Определение № 1512 от 29.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 655/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Лисец“ ЕООД и „Евро транс-78“ ЕООД срещу решение №307 от 04.12.2025 г. по в.т.д.№370/2023 г. на АС Варна. С решението в обжалваната от „Лисец“ ЕООД част, въззивният съд е потвърдил решение №35 от 10.06.2025 г. по т.д.№80/2024 г. на ОС Търговище в частта, с която са отхвърлени предявените от Лисец“ ЕООД срещу „Евро транс-78“ ЕООД искове: за разликата над сумата от 185 027.93 лв. до предявения размер от 228 358.47 лв., възнаграждение по договор за изработка от 02.11.2020 г. и анекс към него от 02.10.2023 г., намалено по чл.20, ал.1, изр.2 от договора и за разликата над сумата от 26 090.63 лв. до предявения размер от 32 122.09 лв., законна лихва за периода 22.12.2023 г. – 18.12.2024 г. В жалбата на „Лисец“ ЕООД (по която „Евро транс-78“ ЕООД не е взело становище) се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по факти и обстоятелства, с които не е бил сезиран от ответника, като е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до недопустимост на решението, евентуално до неговата неправилност. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържат селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички въпроси на страните повдигнати във въззивната жалба. 2. Задължен ли е въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение, когато установи произнасяне свръхпетитум или може да го потвърди, произнасяйки се по материалното право. 3. Задължен ли е въззивният съд да се произнася по факти, за които не е сезиран. 4. При уважаване на искова претенция по чл.45 ЗЗД следва ли съдът да се произнесе по повод обстоятелството, че са налични доказателства за съпричиняване на вредата и съответно да намали присъденото обезщетение. С решението в обжалваната от „Евро транс-78“ ЕООД част, въззивният съд е потвърдил решение №35 от 10.06.2025 г. по т.д.№80/2024 г. на ОС Търговище в частта, с която „Евро транс-78“ ЕООД е осъдено да заплати на „Лисец“ ЕООД сумата от 185 027.93 лв., възнаграждение по договор за изработка от 02.11.2020 г. и анекс към него от 02.10.2023 г., намалено по чл.20, ал.1, изр.2 от договора и сумата от 26 090.63 лв., законна лихва за периода 22.12.2023 г. – 18.12.2024 г. В касационната жалба на „Евро транс-78“ ЕООД (по която „Лисец“ ЕООД не е взело становище) са наведени доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения, както и всички събрани по делото доказателства от значение за изхода на спора. 2. Задължен ли е съдът да събере всички допустими, относими и своевременно посочени доказателства, да ги обсъди в тяхната съвкупности да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените от тях твърдения на страните, възражения и доводи. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Жалбите са допустими - подадени са от надлежни страни, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор от 02.11.2020 г., с предмет извършване на СМР на обект „Автосервиз с административно - битова сграда и магазин“ в [населено място], [община], като работата е възложена от ответника „Евро транс 78“ ЕООД на ищеца „Лисец“ ЕООД, а изпълнението е следвало да бъде съгласно приложената количествено-стойностна сметка и инвестиционен проект. Установил е, че с допълнително споразумение от 02.10.2023 г. страните са договорили коригиране на цените за извършената работа поради непредвидени обстоятелства, настъпили след подписване на договора от 02.11.2020 г. и са се споразумели за общо изменение на цените на договора до 232 322.64 лв. с ДДС. Намерил е за неоснователни възраженията за нищожност на допълнителното споразумение като накърняващо добрите нрави и за унищожаемост по чл.30 ЗЗД, а по изпълнението на договора и размера на дължимото възнаграждение е изложил съображения, че договорът за изработка е уговорен като срочен (чл.2) - за срок от три години е следвало за сградата да бъде издаден акт 15, като строителната площадка за обекта е открита на 03.02.2021 г., от който момент е започнал да тече и срока за изпълнение на възложената работа. Счел е, че акт 15 е следвало да бъде съставен в срок до 04.02.2024 г. и подписан от участниците в строителния процес, но последният съставен акт от задължителните по смисъла на Наредба № 3/2003 г. е акт 14, за приемане на конструкцията и изграждането на сградата в груб строеж от 28.05.2023 г., а констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, образец 15 липсва, като такъв не е представен и по делото. С оглед изложеното е приел, че за възложителя се е породила възможността да упражни правото си по чл.20, ал.1 от договора, да го развали, което е сторено с нотариална покана от 05.12.2024 г., получена от ищеца на 06.01.2025 г. Приел е, че установяване на неточно /некачествено/ изпълнение, предпоставя и без изрично упражнено от ответника право по чл.265, ал.1 33Д намаляване на дължимото възнаграждение, съответно на изпълнението, на основание същата разпоредба (решение №48 от 29.07.2019 г. по т.д.№1213/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение), поради което и тъй като ищецът е бил неизправна страна по правоотношението, е достигнал до извод, че са налице предпоставките за правомерно разваляне на договора от ответника, на основание договорно неизпълнение, установено и с техническата експертиза. Според последната обектът не е въведен в експлоатация, няма издадено разрешение и не е изготвен акт обр. 15, като се заключава, че при изпълнение на строителството на обекта се забелязват недостатъци и незавършени СМР, като сумата необходима за отстраняване на въпросните видими недостатъци и неизвършени СМР се определя на 43 330.54 лв. (за напукан бетон в автосервиза, необезопасена електрическа инсталация със стърчащи кабели, монтирани метални врати за автосервиза, а не предвидените по проект ролетни (секционни), технологичен канал, пълен с вода 50-60 см. от дъното, подкожушена (набъбнала) боя в автосервиза и мухъл в един от офисите; неизпълнена предвидена мълниезащитна инсталация (част електрическа); неизпълнени предвидените във вертикалната планировка (част геодезия) благоустройствени мероприятия, които включват затревен паркинг-бетонови елементи на тревна фуга, бетонови настилки, градински бордюри; неизграден предвиден линеен дъждоприемен отток с решетка за отвеждане на повърхностните води в изгребна яма (част ВиК)). Установил е от приетата съдебно-счетоводна експертиза, че и в двете дружества е осчетоводена като незаплатено задължение сумата в размер на 228 358.47 лв., от която възложителят следва да заплати на изпълнителя само стойността на работите, които са извършени качествено и могат да бъдат ползвани, според конкретната договорка на чл.20, ал.1, изр.2 от договора, респективно претенцията на ищеца е основателна до размера от 185 027.93 лв., върху който следва да се уважи и претенцията за лихва за забава до размер на 26090.63 лв., дължима за периода 22.12.2023 г. - 18.12.2024 г. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Решението на въззивния съд е постановено по допустим иск в съответствие с очертания от ищеца, чрез подробно наведените фактически твърдения и искания отправени до съда, предмет на делото, като решаващият съд не е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, а в съответствие със споделяната от настоящия състав практика на ВКС (решение №48 от 29.07.2019 г. по т.д.№1213/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение) е приел, че установяване на неточно /некачествено/ изпълнение, предпоставя и без изрично упражнено от ответника право по чл.265, ал.1 33Д намаляване на дължимото възнаграждение, съответно на изпълнението, на основание същата разпоредба. В този смисъл в случая не се установява наличие на поддържаната от касатора „Лисец“ ЕОД вероятна недопустимост на решението и на това основание, както и по свързаните с него втори и трети въпроси от изложението на посочения касатор, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Също така при постановяване на решението си въззивният съд, с оглед очертания от ищеца предмет на делото и в изпълнение на задълженията си по чл.235 и чл.236 ГПК, е изложил собствени мотиви, съдържащи подробно и задълбочено обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства (включително осчетоводяването на задълженията и от двете дружества и заключението на СТЕ), а така също и фактически констатации и правни изводи, след произнасяне по всички своевременно наведени и относими, с оглед предмета на делото доводи, възражения и искания на страните (включително възраженията за стойността на некачествените работи и искането за допускане на нова СТЕ). По отношение на последното искане въззивният съд е изложил съображения, че несъгласието на страна с дадено от вещото лице заключение не представлява основание за допускане на друга експертиза, още повече, когато от изявленията на тази страна пред първата инстанция е видно, че не е претендирана идентична задача с посоченото в жалбата искане и в този смисъл, изцяло в съответствие с практиката на ВКС по приложение разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК, е достигнал до извод, че отправеното от „Евро транс 78“ ЕООД искане е преклудирано. С оглед изложеното по отношение на въпросите на касаторите, свързани с приложението на разпоредбите на чл.235, чл.236 и чл.266 ГПК, също не се установяват предпоставките за допускане на касация, като тези предпоставки липсват и по отношение на четвъртия от въпросите на „Лисец“ ЕООД, нямащ връзка с настоящето производство, респективно обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,