и факултативни другари, формираната сила на пресъдено нещо по гр.д.№ 93/2021 г. по насрещния иск против В. Т. обвързва и неучастващата в същото производство негова съпруга Р. Г. Т.. Затова е недопустим по-късно предявеният иск от частната жалбоподателка В. Т. Н. против съпругата Р. Т. и правилно е прекратено на основание чл. 126 ГПК производството по него. По тези съображения, определението се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение