Определение № 47 от 02.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2686/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД /н./, [населено място], срещу решение №10244/16.03.2021г. по т.д. №35/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав, с което е обезсилено решение №1229 от 04.07.2019г. по т. д. №6789/2013г. на Софийски градски съд, ТО, 7-ми състав, за обявяване на неплатежоспособността на „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /ГУСВ/ /н./ с начална дата - 31.12.2012г. и за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството. Със същото решение на САС е прекратено като недопустимо производството по делото. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при нарушение процесуалния закон. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че производството по несъстоятелност на „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./ е следвало да бъде прекратено на 17.02.2017г. – датата на вписване в ТР на заличаването на първоначалния молител „Стройгруп – С“ ООД /н./. Твърди, че въззивният съд в противоречие с доказателствата по делото е приел, че всички останали кредитори са се присъединили на по- късна дата и съответно не са били налице предпоставки за тяхното конституиране в производството по несъстоятелност. Изтъква като порок и отказа на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.129 ал.5 от ГПК по отношение на подадените в производството молби за присъединяване на кредиторите по реда на чл.629 ал.4 от ТЗ. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се позовава на очевидна неправилност на решението, която обосновава с извода на въззивната инстанция, че подадените в производството молби по чл.629 ал.4 от ТЗ следват по време датата на вписването в Търговския регистър на заличаването на първоначалния молител „Стройгруп – С“ ООД /н./. Поддържа, че е допуснато противоречие между доказателствата и установените факти, очевидно от мотивите на въззивното решение. Длъжникът „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Също поддържа, че касационната жалба е неоснователна по същество Кредиторите "Б. - 70" ЕООД /н./, Национална агенция по приходите и „И. сървисиз“ АД, конституирани по реда на чл.629 ал.4 от ТЗ, не изразяват становище по касационната жалба, след получаване на препис от същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за незаконосъобразно определението от 14.03.2017г., с което присъединените кредитори "Б. - 70" ЕООД /н./, Национална агенция по приходите, „КТБ“ АД /н./ и „И. сървисиз“ АД са конституирани по реда на чл.629 ал.4 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „ГУСВ“ АД, образувано по молба на „Стройгруп – С“ ООД /н./. С оглед на факта, че на 16.02.2017г. е вписано в Търговския регистър заличаването на първоначалния молител „Стройгруп – С“ ООД /н./, е стигнал до извод, че към 14.03.2017г. не е имало надлежна страна в производството по несъстоятелност и производството по чл.625 от ТЗ е подлежало на прекратяване. Счел е за ирелевантно обстоятелството, че молбата на кредитора "Б. - 70" ЕООД /н./ за присъединяване е постъпила по делото на 31.01.2017г. Изтъкнал е, че от значение за допустимостта на производството е моментът на конституирането на страната с нарочен акт на съда, а не моментът на сезирането на съда с писмена молба. Наред с това е посочил, че подадените молби по чл.629 ал.4 от ТЗ са нередовни и първоинстанционият съд е следвало да ги остави без движение и след отстраняване на нередовностите да извърши размяна на книжа, като едва тогава да пристъпи към конституирането на кредиторите. Изтъкнал е, че констатираните нередовности на молбите са несанируеми в този етап на процеса поради начална недопустимост на производството. Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. С новата ал.2 на чл.280 ГПК (ДВ, бр.86/2017 г.) бе предвидено, че независимо от предпоставките по ал.1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Очевидната неправилност представлява основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК и не е тъждествено с касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 от ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите. Всяко оплакване, което предполага допълнителна проверка и анализ на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. В случая е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК с оглед доводите на касатора за очевидна необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд, дължаща се на противоречие между обсъдените доказателства и установените в мотивите факти, в разрив с правилата на формалната логика. Доколкото се твърди порок, установим само от мотивите на въззивното решение, същото следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. На основание чл.25 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд