Определение № 679 от 16.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1723/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от ищците Д. М. Ц. и Ф. А. М., чрез адвокат Д. Г., срещу решение № 3733 от 12.12.2022 г. по гр.д.№ 6523/2021 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г въззивен състав, с което е потвърдено решение № 48142 от 21.02.2020 г. по гр.д.№ 24809/2018 г. на Софийски районен съд, 90 състав, с което са отхвърлени предявените от Д. М. Ц. и Ф. А. М. против П. А. К. и М. К. К. искове с правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на посочените ответници да премахнат сграда с идентификатор ***, с площ 30 кв. м., с предназначение – магазин и офис и сграда с идентификатор ***, с площ 40 кв. м., с предназначение – постройка на допълващо застрояване (лятна кухня), построени в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху 40/100 идеални части от поземления имот, върху собственото им жилище с идентификатор ***и върху идеалните части от общите части на сградата, в която същото е построено, както и предявените от Д. М. Ц. и Ф. А. М. против П. А. К., М. К. К., В. Д. Ф. и Б. Д. А. искове с правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на посочените ответници да премахнат изградените и поддържани от тях тераса, находяща се в южната част на жилища с идентификатор ***и ***, и двете на първия етаж но построената в имота многофамилна жилищна сграда, и навес над същата; пристройка към сграда с идентификатор ***с дължина 182 см., ширина 89 см. и височина 234 см. към северозападното мазе и навес към същата, навес между сграда с идентификатор ***и сграда с идентификатор ***, които пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху 40/100 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, върху собственото им жилище с идентификатор ***и върху идеалните части от общите части на сградата, в която същото е построено. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и уважаване на предявените искове. Постъпили са отговори на касационната жалба от ответниците П. А. К. и М. К. К., подаден чрез пълномощника им адв. Р. Й., както и от ответниците В. Д. Ф. и Б. Д. А., подаден чрез пълномощника им адв. Л. С., с които са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси и правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: По делото е установено, че ответниците П. А. К. и М. К. К. са собственици на самостоятелно жилище, находящо се в западната половина на първия етаж от процесната жилищна сграда, състоящо се от стая, хол, кухня, баня - клозет, прилежащите му избено и тавански помещения, както и на 25/100 идеални части от общите части на сградата и от процесното дворно място. Двамата заедно са придобили, в режим на СИО, 5/6 идеални части от имота на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 20/2005 г., с А. З. Х. и А. А. М., а 1/6 ид.ч. е собствена на П. А. К., на основание наследяване на майка й Ц. Х., починала 1991 г. и оставила за наследници съпруг А. З. Х. и дъщери П. и А. А.. Имотът е бил придобит от А. З. Х. и Ц. Х. през 1969 г., на основание наследство и одобрена съдебна спогодба по делбено дело и нотариален акт за продажба № 58/16. 10. 1969 г. Ответниците Б. Д. А. и В. Д. Ф. са собственици на жилището в източната половина на първия етаж от процесната жилищна сграда, състоящо се от стая, хол, кухня, сервизни помещения, заедно със сутерен - мазе и таван, разположен в южната част на сградата, заедно с 35/100 идеални части от общите части на сградата и от дворното място. Придобили са имота по наследство от майка си А. З. Ч., която към смъртта си, настъпила на 18.06.2003 г., е била собственик на същия на основание наследство, съдебна делба и завещание. Ищците Д. М. Ц. и Ф. А. М. са придобили през 2012 г., в режим на съпружеска имуществена общност, жилище, находящо се на втория етаж от процесната жилищна сграда, заедно с прилежащия североизточен таван, 40/100 идеални части от общите части на сградата и 40/100 идеални части от поземления имот, на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 151/2012 г. на нотариус С. К., с Й. С. Х. (син на С. З. Х., който е брат на А. З. Х.). Процесното дворно място, представляващо имот с идентификатор ***, с площ от 419 кв. м., е застроено със следните сгради: а/. двуетажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***; б/. едноетажна постройка с идентификатор ***, находяща се в северозападната част на имота, със застроена площ от 25.00 кв. м., включваща магазин и канцелария (офис); в/. едноетажна постройка с идентификатор ***, със застроена площ от 38 кв. м., в югозападната част на имота, в която е обособено жилище, състоящо се от две стаи, бокс, баня - тоалетна и входно антре; г/. едноетажна пристройка към западната фасада на двуетажната жилищна сграда, с площ 1.75 кв. м., с която е затворен входът към сутерена; д/.тераса с площ от 6.00 кв. м., изградена централно към южната фасада, на нивото на първия етаж от двуетажната жилищна сграда Двуетажната многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***съдържа четири самостоятелни обекта: жилища с идентификатори ***и ***(на първия етаж), жилище с идентификатор ***(на втория етаж) и жилище с идентификатор ***(на сутеренния етаж). Достъпът до тях се осъществява от един вход, разположен централно на северната фасада. Сградата е построена въз основа на следните строителни книжа: позволителен билет № 176/11.07.1959 г., първоначален проект за двуетажната жилищна сграда с две самостоятелни жилища, одобрен на 21. 09. 1957 г., и одобрен проект за надстройка и изменение на утвърден архитектурен план. При строителството са направени редица отклонения от утвърдения проект, които касаят вида на покрива, броя на прозорците на западната фасада, входовете към сутерена и др., но външните размери и ситуационното разположение на сградата са спазени. Едноетажната постройка с идентификатор ***, находяща се в северозападната част на имота, със застроена площ от 25.00 кв. м., включваща магазин и канцелария (офис) с отделни входове откъм [улица], е с метална конструкция и положена изолация. Разположена е на уличната регулационна линия и вътрешната регулационна линия /Г-образна форма/ и покрива калкана на гаража в съседния УПИ. Постройката е узаконена през 1999 г., с акт за узаконяване на магазин за пакетирани стоки и канцелария № 112/02.07.1999 г., издаден от главния архитект на район „Витоша“, въз основа на одобрен на 26.04.1999 г. проект - заснемане за узаконяване. Постройката отговаря на изискванията на сграда на допълващо застрояване по чл. 42, ал. 2 ЗУТ. Проходът между тази постройка и между северната фасада на двуетажната жилищна сграда е покрит с навес, изпълнен от метална конструкция с ламарина, монтиран на височина от около 2.20 м. Едноетажната постройка с идентификатор ***, със застроена площ от 38 кв. м., в югозападната част на имота, в която е обособено жилище, състоящо се от две стаи, бокс, баня - тоалетна и входно антре, е тухлена, с дървен покрив и без стоманобетонна конструкция. Спрямо действащата регулация калканната стена на сградата не съвпада със страничната регулационна линия. Приложеният проект за второстепенна сграда, състояща се от барака, лятна кухня и вход, не е одобрен поради забележка: „Не може да се одобри повече от 12 кв. м.“. Проектът е със заверена ситуация, т.е разположение на постройката спрямо имотните граници. На 01.10.1957 г. е разрешено построяване на временна паянтова барака до 12 кв. м., на 2,00 м. от съседите, за складиране на строителни материали за новия строеж. Постройката е изградена при действието на ЗПИНМ /отм./ и ППЗПИНМ /отм./ и е укрепена от ответниците К. при действието на ЗТСУ /отм./ и ППЗТУ /отм./. С нотариално заверени декларации с рег. № 2358/09.02.2018 г. и с рег. № 2448/12.02.2018 г., собствениците на съседния поземлен имот са се съгласили със съществуващата на регулационната линия лятна кухня. Коминът на лятната кухня не се използва, същата се отоплява с електрически радиатори. Съгласно чл. 47, ал. 1 ЗУТ, няма изисквания за минимални отстояния между лятна кухня и сграда на основно застрояване. Лятната кухня е построена преди 1987 г., но реновирана около 1989-1990 г. Същата е сграда на допълващо застрояване по смисъла на чл. 42 ЗУТ. Съгласно становище на общината, предвид годината на построяване, постройката не подлежи на премахване и на забрана за ползването й. Едноетажната пристройка към западната фасада на двуетажната жилищна сграда, с площ 1.75 кв. м., с която е затворен входът към сутерена, е изградена от тухли итонг, а за покрив й служи козирката над бившия вход към сутерена. Пристройката обслужва северозападното мазе, което в миналото се е използвало за живеене, а в пристройката е било обособено сервизно помещение с баня и тоалетна. Пристройката не подлежи на отразяване в КК и КР, тъй като е паянтова, с площ под 3.00 кв. м. Спазени са определените в чл. 31, ал. 1 ЗУТ изисквания за отстояния.От северната страна на пристройката има навес. Терасата с площ от 6.00 кв. м. към южната фасада на нивото на първия етаж на основното застрояване е изградена на метални колони и е покрита с открит навес от гофрирана ламарина, монтирана на лека метална конструкция. За терасата не са представени строителни книжа, но с построяването й не се нарушават нормативни изисквания за отстояния, площ и височина. Същата е построена около 1970 г. Навесите и козирките, описани в исковата молба, не представляват строежи по см. на § 5, т. 38 ЗУТ и не нарушават конкретни нормативни изисквания.По отношение на навесите и козирките действащата нормативна уредба не съдържа конкретни изисквания за построяването или поставянето им. С изградените в имота сграда на основно застрояване и постройки на допълващо застрояване не се завишават зададените в действащия план устройствени показатели (плътността на застрояването е 41 % при максимално допустима 50 %, а коефициентът интензивност на застрояването е 0, 65, при максимално допустим 2). Достъпът в двора се осъществява през две железни врати – единична и двойна (за автомобили). От външните врати са направени пътеки с бетонна настилка към жилищната сграда и към вътрешността на двора. В северната част на двора (откъм улицата) между двете пътеки има голям бор и по - ниска растителност. Южната част на двора е разделена от ниска прозирна ограда от рядка мрежа, монтирана на железни колове с височина от около 1 м., като ищците ползват югоизточната част - същата е затревена, има леха с цветя и павирана пътека към югоизточната постройка /барака/, която не е предмет на иска по чл. 109 ЗС. Ищците безпрепятствено могат да стигнат до жилището си на втория етаж от сградата, до общите части на сградата и до югоизточната част от дворното място, която ползват. Процесните сгради и постройки се намират в частта от двора, която се ползва от ответниците. От правна страна въззивният съд е приел, че искът по чл. 109 ЗС е неоснователен. По делото не е доказано действията на ответниците, изразяващи се в построяване, пристрояване и поддържане на процесните сгради и постройки, да са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, установени в закона за осигуряване на възможност за пълноценно ползване на имота по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. На следващо място е прието, че процесните сгради не създават на ищците пречки да ползват собственото си жилище и идеалните части от общите части на сградата, както и реалната част от дворното място, която ползват съгласно извършеното между съсобствениците фактическо разпределение на ползването на имота. Обстоятелството, че част от постройките представляват незаконни строежи, не е достатъчно за уважаване на негаторния иск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/. Когато се установи, че една сграда е построена в съсобствен имот и без строителни книжа и без спазени отстояния, може ли да се приеме поради този факт, че същата пречи на съсобственика да упражнява правата си. 2/. Следва ли съсобственикът да търпи в имота сгради, извън основната, които се ползват за жилищни и офисни нужди, които не отговарят на изискванията на ЗУТ за отстояния, височина и не са отразени в нито един от действащите планове. 3/. При постановяване на своето решение следва ли съдът да обсъди и съобрази всички събрани доказателства по делото, включително и приетите експертизи, като изходи от нормата на чл. 202 от ГПК и следва ли да се мотивира защо не се съобразява с тях. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 197 от 29.01.2020 г. по гр.д.№ 1047/2019 г. на ВКС, І г.о., Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, т.3, решение № 42 от 08.06.2020 г. по гр.д.№ 3841/2019 г. на ВКС, І г.о., решение № 310 от 31.12.2019 г. по гр.д.№ 1166/2019 г. на ВКС, ІV г.о. Третият въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е обсъдил всички релевантни за правния спор факти, както и всички относими и необходими доказателства, включително и приетите съдебнотехнически експертизи. Аргументирал е, в съответствие с изискването на чл. 202 ГПК, по какви съображения не възприема извода на вещото лице инж. Б., според който най-високата точка на лятната кухня е 3, 92 см., Оплакването за необоснованост на фактическите изводи на съда, поради несъответствието им с фактите, установени от събраните доказателства, представлява касационно основание за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК и обсъждането му във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по първите два въпроса. В ТР № 4/6. 11. 2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, точка 3, е разяснено, че двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените ( чл. 50 ЗС ). Не е необходимо доказване пречене за използването на имота само тогава, когато естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем (например: ако ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право; когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него). Изводите на въззивния съд не противоречат, а съответстват на така дадените указания по приложението на чл. 109 ЗС. Прието е, че изграждането на постройка без строителни книжа не е достатъчна предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Прието е, че магазинът, лятната кухня, пристройката към северозападното мазе на жилищната сграда, терасата, навесът над прохода между магазина и западната стена на жилищната сграда, навесът до пристройката към северозападното мазе и навесът на терасата се намират в частта от дворното място, която се ползва от ответниците, а не в частта от дворното място, ползваща се от ищците, поради които наличието на постройките не създава пречки на ищците да ползват жилището си, общите части на жилищната сграда и реалната част от дворното място, която те ползват, в съответствие с извършеното между съсобствениците фактическо разпределение на ползването на имота. Прието е, също, че по делото не е доказано действията на ответниците, изразяващи се в построяване на процесните постройки, тераса и навеси и в поддържане на така създаденото състояние, да са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, установени в закона за осигуряване на възможност за пълноценно ползване на имота по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Не следва да се обсъждат, като касаещи правилността на решението, оплакванията на касатора за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с разпоредбата на чл. 109 ЗС и при несъобразяване н обстоятелството, че ненанасянето на обект в кадастралната карта и изграждането на обект на вътрешната регулационна линия със съседния имот представляват предпоставки за уважаване на негаторния иск. Независимо от това, за яснота следва да се посочи, че практиката на ВКС не въвежда сред предпоставките за уважаване на иск по чл. 109 ЗС ненанасяне на съответната сграда в действащия план (кадастрален, регулационен, кадастрална карта), а обстоятелството дали чрез ситуирането на сградите при неспазване на минимално необходимото отстояние до страничната регулационна линия със съседен имот се нарушава нормалната осветеност на съседния имот би било от значение в случай на предявен иск по чл. 109 ЗС от собственика на съседния имот. Отделен е въпросът, че постройката с идентификатор ***е изградена на калкан със сгради в съседния урегулиран поземлен имот, при спазване на законовите изисквания, и е узаконена като магазин за пакетирани стоки и канцелария – т.е. построяването на сградата от двама от ответниците и поддържането на така създаденото състояние не представлява неправомерно действие по смисъла на чл. 109 ЗС. Относно постройката с идентификатор ***са представени нотариално заверени декларации от съсобствениците на съседния урегулиран поземлен имот, обективиращи съгласието им за начина, по който е ситуирана, както и писмо от общината, според което постройката, с оглед годината й на построяване, не подлежи на премахване и на забрана за ползване. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. При този изход на делото касаторите Д. М. Ц. и Ф. А. М. следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на ответниците П. А. К. и М. К. К. сумата 1200 лв. и на ответниците В. Д. Ф. и Б. Д. А. сумата 1500 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за платени адвокатски възнаграждения за изготвяне на отговори на касационната жалба и процесуално представителство пред настоящата инстанция. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,