Определение № 5228 от 29.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 742/2026 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Н. М., представляван от адвокат Л. П., против решение № 6757 от 07.11.2025 г., постановено по в.гр.д. № 11484/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 6169/05.04.2024 г. по гр.д. № 12745/2022 г. на СРС и вместо това е постановено намаляване, на основание чл.30 ЗН, на дарението, извършено от наследодателя С. С. Н. в полза на ответника С. Н. М., извършено с договор за дарение от 21.02.2020 г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94/21.02.2020 г., дело №89/2020 г. на нотариус Ц. С., в размер на 1/2 /една втора/ и възстановяване на запазената част на Е. С. Н. от наследството на С. С. Н. в размер на 1/2 /една втора/.

Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост- основания за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа, че съдът е направил изводи, които са вътрешно противоречиви и неясни. Жалбоподателят оспорва методиката, използвана от съда за определяне на стойността на наследствената маса, съответно запазената и разполагаемата част от наследството.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че решението следва да бъде допуснато до касация поради това, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и такива които са от значение за точното прилагане на закона, както и поради неговата очевидна неправилност- основания за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Посочва следните въпроси като правни:

1. При формиране на наследствената маса по чл. 31 ЗН, следва ли стойността на пасивите да се приспада от общата стойност на актива (включващ и даренията), или задължително те първо се вадят от прекия актив и при отрицателно число се игнорират преди добавяне на даренията?

2. При изчисляване на запазената част по реда на чл. 31 ЗН, в хипотеза на значителен превес на пасивите над активите, следва ли чистата стойност на наследството да се определи като отрицателна величина, която да се съпостави със стойността на даренията, или пасивите се ограничават до размера на актива (приемайки го за нула), като по този начин даренията се намаляват без оглед на реалната задлъжнялост на наследодателя ?

3. Налице ли е накърняване на запазената част, ако след приспадане на всички задължения на наследодателя (пасиви) от общата маса (активи плюс дарения), крайният резултат е отрицателен, и допустимо ли е в този случай възстановяване на запазена част в натура?“

Ответната страна Е. С. Н., представляван от адвокат Ц., депозира отговор на касационната жалба, с който оспорва жалбата. Възразява, че въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС, обосновано и правилно.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да постанови своето решение, съставът на СГС е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН. Приел е за установено, че наследодателят на ищеца С. С. Н. и С. Я. Я. са сключили граждански брак на 16.12.2000 г. По време на брака С. С. Н. е закупил процесния недвижим имот. Приел е, че имотът е бил придобит от С. С. Н. и С. Я. в режим на СИО, а след техния развод имотът е станал собственост при равни квоти на бившите съпрузи – по 1/2 ид.ч. Приел е още за установено, че на 07.11.2025 г. С. С. Н. е дарил на ответника и свой баща С. Н. М. 1/2 идеална част от имота. С. С. Н. е починал на 21.05.2021 г. и е оставил единствен свой наследник сина си Е. С. Н.. Съдът е посочил още, че общият размер на дълга на наследодателя, към датата на откриване на наследството, е бил 515 259, 58 лв., а притежаваните активи- в размер от 4 950,27 лв., съответно останалото в наследство имущество съставлява отрицателна стойност – 510309,31 лв. При тази хипотеза съдът е приел, че когато останалото в наследство имущество съставлява отрицателна стойност, последната не се взема предвид. Приел е, че в този случай, както и в случая, когато размерите на задълженията и на останалите в наследство права са равни, стойността на безвъзмездните разпореждания се прибавя към стойност „нула“. От този резултат се изчисляват размерите на запазената и на разполагаемата части, съобразно приложимото правило на чл. 29 ЗН. За тези свои изводи съдът се е позовал на практика на ВКС- решение № 157/05.06.2020 г., постановено по гр.д. № 748/2019 г. на II г.о. По тези съображения съдът е приел, че в случая масата по чл. 31 ЗН е равна на стойността на дарението, т.е. 139 050 лв. От тази сума съдът е приел, че следва да определи стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл.29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. Приел е, че на основание чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част от наследството на С. С. Н. е 1/2 идеална част за неговия син Е. С. Н.. Приел е, че с извършеното дарение наследодателят С. С. Н. е излязъл извън рамките на разполагаемата част и е накърнил запазената част на ищеца от 1/2. Приел е извод, че след като запазената част е накърнена, дарението подлежи на намаление със запазената част на ищеца – 1/2, която следва да бъде възстановена. При тези изводи, въззивната инстанция е отменила обжалваното първоинстанционно решение и е постановила ново, с което е уважила иска по чл.30 ЗН.

Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.

Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл. 288 от ГПК. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

Не са налице горепосочените основания за допускане на обжалваното решение до касация. Касаторът не сочи практика, на която обжалваното решение противоречи, което означава липса на специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и липса на основание за селектиране на касационната жалба. На следващо място- не е обоснована предпоставката на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. При позоваване на това основание, наличието му следва да се обоснове, а не само то да се посочи като текст от закона. В случая такава обосновка не е направена от касатора. От друга страна е налична практика на ВКС, приложима към настоящия казус, която изцяло е съобразена от решаващия въззивен състав. В решение № 157 от 05.06.2020 г. по гр.д. № 748/2019 г. на IIг.о. на ВКС, както и решение № 52 от 04.02.2025 г. по гр.д. № 1736/2023 г. на I г.о. на ВКС, е даден отговор на въпроса как се процедира в случаите, когато се иска възстановяване на запазена част от наследство, включеното имущество в което има отрицателна стойност. Практиката на ВКС безпротиворечиво приема, че в този случай, когато пасивът на наследството превишава актива, т. е. останалото в наследство имущество съставлява отрицателна стойност, тази стойност не се взема предвид. В този случай, стойността на безвъзмездните разпореждания се прибавя към стойност "нула". От този резултат се изчисляват размерите на запазената и на разполагаемата части, съобразно приложимото за случая правило, предвидено с чл. 29 ЗН. Тази практика е напълно събразена от въззивния състав при постановяване на обжалваното решение, с което той е приел, че следва да намали направеното дарение на 1/2 ид.ч. от процесния имот с 1/2 и да възстанови правата на ищеца върху 1/4 ид.ч. от имота. Наличието на константна практика по спорния въпрос изключва приложението на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, на която разпоредба се позовава касаторът.

Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.

На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1400 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 07.01.2026 г., в който е удостоверено заплащането на сумата от Е. Н. на адвокат Ц..

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г.о.