Определение № 1659 от 31.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2167/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 7873/28.02.2025 г. на Р. С. С., чрез процесуалния представител адвокат С. Д. от САК, допълнена с последващи молби вх. № 10165/18.03.2025 г.; вх. № 11174/25.03.2025 г.; вх. № 15706/27.08.2025 г; вх. № 19460/23.10.2025 г.; вх. № 22084/27.11.2025 г.; и вх.№ 22307/02.12.2025 г., срещу решение № 1529 от 16.12.2024г. по в. гр. д. № 2400/2024г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 64/25.01.2024г. по гр. д. № 1639/2021 г. на Асеновградския районен съд, постановено в производството по извършване на съдебна делба, е обявен за окончателен по реда на чл. 350 ГПК проект за разделителен протокол, изготвен от съда и предявен на страните в открито съдебно заседание, проведено на 12.12.2023 г., на допуснатите до делба между С. С. К., починал в хода на производството и заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си Д. С. Л., Р. Ш. и А. К. и Р. С. С., недвижими имоти - поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], площ: 309 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: ***, квартал 71а, парцел ***, съседи ***, ***, ***, ведно със сградите, които попадат в имота: сграда с идентификатор *** със застроена площ 37 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за търговия; сграда с идентификатор *** със застроена площ 22 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за търговия; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], площ: 272 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: ***, квартал 71а, парцел ***, съседи ***, ***, *** и ***; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], адрес: [населено място], [улица], площ: 352 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: ***, квартал 71а, парцел ***, съседи ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно със сградата, която попада в имота: сграда с идентификатор *** със застроена площ 18 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], адрес: [населено място], [улица], площ: 326 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: ***, квартал 71а, парцел ***, съседи ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно със сградата, която попада в имота: сграда с идентификатор *** със застроена площ 41 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, на два дяла, както следва: ДЯЛ ПЪРВИ: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], адрес: [населено място], [улица], площ: 326 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: ***, квартал 71а, парцел ***, съседи ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно със сградата, която попада в имота: сграда с идентификатор *** със застроена площ 41 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], адрес: [населено място], [улица], площ: 352 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: ***, квартал 71а, парцел ***, съседи ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно със сградата, която попада в имота: сграда с идентификатор *** със застроена площ 18 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда. Пазарната стойност на този дял е 115 860 лева. ДЯЛ ВТОРИ: поземлен имот с идентификатор*** по КККР на [населено място], адрес: [населено място], [улица], площ: 309 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: ***, квартал 71а, парцел ***, съседи ***, ***, ***, 5 ведно със сградите, които попадат в имота: сграда с идентификатор ***1 със застроена площ 37 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за търговия; сграда с идентификатор *** със застроена площ 22 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за търговия; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], адрес: [населено място], [улица], площ: 272 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: ***, квартал 71а, парцел ***, съседи ***, *** и ***. Пазарната стойност на този дял е 106870 лева, като се осъждат съделитителите, получили дял първи, да заплатят на съделителите, получили дял втори, сумата от 4 495 лева за уравнение на дела им. -отхвърлена е претенцията на Р. С. С. против С. С. К., починал и заместен от Д. С. Л., Р. Ш. и А. К., за заплащане на сумата от 2159,63 лева, представляваща разходи за поставяне на бариера през 2016 г. и сумата от 1500 лева, представляваща разходи за изравняване, настилка и осветление, направени през 2016 г. и са присъдени разноски по делото. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, евентуално неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че приетото по делото удостоверение за наследници на починалия в хода на производството ищец С. К., не отразява верни данни и е издадено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното в о.с.з. на 12.12.2023г. доказателствено искане по чл. 190 ГПК за представяне на официален документ, издаден от властите в ЮАР. съдържащ данните на чл. 10. ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. Поддържа се, че в производството са конституирани лица, които не са правоприемници на починалата страна. Поддържа се, че съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК при смърт на страна, съдът е длъжен да спре производството, за да обезпечи участието на правоприемниците на починалата страна в процеса и постановяване на допустим съдебен акт по отношение на правоспособни страни, съобразно разпоредбата на чл. 227 ГПК като спирането на делото, настъпва по силата на закона, без да е нужно да е било поискано от някоя от страните по делото, нито да е постановено разпореждане на съда за спиране. Изложени са оплаквания, че в нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционното производство не е било спряно от момента на смъртта на С. С. К. до представяне на валиден документ, удостоверяващ смъртта му и са били проведени три открити (на 07.12.2022. 27.02.2023г. и 18.04.2022г.) и две закрити (на03.01.2023г. и 25.04.2023г.) заседания по делото с участие на страна, загубила своята правосубектност. Посочено е, че с определение № 1628/ 25.04.2023г. PC Асеновград е конституирал като страни Д. С. Л., Р. Ш., и А. К., без да даде възможност на ответницата да оспори своевременно документа - Удостоверение за наследници № РВТ23-УГ0-4595/19.04.2023г., което е накърнило правото й на защита. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса: Следва ли въззивният съд служебно да събере доказателства по наведени от страната оплаквания за процесуални нарушения пред първа инстанция, макар такива доказателства да не са поискани? Касаторът твърди, че по този въпрос приетото от въззивния съд противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в т.3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/13 г. на ОСГТК. Поддържа се и становище за вероятна недопустимост на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор. Касационната жалба е недопустима в частта, в която се обжалва решението на въззивния съд по претенциите по чл.346 ГПК на Р. С. С. против С. С. К., починал и заместен от Д. С. Л., Р. Ш. и А. К., за заплащане на сумата от 2159,63 лева, представляваща разходи за поставяне на бариера през 2016г. и сумата от 1500 лева, представляваща разходи за изравняване, настилка и осветление, направени през 2016г. и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред настоящата инстанция частично прекратено. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай цената на предявените облигационни искове е под посочения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер, поради което ВКС не разполага с правомощието да се произнася по така подадената касационна жалба, в тази й част. В останалата си част, касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр. д. № 1207/2015 г. на Карловския районен съд, е допусната делба на процесните недвижими имоти при квоти за С. С. К. 1/2 идеална част и за Р. С. С. 1/2 идеална част. Прието е, че влязлото в сила решение по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо по въпроса за наличието на съсобственост на допуснатите до делба имоти, участниците в нея и техните квоти като е задължително за страните, техните наследници и правоприемници, и обвързва съда във втората фаза на делбеното производство относно това кои имоти, между кои лица и при какви квоти следва да бъдат поделени. За неоснователно е прието възражението на ответницата, че липсват надлежни доказателства, че конституираните като страни в процеса наследници на С. К., са действително такива. Посочено е, че по делото е налице официален документ - Удостоверение за наследници от 18.04.2023 г. издаден от Община Столична, район Витоша, чиято материална доказателствена сила нито е оспорена от заинтересованата страна по съответния ред, нито са налице каквито и да е било други доказателства, които да опровергават съдържанието на документа. Констатирано е, че в проведеното пред АРС на 12.12.2023 г. съдебно заседание, на което е присъствал процесуалните представител на ответницата и двете страни не са заявили никакви възражения по проекта за разделителен протокол, образуването на дялове и тяхната стойност. В обявения за окончателен разделителен протокол за извършване на делбата са образувани два дяла според броя колената на съделителите като всяко коляно е обезпечено с реален дял съобразно правата им и принципите на справедливост и съразмерност. Посочено е, че стойността на поделяемите имоти изцяло отговоря на действителната им пазарна цена, съгласно заключението на съдебно- техническа експертиза. Посочено е каква е цената на всеки дял, колко са дяловете и каква сума за уравнение се дължи между съделителите. Формиран е решаващ извод, че при обявяването за окончателен на проекта за разделителен протокол са спазени изискванията на процесуалния закон по чл. 350 ГПК. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/2009 г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Липсва вероятност въззивното решение да е недопустимо. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска и др. или за да бъде недопустимо решението следва да не са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск или съда да се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало- когато съда се произнася извън предмета на иска. Решението по делото би било недопустимо и в случай, че е постановено по отношение на страна, починала преди края на устните състезания, тъй като със смъртта същата е загубила своята процесуална правоспособност. В този смисъл са: решение № 23 от 16.02.21 г. по гр. д. № 2564/2019 г., ІІ г. о. на ВКС, решение № 9 от 21.01.11 г. по гр. д. № 1821/2009 г., І г. о. ВКС, решение № 16 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4682/2013 г., ІІ г. о. ВКС, както и определение № 37 от 18.01.18 г. по гр. д. № 3011/17 г., ІІ г. о. на ВКС. Съдът следи служебно за процесуалната правоспособност на страните, тъй като същата е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по същество на спора. Съделителят К. е починал преди приключване на устните състезания пред първата инстанция и е заместен от наследниците си по реда на чл. 227 ГПК, а съдебното решение е постановено спрямо наследниците, а не спрямо починалата страна. Процесуалното правоприемство настъпва по силата на закона, а не по волята на съда или страните. Решението е постановено с участието на правоприемниците на починалия съделител и не е недопустимо. Не е основание да се приеме решението за недопустимо и поради това, че съдът не е спрял производството при установяване на настъпилата смърт на страна. След постъпване на данни по делото за настъпилата смърт на С. К. и до конституиране на неговите правоприемници в процеса съдът не е провеждал открити съдебни заседания по делото. Процесуални действия са били извършвани само за установяване на правоприемниците на починалата страна, поради което оплакването за недопустими процесуални действия, водещи до недопустимост на крайния акт на съда, са неоснователни. Не е налице и поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос, тъй като при ограничения въззив разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, като последният може да формира различни фактически констатации от тези на първоинстанционния съд, само ако въззивната жалба съдържа основателно оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение или за допуснато от първата инстанция нарушение на съдопроизводствените правила при доказване на определен факт /т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/13 г. на ОСГТК/. За процесуални нарушения при допускане, събиране и обсъждане на доказателствата въззивният съд не следи служебно - служебната му преценка обхваща единствено валидността и допустимостта на първоинстанционното решение / чл. 269, ал. 1, изр. 1 ГПК /, както и правилното приложение на императивния материален закон /т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/13 г. на ОСГТК/. В случая въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по извършване на делбата, като в мотивите на решението си се е произнесъл по релевираните във въззивната жалба конкретни оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства. Приел е, че по делото има редовни от външна страна доказателства както за смъртта на първоначалния ищец, така и за неговите наследници. Прието е също, че жалбоподателката не е изложила твърдения, нито е ангажирала доказателства посочените в удостоверението за наследници факти да са неверни. Представеното по делото удостоверение за наследници № РВТ23-УГ01-4595/19.04.2023 г. на СО-район Витоша е издадено въз основа на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. При спор относно записаните в акта за раждане/акта за смърт факти с правно значение, спорът се решава по съдебен ред – чл.38, ал.4 от Закон за гражданската регистрация /ЗГР/. В този смисъл е и практиката на ВКС – определение № 4219 от 21.12.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5152/2023 г., IV г. о., определение № 424/17.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2482/2015 г. на IV г. о.; решение № 157/3.07.2018 г. по гр. д. № 1666/2017 г. на IV г. о.; определение № 181/30.04.2018 г. по ч. гр. д. № 663/2018 г. на III г. о. Такъв спор за неистинност на факти, отразени в акт за смърт, не може да бъде разрешен инцидентно в рамките висящо дело за делба в първа фаза, тъй като не би сформирал сила на пресъдено нещо и няма да съставлява основание по чл.73 ЗГР за промяна на данните в съставения акт за смърт. В рамките на висящ спор за материално право съдът може да провери верността на представено удостоверение за наследници и без изричното му оспорване като официален свидетелстващ документ, като бъдат съобразени всички останали данни по делото относно релевантните факти и обстоятелства – решение № 100 от 2.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1820/2009 г., I г. о., решение № 234 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2011 г., I г. о. В настоящия случай въззивният съд се е съобразил с тази практика на ВКС като е отчел обстоятелството, че по делото няма нито твърдения, нито доказателства, че кръгът на наследниците на С. К. е друг, различен от този, който се сочи в удостоверението за наследници. По делото са представени доказателства от настоящата жалбоподателка за това, че А. К. и Д. Л. са деца на С. К.- протокол за разпит на свидетели по гр.д. № 1207/2015 г на Карловски районен съд и пълномощно, изходящо от С. К.. Заявеното оспорване в първото съдебно заседание след представяне на удостоверението за наследници, че посочените лица не са наследници на С. К. само по себе си не представлява оспорване на самия документ, а засяга правния извод кои лица са наследници на починалата страна. Възприетия в този смисъл извод кои лица са наследниците на С. К. е обоснован от представени официални документи, подкрепен от останалия събран по делото доказателствен материал и не е опроверган от доказателства представени по делото. Предвид изложеното следва да се приеме извод, че обжалваното решение на Окръжен съд- Пловдив не е постановено в противоречие с практиката на ВКС по поставения в изложението към касационната жалба процесуалноправен въпрос, поради което не се установява основание същото да бъде допуснато до касация. След депозиране на касационната жалба и изтичане на срока за касационно обжалване касаторът е депозирал множество молби- допълнения към жалбата, ведно с приложени доказателства. Тези молби- допълнения, доколкото съдържат нови, различни оплаквания за неправилност на въззивното решение, като просрочени, не могат да сезират касационната инстанция за произнасяне по твърдяните пороци, а и няма формулирани различни правни въпроси, от този, съдържащ се в изложението към първата касационна жалба. В молба вх. № 15706/27.08.2025 г. касаторката е поискала да бъде „допуснат като заинтересована страна“ по делото синът й П. Л. С., като въпреки дадените указания с резолюция на съдията докладчик от 03.09.2025 г., молба по чл. 226 ГПК от П. Л. С. не е постъпила по настоящото касационно производство, приложените такива касаят друго касационно дело, поради което настоящата касационна инстанция не дължи произнасяне по тях. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение