Определение № 2123 от 04.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1609/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Е. А., от гр. Омуртаг, срещу определение № 2065/27.12.2024 г. постановено по адм. дело № 646/2024 г. по описа на Административен съд-Търговище. В частната жалба се съдържа оплакване за неправилност на определението и по изложените в нея съображения се претендира отмяната му. Ответникът по частната жалба - Общински съвет-Омуртаг, в срока по чл. 232 АПК, не изразява становище по нея. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба, намира, че е подадена в срока по чл. 230 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Е. А., подадена в качеството й на гражданин, но и на общински съветник, срещу решение № 166, взето по протокол № 23/14.11.2024 г. на Общински съвет-Омуртаг. С последното, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 9, вр. чл. 10 НРПУРОИ е утвърдена пазарна оценка на месечна наемна цена в размер на по 1 000лв, за ползването на два офиса в гр. Омуртаг, в сграда, находяща се на ул. "28-ми януари" № 1, ет. 3 и ет. 4, за срок от пет години. С обжалваното определение, първоинстанционният съд е прекратил като недопустимо производството по оспорване на горепосоченото решение на ОбС-Омуртаг, на посочено основание чл. 159, т. 4 АПК. В тази връзка е приел, че жалбоподателката няма непосредствен, пряк и личен правен интерес от подаване на жалбата. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че Е. А. не е активно легитимирана да атакува процесното решение на Общински съвет-Омуртаг. Последният съвет представлява колективен орган на местното самоуправление, част от който е и тя, като общинския съветник. Лицето е взело участие в гласуването и приемането на решение № 166/14.11.2024 г., като отрицателният му вот не обосновава правен интерес от обжалването на това решение на Общински съвет, още повече, че то не се отразява негативно директно в неговата правна сфера. Общинският съветник не попада в кръга на лицата по чл. 45, ал. 4 и 5 ЗМСМА, за да контролира взетите от съвета решения и да ги оспорва, а Е. А. не е адресат на решението и то не накърнява нейни лични интереси. Така, нито в посоченото качество, нито като гражданин, част от населението на Община Омуртаг, тя се явява индивидуален участник в административното производство. Следователно, няма правен интерес от подаване на жалбата и правилен е направеният от съда извод за наличието на предпоставките по чл. 159, т. 4 АПК, като недопустима поради липсата на абсолютна процесуална предпоставка за подаването й, подадената от нея жалба да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство - да бъде прекратено. Във връзка с оплакванията в частната жалба следва да се отбележи, че регламентираното в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ право на обжалване на административните актове, не е неограничено. Физическите и юридически лица имат право да обжалват всички административни актове, но само при условие, че тези актове ги засягат и с изключение на изричното посочените в закон. По изложените съображения, съдът намира, че частната жалба е недоказана и неоснователна и определението на съда, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение