Определение № 3091 от 18.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 756/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. П. В., чрез адв. И. Д. Р., срещу решение № 168 от 15. 11. 2022 г. по гр. д. № 359/2022 г. на АС – Варна, потвърждаващо решение № 555 от 05. 05. 2022 г. по гр. д. № 2359/2021 г. на ОС – Варна, с което е отхвърлен предявеният от А. П. В. против Е. Д. Х. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик, на основание придобивна давност, на недвижим имот – ателие за творческа дейност с площ от 17, 40 кв.м. и идентификатор *и гараж с площ 45, 60 кв.м. и идентификатор *, понастоящем обединени и преустроени в един жилищен имот – апартамент, състоящ се от входно антре, дневна с кухненски тракт, две стаи, две бани с тоалетни и складово помещение, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с административен адрес [населено място], [улица]. Твърди се неправилност на решението поради необоснованост на фактическите изводи, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения: неизвършване на цялостен анализ на всички събрани по делото доказателства, неправилна преценка на обсъдените, неуважаване на доказателствено искане за допускане съдебнотехническа експертиза за установяване на извършената реконструкция и преустройства в имота, както и поради противоречие на изводите на съда с материалния закон – чл. 79, 68 и 69 ЗС. Поддържа се наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Не е подаден отговор на касационната жалба от ответницата Е. Д. Х..

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 117/15. 06. 2010 г., ответницата Е. Д. Х. е купила процесното ателие за творческа дейност с площ от 17, 40 кв.м. и идентификатор *и гараж с площ 45, 60 кв.м. и идентификатор *, като в нотариалния акт е посочено, че владението върху обектите се предава от продавачите на купувача в деня на сключване на договора за покупко-продажба. Имотът бил купен със средства на ответницата Е. Х., на сина й В. И. и на сина й Д. И.. Синовете на ответницата, освен Д. И., си имали жилища, поради което всички били съгласни в имота да живее Д.. Самият Д. искал имотът да е на името на майка му, тъй като бил непостоянен и несериозен в отношенията си с жените и искал нещо да остане на двете му деца, които имал от различни жени. След покупката гаражът и ателието били обединени в един жилищен обект, като преустройствата били извършени от Д. със съдействието на брат му В. И., който подпомагал Д. активно със средства, намиране на майстори, труд. Ищцата А. В. също вложила парични средства около 5000 лв. за строителни материали, съгласно представената стокова разписка от 21. 09. 2010 г., издадена от „Продеко стил“ ООД. От есента на 2011 г. до 15. 08. 2021 г. в имота живеел синът на ответницата Д. И., починал на 15. 08. 2021 г., заедно с ищцата А. П. В., на съпружески начала, като съжителството им е било с прекъсвания. Имало е периоди от време, през които Д. И. и А. В. били във влошени отношения и Д. живеел в имота и с други жени (около 1 година, през 2011 г., е живял на семейни начала с жена на име А., а през 2016 г. е живял на семейни начала с жена на име Г. П.). Извън периодите на конфликти и раздели, Д. И. и ищцата А. В. живеели добре, направили съвместно редица подобрения, сменили дограмата, А. участвала в общите събрания на етажните собственици. А. В. и Д. И. не плащали редовно дължимите суми за доставена ел. енергия и вода, заради което срещу ответницата е издадена заповед по чл. 410 ГПК и образувано изпълнително производство за принудителното им събиране.

Въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза е прието за установено, че процесното жилище е образувано в резултат на обединяване и преустройство на закупените от ответницата ателие и гараж в един жилищен обект. Същият има складово помещение, разположено в сутерена на сградата. Преустройствата са извършени след въвеждането на сградата в експлоатация, без одобрени инвестиционни проекти и издадени строителни книжа. Новоизграденото жилище отговаря на изискването на чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 от 22. 12. 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, издадена от МРРБ, както и на изискването за осветеност на помещенията, установено в чл. 113, ал. 1 от наредбата, но не отговаря на изискванията на чл. 72, ал. 3 от същата наредба за минимална светла височина на жилищните помещения – 2,60 м., тъй като в случая височината на помещенията е 2, 29 м.

От правна страна съдът е приел, че не е доказано ищцата да е владяла процесното жилище от 15. 06. 2010 г. до предявяване на иска на 27. 06. 2021 г. и да е придобила същото на основание чл. 79, ал. 1 ЗС – по давност, чрез упражнявано недобросъвестно владение в продължение на повече от десет години преди предявяване на иска. Същата е била допусната в имота от сина на ответницата Д. И., който живеел с ищцата на съпружески начала, а Д. И. бил допуснат в имота от ответницата Е. Х. – собственик на същия, придобила го на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 117/15. 06. 2010 г. Д. И. и ищцата са установили фактическа власт върху процесния имот като държатели и в това си качество са извършвали ремонтни и строителни работи, необходими за преустройство на ателието и гаража в жилищен обект-апартамент. Ищцата не е оспорвала правото на собственост на ответницата, нито е отблъсквали владението й –чрез недвусмислени изявления или действия.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Може ли да се приеме, че е налице реконструкция и преустройство на два обекта (гараж и ателие) в един нововъзникнал обект (апартамент), ако това е извършено без изискуемите от ЗУТ строителни книжа и разрешения.

2. Дали извършването на реконструкция и преустройство на два самостоятелни обекта (гараж и ателие) в нов обект с различно предназначение (апартамент) чрез изграждане на нови стени, дограма, врати, прозорци и обособяване на различни помещения доказва намерение за своене на вещта.

3. Дали действията, изразяващи се в извършването на реконструкция и преустройство на два обекта в един нов обект надхвърлят обикновеното ползване на обекта.

4. Дали възможността нововъзникналият обект – апартамент да се възстанови в положението преди преустройството му, когато е съставлявал гараж и ателие, означава, че извършените ремонтни действия представляват само подобрения, но не и реконструкция и преустройство на обекта.

5. Предаването на оригиналния нотариален акт за собственост на недвижим имот ведно с ключовете за имота представляват ли конклудентни действия за предаване владението от собственика на имота на несобственик.

Твърди се, че обсъждането на въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси.

Първият и четвъртият въпрос са фактически, а не правен и отговорът на същите не би повлиял на изхода на делото. Обстоятелството дали обединяването и преустройството на гараж и ателие в един жилищен обект – апартамент, без строителни книжа, извършено от упражняващия фактическа власт върху същите, ще се определи като реконструкция, преустройство, подобрение само по себе си е без значение при преценка основателността на довода на ищцата за упражнявано владение върху имота и придобиването му по давност. От значение за преценката дали това поведение сочи на намерение за своене са редица други обстоятелства, например: дали тези преустройства, подобрения са извършени от лице, установило фактическа власт върху имота като държател, допуснат безвъзмездно да живее в имота от собственика (на основание договор за заем за послужване) и със знанието и непротивопоставянето на собственика – заемодател; дали държателят е заявявал ясно и недвусмислено, изрично или с конклудентни действия (напр. лишаване на собственика от достъп от жилищния обект, смяна на бравата и отказ да предостави ключ на собственика, недопускането му в имота и др.) промяна в намерението да държи имота като свой и с намерение за придобиването му. В този смисъл, дали обединяването на гаража и ателието в един жилищен обект – апартамент ще се окачестви като реконструкция, преустройство, подобрение не е от обуславящо значение при преценка основателността на иска за собственост, основан на придобивна давност.

По аналогични съображения не следва да се допуска касационно обжалване и по втория, третия и петия въпрос. Тези въпроси също са фактически, а не правни и е невъзможно на същите да се даде еднозначен принципен отговор, тъй като това е свързано с преценка на редица други обстоятелства, установени по конкретното дело. Възможно е основни ремонти, преустройства, реконструкции да са извършени от лице, имащо качество на държател на имота на облигационно основание, със съгласието на собственика, и да не доказват намерение за своене (ако фактическата власт е установена като държане и преустройствата се извършват със знанието и съгласието на собственика, с цел привеждане на обекта във вид годен за обитаването му като жилище от държателя, с каквато цел имотът му е предоставен за ползване от собственика, то не би могло да се приеме, че извършването на основни ремонти и преустройства е поведение, сочещо на намерение за своене). Възможно е и подобно поведение да е израз на намерението на упражняващия фактическа власт върху имота да свои същия и го придобие по давност, наред с други негови действия или изявления. Извършването на преценка коя от коментираните хипотези е налице в конкретния случай изисква обсъждане на събраните по делото доказателства и преценка правилността на правните изводи на съда, което е недопустимо във фазата по чл. 288 ГПК. Основанията по чл. 280 ГПК за достъп до касационен контрол са различни от основанията по чл. 281 ГПК за неправилност на въззивното решение. Касационната инстанция е оправомощена да преценява основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение само в случай, че същото бъде допуснато до касационно обжалване с определението по чл. 288 ГПК.

Във връзка с петия въпрос следва да се добави, че същият не съответства на данните по делото – събраните доказателства установяват, че ответницата е дала ключ от имота и нотариален акт на сина си Д. И., но не и на ищцата А. В..

В обобщение, не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.

Ответницата по иска и по касационната жалба Е. Д. Х. не претендира разноски за настоящата инстанция и няма данни да е направила такива.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,