Определение № 50389 от 18.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1018/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. 69 ЕООД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 721 от 24.11.2021 г. по т. д. № 533/2021 г. на Софийския апелативен съд, ТО, V състав, с което е потвърдено решение № 260265/15.02.2021 г., постановено по т. д. № 186/2019 г. по описа на СГС, TO, VI – 19 състав, В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от „111 СКИН – БГ“ ООД срещу „Застрахователна Компания „Уника““ АД искове, квалифицирани от първата инстанция по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 208 КЗ /отм./, чл. 405 КЗ, вр. чл.215 КЗ /отм./, вр. чл.419 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане в полза на „М. 69“ ЕООД на сумата от 25 598.04 британски лири, в тяхната левова равностойност към 29.01.2019 г. в размер на 57 620.68 лв. – суброгаторна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка № 15001400042 в полза на „М. 69“ ЕООД, и за сумата от 2 000 лв. - лихва за забава от 29.07.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба, частичен иск от пълен размер на вземането - 14 645.34 лв., ведно със законна лихва за забава върху главницата от 29.01.2019 г. до окончателно изплащане на сумите. В касационната жалба се сочи, че решението е очевидно неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излагат се доводи за неточна правна квалификация на предявения иск, доколкото възраженията на ответното застрахователно дружество и мотивите на съда касаят застраховка „Гражданска отговорност на превозвача“, а в случая застрахователният договор е по застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е обсъдил възраженията във въззивната жалба, освен това неправилно е тълкувал представените писмени доказателства и едностранчиво ги е оценил. Навежда се и необоснованост на атакувания съдебен акт, поради редица противоречия, допуснати в мотивите му, вкл. и че съдът е възприел погрешно връзките между собственика на стоката, спедитора, превозвача и застрахователя. По подробно изложените в горния смисъл съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Против жалбата е постъпил писмен отговор в срока по чл.287 ГПК само от третото лице – помагач С. Ш. ООД, чрез процесуален пълномощник, с който се оспорва основателността на касационната жалба и се поддържа, че не е налице приложното поле на касационното обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с чл. 280 ГПК и материалите по делото, намери следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе в атакувания смисъл, съставът на въззивния съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.134, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 229, ал. 1 от КЗ /отм./, съгласно който застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице, обективно съединен с иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С този иск кредиторът упражнява имуществени права на бездействащия си длъжник. Основателността му зависи от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е кредитор на длъжник, чиито права предявява; да е налице бездействие от страна на длъжника, което предопределя правния интерес на ищеца да предяви иска с правно основание чл. 134 от ЗЗД. Последната предпоставка е да се установи основателността на имуществената претенция на длъжника към ответника с правно основание чл. 229, ал. 1 от КЗ, във връзка с което ищецът следва да докаже наличие на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на превозвача“; настъпването на застрахователно събитие – ангажиране на отговорността на превозвача за неизпълнение на негово договорно задължение, произтичащо от договора за превоз; настъпването на щетите, за които е ангажирана отговорността на превозвача, размерът на тези щети и причинната им връзка със застрахователното събитие. Ищецът „111 Скин – БГ“ ООД (със сегашно наименование АА 17 ООД) твърди, че упражнява вземането на своя бездействащ длъжник „М. 69“ ЕООД към неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на превозвача“. Твърди, че това вземане му е прехвърлено от „Скорпион Ш.“ ООД. Правният способ за прехвърляне на субективни права (вземания) е сключване на договор за цесия, по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. По делото не са представени доказателства за сключване на договор за цесия между „Скорпион Ш.“ ООД и „111 Скин – БГ“ ООД, а представителят на ищеца „111 Скин – БГ“ ООД в съдебно заседание изрично е заявил, че такъв договор не е сключван. Това е дало основание на въззивния съдебен състав да приеме, че ищецът не разполага с вземане към „М. 69“ ЕООД, което да го овласти в качеството на негов кредитор да упражни правата му по застрахователния му договор с ответното дружество, поради това не е налице първата от предпоставките за основателността на предявения иск. Съдът е намерил, че липсват и другите предпоставки за уважаване на иска, по следните съображения: Между „111 Скин – БГ“ ООД, в качеството на товародател и „Скорпион Ш.“ ООД действа договор за превоз, видно от представената заявка за транспорт от 07.07.2016 г., с която е възложен транспорт на козметични продукти от България до Великобритания; датата на натоварване е 08.07.2016 г., а датата на разтоварване – 15.07.2016 г., като стоката е в 3 броя палета с брутно тегло до 400 кг. максимално за 1 палет и 1200 максимално за трите. С исковата молба се твърди, че „Скорпион Ш.“ ООД е превъзложило със заявка-договор също от 07.07.2016 г. извършването на транспорта на последващия превозвач „М. 69“ ЕООД, за което последният е издал и фактура. Представената заявка-договор, изпратена със факс-съобщение от 17.06.2016 г. предхожда твърдяната дата, а други доказателства за превъзлагането на превоза, възложен със заявката от 07.07.2016 г., не са представени. От представените документи, свързани с разследването на липсата на стоката по време на превоз, извършено във Франция, се установява, че превозвач по време на превоза е бил „М. 69“ ЕООД. Установено е от представените писмени доказателства, че по време на извършвания превоз е извършена кражба, вследствие на която е налице липса на част от превозваната стока, а останалата част е била унищожена. При липсата на доказателства за превъзлагане на превоза по заявка за транспорт от 07.07.2016 г. обаче не може категорично да се приеме, че това е стоката, чийто превоз е възложен с тази заявка. На следващо място процесният превоз е международен и РБългария е страна по Конвенцията CMR поради което на основание чл. 1 от Конвенцията CMR нормите й са приложими към процесното превозно правоотношение. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Конвенцията превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Съгласно чл. 3 при приложението на тази конвенция превозвачът отговаря като за свои действия и пропуски за действията и пропуските на своите служители и на всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършването на превоза, когато тези негови служители или лица действат в изпълнение на техните функции. Видно е, че отговорността на превозвача „М. 69“ ЕООД за извършването на процесния превоз е била застрахована по застрахователна полица № [ЕГН]/24.11.2015 г. при ответното дружество. По делото липсват доказателства отговорността на „М. 69“ ЕООД за липсите и повредите на стоката, настъпили по време на процесния превоз да е била ангажирана от правоимащите по договора за превоз лица. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Конвенцията изпращачът има право да се разпорежда със стоката, включително да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставяне или доставяне на стоката на получател, различен от посочения в товарителницата. Съгласно чл. 12, ал. 2 това право се погасява, когато вторият екземпляр от товарителницата бъде предаден на получателя или когато получателят упражни правото си, предвидено в чл. 13, параграф 1; от този момент превозвачът е длъжен да се съобразява с разпорежданията на получателя. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Конвенцията след пристигането на стоката на предвиденото място за доставяне получателят има право да поиска да му бъде предаден вторият екземпляр от товарителницата и стоката да му бъде предадена срещу подпис. Ако се установи загуба на стоката или ако стоката не е пристигнала до изтичане на срока, предвиден в чл. 19, получателят може да предяви от свое име пред превозвача правата, произтичащи от договора за превоз. До предаването на стоката на получателя й право да ангажира отговорността на превозвача е имало дружеството изпращач - „111 Скин – БГ“ ООД. С пристигането на процесната стока до местоназначението правото да ангажира отговорността на превозвача по процесния договор е прехвърлено на получателя на стоката - “111 SKIN UK WESTEX” Ltd. По делото липсват доказателства изпращачът или получателят на процесните стоки да са ангажирали отговорността на „М. 69“ ЕООД за липсата и увреждането на стоките, предмет на превоза. Действително е установено, че между ищеца „М. 69“ ЕООД и ответника е действал застрахователен договор по застрахователна полица № [ЕГН]/24.11.2015 г. Същият е сключен при действието на Кодекса за застраховането, обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г. и на основание § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., спрямо него се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, тъй като по делото не е установено страните да са договорили друго след влизането в сила на новия кодекс. Със сключения договор за застраховка ответникът - застраховател се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение /чл. 223, ал. 1 от КЗ /отм.//. С процесния застрахователен договор е застрахована отговорността на застрахования „М. 69“ ЕООД като международен автомобилен превозвач на товари по шосе, превозвани с изброените в полицата товарни автомобили, между които и Mercedes 2544 L с [рег.номер на МПС]. Застраховката е със срок от 00.00 часа на 27.11.2015 г. до 24.00 часа на 26.11.2016 година и валидност на територията на Република България и на Европа. По делото не е установено да е ангажирана от страна на правоимащите лица /които са увредените по договора за превоз лица вследствие неизпълнението на задълженията на превозвача/ както отговорността на „М. 69“ ЕООД за неизпълнение на задължението му на превозвач по процесния превоз, така и отговорността на ответника, в качеството му на застраховател на тази отговорност. Предмет на настоящото дело е вземането на „М. 69“ ЕООД към ответника като застраховател, което би възникнало едва след като „М. 69“ ЕООД удовлетвори претенциите на увредените лица по договора за превоз. По делото не е установено както да е имало претенции от увредените лица, които в процесния случай са „111 Скин – БГ“ ООД като изпращач и “111 SKIN UK WESTEX” Ltd. като получател по договора за превоз, така и „М. 69“ ЕООД да ги е обезщетил за липсите и повредите на стоката. За яснота на последно място въззивният съд е посочил, че с предявения иск „111 Скин – БГ“ ООД не упражнява своето право на обезщетение към превозвача или към застрахователя му, а упражнява правото на превозвача към застрахователя. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол. Противно на доводите на касатора обжалваното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Твърдените противоречия и несъответствия в мотивите на обжалвания съдебен акт не са обусловили решаващата правна воля на съда за крайния резултат по делото. Решението не е постановено при прилагане на закона в неговия обратен смисъл или в хипотеза на допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика. Няма и данни решението да е вероятно недопустимо. Съдът се е произнесъл по предявения иск, правилно квалифициран по чл. 229 КЗ /отм./, доколкото с конкретната застрахователна полица е застрахована отговорността на превозвача за липси и повреди на товара, като застрахованият има право на иск срещу застрахователя едва след удовлетворяване на увреденото лице. Освен това доводите за неточна правна квалификация на спорното право касаят единствено правилността на въззивното решение, във връзка с която липсва поставен правен въпрос, съобразно общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи, че в приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са формулирани изобщо правни въпроси от значение за изхода на спора, по начина, изяснен със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., т.1, както и не са посочени, а още по-малко са обосновани по надлежния ред кумулативно изискуемите допълнителни селективни предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. С оглед гореизложеното не се установява приложното поле на касационното обжалване, поради което и на основание чл. 288 ГПК съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение