Определение № 17 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4142/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. Д. и Н. Б. Б. против решение № 260081/24.03.2021 г. постановено по възз. гр. д. № 780/2020г. по описа на Окръжен съд - София, с което е потвърдено решение № 149 от 02.10.2020 г., постановено по гр. д. № 744/2018 г. на Районен съд - Самоков, с което е признато за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗС по отношение на касаторите Р. С. Д. и Н. Б. Б., че В. В. А., С. И. А., Л. И. А. и Л. И. А., са собственици на основание придобивна давност и наследяване на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община] и представляващ урегулиран поземлен имот ........ в кв. .... по регулационния план на селото, с площ 784 кв. м. и е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот с № ...., т. ...., рег. № ...., д. № ...../2001 г. на нотариус Б. М., с район на действие РС – С., с който Н. И. Б., Р. С. Д. и Б. С. Б. са признати за собственици (при дялове 4/6 идеални част за Н. И. Б. и по 1/6 идеална част за Р. С. Д. и за Б. С. Б.), на поземлен имот с площ 773 кв. м., идентичен с парцел V, пл. № ... в кв. ...по регулационния план от 1977 г. на [населено място], [община].

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:

1.Следва ли съдът да се съобрази с влезли в сила съдебни актове, касаещи процесния имот, както и да посочи в мотивите на решението си конкретните доказателства, установяващи началната дата, от която тече придобивната давност, отчитайки периодите, през които тази давност не тече?

2. Длъжен ли е съдът, след като определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, включително да назначи експертиза, ако това се налага, както и да се съобрази с действащата съдебна практика относно придобивната давност.

Ответниците по касационната жалба В. В. А., С. И. А., Л. И. А. и Л. И. А.,, чрез адвокат Л. Г., с подадения отговор на жалбата, изразяват становище за неоснователност на същата, поддържат, че решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Неоснователен е доводът на ответниците, че решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, защото производството по делото е образувано по предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, а по силата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, на касационно обжалване подлежат решенията на въззивните съдилища по искове за собственост, без оглед цената на иска.

По основанията за допускане до касационно обжалване:

С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявен положителен установителен иск за собственост, като е счел за неоснователно възражението на ответниците по иска /сега касатори/, че искът е недопустим, тъй като спорът е решен с влязло в сила решение. Въззивният съд е изложил мотиви, че с решение от 26.06.1998 г. на РС- Самоков по гр. д. № 502/1996 г е отхвърлен предявеният иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм/ от наследодателя на ищците И. М. А. срещу В. В. И. и П. В. А. -от една страна и срещу Н. И. Б., Р. С. Д. и Б. С. Б. -от друга страна, за установяване правото му на собственост върху имота, предмет на настоящия правен спор. Предвид така представеното съдебно решение, съдът е приел че искът е допустим като основан на факти, настъпили след влизане в сила на цитираното решение, а именно упражнявано владение от 10.06.2000 г./денят следващ този на влизане в сила на решението/ до 20.07.2018г. /датата на предявяване на иска/.

За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, че ищците са доказали наличието на предпоставките за възникване на въведеното от тях придобивно основание - изтекла придобивна давност, вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене в периода от 10.06.2000 г. до 20.07.2018 г. Този извод е направен след собствен анализ на събраните по делото доказателства, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил и към мотивите на първоинстанционния съд. Въз основа заключението на съдебно- техническата експертиза, съдът е приел, че спорният имот не е идентичен с имота, възстановен на ответниците с решение № 448/1993 г. на ПК – С., на което те се позовават.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Първият от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси е следва ли съдът да се съобрази с влезли в сила съдебни актове, касаещи процесния имот, както и да посочи в мотивите на решението си конкретните доказателства, установяващи началната дата, от която тече придобивната давност, отчитайки периодите, през които тази давност не тече.

Правният въпрос относно задължението на съда да се съобрази с влезли в сила съдебни актове, касаещи процесния имот има обуславящо значение за крайния извод на съда. Зачитайки обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по гр. д. № 502/1996 г. по описа на РС - Самоков, въззивният съд е изложил мотиви, че предявеният иск е допустим, като основан на нови факти, настъпили след влизане в сила на решението и е уважил иска, приемайки, че придобивната давност в полза на ищците е започнала да тече от деня, следващ този на датата на влизане в сила на посоченото решение. Т.е въззивният съд не е пререшил спор, разрешен с влязло в сила решение, а при произнасянето си по спорните въпроси, съобразявайки се с влязлото в сила решение, както и че отхвърлянето на предявения от наследодателя на ищците иск за собственост, не препятства възможността за последващо придобиване собствеността на оригинерно основание, е разгледал иска на заявеното с исковата молба основание.

По делото са представени още две влезли в сила решения, по които ищците не са страна и същите на основание чл. 298, ал.1 и 2 ГПК не ги обвързват, предвид на което и въпросът за задължението на съда да обсъди тези решения няма обуславящо значение за крайните му изводи.

Не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на ОС- София и по останалата част от въпрос първи относно задължението на съда да посочи конкретните доказателства, установяващи началната дата, от която тече придобивната давност, отчитайки периодите, през които тази давност не тече.

В решението си въззивният съд, след като е уточнил, че ищците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност, вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене от 10.06.2000 г. до 20.07.2018г., е обсъдил събраните доказателства и е уважил иска. Никъде в решението си съдът не е приел, че извършва анализ на доказателствата, касаещи период, различен от очертания такъв и съответно не е и следвало изрично да излага мотиви, с които да прецизира всяко едно доказателство към кой конкретен момент от владението се отнася.

Що се отнася до частта от въпроса, касаеща задължението на съда при формиране на изводите си да съобрази периодите, през които давност не е текла, то не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил решаващите изводи на съда по него. В случая в отговора на исковата молба ответниците поддържат, че давност не е текла през периода 1978г.-1998г., но този период изобщо не е обсъждан от въззивния съд, предвид на което и обстоятелството дали през същия е текла давност, няма обуславящо значение за крайния извод на съда. Както вече се посочи съдът е приел, че давността е започнала да тече от 10.06.2000г., а за периода след тази дата касаторът не е изложил твърдения, че е имало периоди, през които давност не е текла и това да не е съобразено от въззивния съд.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по правния въпрос по точка две от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.

Въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС, вкл. и от посочената от касатора, относно задължението си да обсъди всички относими към спора доказателства по делото и доводите на страните. Обсъдени са всички събрани доказателства в тяхната взаимна връзка, като съдът, след като е констатирал противоречия между показанията на св. В. с другите, събрани по делото доказателства, е изложил мотиви защо не кредитира показанията й и съответно защо дава вяра на останалите свидетели.

Поставеният правен въпрос относно задължението на съда служебно да назначи експертиза, не обосновава допускане до касационно обжалване. Въпросът е поставен общо, без да е посочено кой факт, имащ значение за спора, е останал неизяснен поради недопускане на експертиза.

Във въпрос втори се съдържа и питане за задължението на съда да се съобрази с действащата съдебна практика досежно придобивната давност. В тази му част въпросът също не покрива предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Касаторът не обосновава по кой точно от елементите на фактическия състав на придобивната давност е налице противоречие на правните изводи на съда с практиката на ВКС и не сочи коя е задължителната практика, с която въззивният съд не се е съобразил.

Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.124 ГПК, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,