Определение № 3310 от 27.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4035/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците А. А. Б., Е. А. Б. и А. А. Б. срещу въззивно решение № 155/26.04.2023 г. по в.гр.д. № 113/2023 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която определените на ищците обезщетения по чл.432, ал.1 КЗ са намалени поради съпричиняване от починалата при ПТП Р. А. Б. съразмерно на степента на приноса - 50 %.

Ответникът по касационната жалба ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Обжалваното решение е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД.

Касационните жалби са процесуално допустими, подадени са срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, от надлежни страни, в установения срок и са редовни.

Р. А. Б. е починала при ПТП като пътник на задната седалка на собствения на дъщеря и – втората ищца Е. Б. автомобил, който е бил управляван от съпруга на дъщеря и У. Ш., който е бил признат за виновен с влязла в сила присъда за причиняването на смъртта на Р. А. Б. по непредпазливост.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, в която исковете по чл.432, ал.1 от КЗ са били частично уважени.

Пред въззивната инстанция спорът е пренесен за размера на обезщетенията и за наличието на съпричиняване от страна на пострадалата (починалата) Р. А. Б..

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел следното:

По първия основен спорен въпрос – относно претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на майката на първите двама и съпруга на третия ищец въззивният съдът е определил на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 150 000 лева.

Другият спорен въпрос по делото е дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата Р. А. Б..

Във връзка с доводите за съпричиняване въззивният съд е преценил събраните по делото доказателства. От свидетелските показания на двамата водачи на моторните превозни средства и от заключението на комплексната съдебно автотехническа и медицинска експертиза (С.) въззивният съд е установил механизма на ПТП и настъпилите от него последици – повредите по автомобила, в който е пътувала починалата и причинените и от ПТП увреждания, които са довели до смъртта и.

Свидетелят У. Ш. твърди, че по време на движението „детето се разревало и майката на (ищцата) Е. го подала в движение на дъщеря си от задната седалка между предните две, за да го успокои, свидетелят се обърнал към тях да види какво става и след като погледнал отново пътя, камионът бил срещу него и нямало какво да направи, тъй като бил изпуснал управлението на автомобила и да направи десен завой, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в тежкотоварен автомобил“. Свидетелят твърди, че не е бил с обезопасителен колан, въпреки, че автомобилът бил оборудван с такива, но не знае дали покойната го била поставила, само той бил шофьор в семейството, но никой не го бил питал и той не казвал дали има шофьорска книжка.

Според водача на участвалия в ПТП тежкотоварен камион след като настъпило ПТП той видял жената вътре, тя била седнала, все едно си пътува, без да се движи и нямала сложен предпазен колан.

От заключението на комплексната С. въззивният съд е приел, че експертите са установили, че в лекия автомобил е имало монтирани предпазни колани на предните и на задните седалки - на предните две места и на задните две - триточкови колани, а в средата отзад - двуточков предпазен колан, поясен тип. Според вещите лица не е имало деформирани детайли или елементи от автомобила, навлезли навътре в салона и наранили пострадалата пътничка, която е пътувала на задната седалка вляво или в средата, а при челен удар, какъвто е бил процесният, възпиращото въздействие на правилно поставен предпазен колан би се изразил във фиксиране на торса и седалищните части на задностоящата. Въззивният съд е обсъдил изводите на вещите лица за възможните разлики в движенията на тялото при настъпилия удар според това дали е бил или не е бил поставен предпазен колан. Експертът - лекар при изследването на трупа на пострадалата не е открил следи от поставен предпазен колан, като с оглед уврежданията на пострадалата, довели до смъртта й, той посочва, че правилно поставен предпазен колан в случая би предотвратил смъртта й, доколкото основната причина за нея е тежката съчетана черепно мозъчна и гръбначно мозъчна травма с развил се черепно мозъчен оток, водещ до спиране на сърдечната и дихателната дейност, като предвид получените от нея травматични увреждания /счупване на гръбначния стълб на ниво 5 и 6 гръдни прешлени с контузия на гръбначния мозък/ изваждането на тялото преди пристигането на екипа на спешна медицинска помощ не е допринесло за настъпването на леталния изход.

В съдебно заседание на 09.11.2022 г. при приемане на заключението им вещите лице са потвърдили, че при правилно поставен предпазен колан от покойната, имайки предвид скоростта на движение на двата автомобила и вида на удара между тях, тя нямаше да попадне между двете облегалки на предните седалки, нямаше да си удари главата в предното стъкло и нямаше да си увреди гръбначния стълб, като при липса на описаните телесни увреждания с голяма степен на вероятност животът й би бил съхранен.

Предвид събраните гласни доказателства и заключението на комплексната съдебно автотехническата и медицинска експертиза въззивният съд е приел за установено, че с поведението си Р. Б. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, доколкото от една страна е създала условия за възникването на инцидента, подавайки в движение детето на дъщеря си и свидетеля (У. Ш.) от задната седалка между двете предни на втората ищца, като по този начин водачът на автомобила е отклонил вниманието си от условията на пътя, загубил е контрол върху автомобила, навлязъл е в насрещното платно, не е забелязал своевременно движещия се срещу него товарен автомобил и по този начин е предизвикал катастрофата, а от друга страна към момента на удара Р. Б. е пътувала без поставен предпазен колан, като при правилно поставен такъв би бил предотвратен летален изход от ситуацията.

При тези изложени мотиви въззивният съд е приел за доказано възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради което определеното за всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 50 %, на колкото съдът определя приноса на Р. Б. за настъпване на вредоносния резултат, като следва да бъде осъден ответникът да заплати на всеки от тримата ищци по 75 000 лева застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Р. Б. вследствие на пътно-транспортното произшествие.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Във връзка с доводите за неправилни изводи относно наличието на съпричиняване от пострадалата жалбоподателите поставят множество правни въпроси, за които твърдят, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (от 1 до 8) и по чл.280, ал.1, т.3 (следващите):

1. Всяко нарушение на правилата за движение ли има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат, или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП? 2. Може ли да се приеме съпричиняване от съда, чрез непоставяне на предпазен колан, при положение, че няма събрани категорични доказателства на кое място е седяла пострадалата по време на ПТП? 3. Може ли да се приеме съпричиняване от съда, чрез непоставяне на предпазен колан, при положение, че вещите лица са дали хипотетични становища с какви предпазни колани е оборудвана съответната марка автомобил, без да констатират, че процесният такъв е имал предпазни колани към момента на ПТП? 4. Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД за настъпилото ПТП и може ли да се отчете съпричиняване при доказан факт, че използването на колан е без всякакво значение за настъпване на травматичните увреждания, които могат да бъдат получени както в случай, че е поставен, така и в случай, че не е поставен обезопасителен колан? 5. Ако не е доказано категорично и безспорно, че коланът във всички случаи ще предотврати последиците от ПТП, а са налице доказателства, че същите телесни увреждания е възможно да бъдат получени дори и с поставен обезопасителен колан, може ли да се приеме съпричиняване поради неизползване на такъв? 6. За да се приеме съпричиняване поради неизползване на предпазен колан, достатъчно ли е да се докаже фактът на непоставяне на колана или трябва да се докаже предпазното значение на колана и съответно причинна връзка между неизползване на колан и настъпили вреди? 7. При липса на категорични доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, правилно ли е приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД? 8. Необходимо ли е да се докаже приносът за увреждането на пострадалия по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД? 9. Следва ли въззивният съд да обсъди всички въведени с въззивната жалба възражения и доводи на страните и дължи ли обоснован отговор на същите? 10. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви защо кредитира едни, а други отхвърля? 11. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства? 12. Следва ли (длъжен ли) е въззивният съд да събере доказателства, които страната не е представила в първата инстанция поради пропуск на съда при изпълнение на задълженията му по чл.146 ГПК? 13. Длъжен ли е съдът при неизяснена фактическа обстановка в конкретния случай на коя точно задна седалка е седяла пострадалата в момента на ПТП и при налични констатации по изслушаните пред първата инстанция вещи лица на ефекта от двуточковия и триточковите колани на задната седалка … по свой почин да назначи експертиза която д установи на коя точно седалка е седяла пострадалата? 14. При определяне на размера на съпричиняването трябва ли съдът да посочи критерии за определянето му? 15. При определяне на степента на съпричиняването следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат?

Настоящият съдебен състав намира следното:

Въпросите от 1 до 8 не са обуславящи, защото не са основани на приетото от въззивния съд, а на неприетите за доказани твърдения на процесуалните представители на жалбоподателите ищци: въззивният съд е обосновал кои действие и бездействие на пострадалата са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, при които тя е получила тежки увреждания и е починала.

Както беше посочено за мотивите му: въззивният съд е приел за установено, че пострадалата е пътувала на задната седалка на автомобила без предпазен колан и е подала внучето си на дъщеря си през пространството между предните две седалки в момента на силния челен удар на лекия автомобил, който се е движел със скорост около 77 км/ч, с тежкотоварния автомобил с товар повече от 12 тона. Вещите лица са посочили различните последствия от ударите и уврежданията които получава тялото на пътник на задна седалка без предпазен колан при хаотичното му инерционно движение и няколко удара в предната част на автомобила и/или във вратите (от снимките в албума на ПТП е установено, че след ПТП предната дясна седалка е силно деформирана, изкривена и наклонена в посока отзад-напред) и уврежданията които получава тялото с поставен предпазен колан в момента на такъв удар. Установено е от заключението, че не е имало деформирани детайли или елементи от автомобила, навлезли навътре в салона, които биха наранили пострадалата пътничка дори и в случай, че е била обезопасена с предпазен колан. Според заключението правилно поставен предпазен колан би предотвратил смъртта на пострадалата Р. Б. (установено е обратното на твърдението, че използването на колан е било без значение. Предпазното значение на колана е доказано). Становищата на вещите лица не са хипотетични, а конкретни и обосновани. Е. Б., която е била собственик на лекия автомобил, не твърди и не доказва да е премахвала задните предпазни колани, с които процесният автомобил е бил фабрично оборудван. По делото са събрани са категорични доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

Въпроси 9, 10 и 11 са обуславящи, но не са разрешени както се твърди, а в съответствие с установената практика. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и е установил релевантните за спора обстоятелства, на които са основани доводите и възраженията на страните (изяснил е фактическата страна на тази част от спора, която е пренесена във въззивната инстанция). След тона е изложил самостоятелни мотиви по основателността на доводите и възраженията на страните (изложил е правни изводи по основателността на въззивната жалба и по съществото на спора).

Въпрос 12 не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е установил пропуск на съда при изпълнение на задълженията му по чл.146 ГПК (не е установил допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при докладване на делото), нито е установил допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при допускането и събирането на доказателства.

По-конкретно: Въззивният съд се е произнесъл по доказателствените искания на жалбоподателите ищци с определение № 104/15.03.2023 г., с което е обсъдил направените от тях в първоинстанционното производство доказателствени искания, събраните по делото доказателства и становищата на ищците по тях и е обосновал извод, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения при събирането на доказателства – ищците не са направили доказателствени искания, които да не са уважени от първоинстанционния съд, поради което не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК и предвид настъпилата процесуална преклузия направените от жалбоподателите искания за допускане на комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза и на съдебно-психологическа експертиза следва да бъдат оставени без уважение.

Въпрос 13 не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е установил неизяснена фактическа обстановка, не е установил че не са изяснени релевантни за спора факти.

Въпроси 14 и 15 са обуславящи, но не са разрешени както се твърди, а в съответствие с установената практика. Въззивният съд е установил, че с поведението си Р. Б. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. След това е съпоставил поведението на пострадалата Р. Б. с поведението на делинквента У. Ш., за да установи степента на съпричиняването в настъпването на вредоносния резултат. Степента на съпричиняване не би могла да бъде определена по друг начин, освен чрез съпоставяне на поведението на пострадалия с поведението на делинквента

Жалбоподателите се позовават и на очевидна неправилност на обжалваното решение - основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Жалбоподателите не сочат аргументи за очевидна неправилност, различни от доводите си за неправилност на въззивното решение.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

С оглед изхода от това производство касационните жалбоподатели нямат право на разноски. Искането на ответника да бъде осъден всеки един от жалбоподателите ищци да му заплати направените разноски за процесуално представителство в размер на по 7 980 лева (общо 23 940 лева) съгласно списък на разноски е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство, в който размерите са уговорени и с представеното платежно нареждане за сумите.

Воден от изложеното съдът