Определение № 497 от 15.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3962/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалби на ОУ „К. и М.” [населено място], [община], чрез процесуален представител адв.А. и на Б. Е. Г. – малолетен, действащ чрез своята майка и законна представителка В. Б. Г. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Г., срещу определение №151 от 29.04.2015г. по гр.д.№2301/2015г. на Върховен касационен съд, ІVг.о. Частните жалби са процесуално допустими - подадени са в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение ВКС, състав на ІV г.о., е оставил без разглеждане касационните жалби на ОУ „К. и М.” и на Б. Е. Г. – малолетен, действащ чрез своята майка и законна представителка В. Б. Г., срещу въззивното решение от 07.11.2014г. по в.гр.д. № 1330/2014г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменил решението на Казанлъшкия РС от 25.03.2014г. по гр.д. № 1684/2013г. в отхвърлителната му част за сумата 2250лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил ОУ „К. и М.” да заплати на В. Б.Г. като майка и законна представителка на Б. Г. посочената сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част за разликата до 5000лв. по предявения до този размер частичен иск от цялата сума 80000лв. С обжалваното определение касационните жалби са оставени без разглеждане, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване според ограничителната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК. С разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК /изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. Предявеният частичен осъдителен иск е с цена 5000лв., т.е. под установения в закона минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения. Предявеният иск е с правно основание чл.59 ЗЗД и е оценяем по смисъла на чл.68 ГПК, като цената на иска се определя съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК. Подадената при действието на чл. 280, ал.2 от ГПК /изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ касационна жалба срещу въззивното решение се явява процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение