Определение № 75 от 23.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 32/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Б. М. срещу Определение № 18654/12.11.2012г. частно гр.д.№ 13727/2012г. на Софийски градски съд, ГК. С него е оставена без уважение частната жалба на А. М. срещу разпореждането от 10.03.2009г. за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение по гр.д.№ 39792/2008г. на СРС, 74 състав. В частната касационна жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Не е представено изложение по чл.284,ал.3 във вр. с чл.274,ал.3 ГПК, не е формулиран правен въпрос и няма мотивирано основание за допускане на касационното обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но е недопустима. Атакуваното въззивно определение е поставено в производство по чл.419,ал.1 ГПК. Този акт на въззивния съд не е от кръга на актовете, подлежащи на касационен контрол. Определението по чл.419,ал.1 ГПК, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не попада в нито една от хипотезите на чл.273,ал.3 ГПК. Определението за допускане или недопускане на незабавното изпълнение на заповедта не е свързано с развитието на заповедното производство; то не е преграждащо заповедното производство и с него не се дава разрешение по същество на материалноправния спор относно съществуването на вземането. С определението по чл.418,ал.1 ГПК се разрешава само въпросът за изпълнението на присъденото вземане и последиците, свързани с изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Действащата практика на ВКС е, че определението по чл.419,ал.1 ГПК е извън кръга на тези по чл.247,ал.3 ГПК. Определението на Софийски градски съд, с което се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Софийски РС разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ-чл.417,т.9 ГПК и изпълнителен лист, е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му, независимо от неточното отбелязване в диспозитива. С настоящото определение само се констатира фактът, че е обжалван акт, неподлежащ на касационен контрол, поради което настоящото определение е окончателно. Предвид на горното, ВКС, ТК, Първо т.о.: