Определение № 188 от 27.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3879/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 22624/24.07.2019 год. на Д. Г. Ч. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. Л. К. АК П. срещу въззивно Решение № 708 от 03.06.2019 година, постановено по гр.В.д. № 688/2019 год. на ОС - Пловдив в производство по чл. 344, ал.1 ГПК, в частта по отхвърления иск за съдебна делба. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалните и материално-правни норми, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК и по чл. 280, ал.2 предл-3 ГПК се поддържа само с доводи за неправилност поради неотстранени пороци на първоинстанционното решение от въззивния съд в рамките на правомощията му за това като въззивна инстанция по отношение на изводите за липса на предпоставките на придобивната давност, на която се основава претенцията на ищеца-касатор, недопустимост на изводите, че собствеността на имота е общинска, извод базиран без конкретни факти за отчуждаване на имота, недопустимост базирана на факта, че е разгледан иск за собственост, вместо иск за съдебна делба, както е поискано с петитума на исковата молба. С отговора на касационната жалба в срока по чл. 287 ГПК, ответникът по касация Община Пловдив оспорва наличие на предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване, както и релевираните основания за неправилност на обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени доводите на страните относно селекцията за допускане на касационното обжалване и възражения срещу това, и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал.3 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срок, обжалва се решение на въззивния съд произнесено по иск за съдебна делба, поради което касационната жалба се явява процесуално допустима. След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на касационния съд намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция, с което е искът за съдебна делба на недвижим имот, заявен от Д. Г. Ч. срещу Община Пловдив, е отхвърлен. Съдът е приел, че ищецът не е доказал права на собственост на 486/962 идеални части в съсобствеността на процесния недвижим имот- ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ от 962 кв.м. на основание давностно владение, като по възражението на ответника, че няма съсобственост, защото имотът изцяло е общински. В контекста на мотивите на решаващия съд за липса на съсобственост и без конкретно изведен правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване нито в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК ,нито на основание чл. 280, ал.2, предл. 2 или 3-то ГПК. Допускането на касационно обжалване в приложното поле на някое от основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК предполага, според задължителните разяснения на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, страната касатор да е формулирала конкретни правни въпроси, които имат характера на обусловили изхода на спора. В рамките на иска по чл. 344,ал.1 ГПК съдът разрешава основните въпроси: за наличието на съсобственост между страните по спора на конкретните недвижими имоти, за лицата, титуляри в съсобствеността и обема на техните права. Доколкото такава съсобственост, по възражения на страна в производството, не се установява, било поради липсата на онези фактическите основания за съществуването на съсобствеността, посочени от иницииралата иска страна по исковата молба, било поради факти, обосноваващи основателността на релевирани правоизключващи или правопогасяващи възражения, искът се отхвърля поради липсата, респ. недоказаност за съществуването на твърдяното потестативно субективно материално право на делба на конкретния съсобствен недвижим имот. По тези съображения и при констатацията на решаващия съд (в конкретния случай ) при разглеждане делото по същество, че искът за съдебна делба следва да се отхвърли поради липса на съсобственост, при релевирано възражение от страна на ответника Община Пловдив, не може да се приеме тезата на касатора за разгледан недопустим иск- т.е. иск за собственост респ. за процесулна недопустимост на обжалваното въззивно решение. Въпросът за липса на предпоставките, в случая според твърдението на ищеца, че притежава идеални части от процесния недвижим имот на основание придобивна давност по чл. 79 ЗС, да се признаят права в съсобствеността на процесния недвижим имот, поради липса на доказателства, не може да се приеме, че касае надлежното упражняване правото на иск. Преценката на доказателствата по делото, касаещи основателността на иска т.е. съществуването или несъществуването на защитимото субективно материално право правата в съсобствеността, не е въпрос за надлежното упражняване на правото, т.е. не е въпрос за наличие на предпоставките за предявяване на иска. За да се поддържа като основание за допускане на касационното обжалване визираното такова по чл. 280, ал.2 предл.3 ГПК- очевидната неправилност, обжалваното въззивно решение следва да носи такива пороци от процесуален характер или такива очевидни нарушения на императивни материално-правни норми, които да не позволяват решението да бъде разпознато като обоснован и законосъобразен съдебен акт. Доколкото настоящият състав не констатира пороци от посоченото естество, то и не може да допусне касационното обжалване на соченото основание. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 т.3 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия