Определение № 530 от 19.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5148/2013 г.

Производството е с правно основание чл.282 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на постъпило от [фирма] [населено място],представлявано от управителя М., искане за спиране на изпълнението на въззивно решение № 180 от 4.07.2013г. по в.гр.д. № 190 по описа за 2013г. на Апелативен съд Велико Т..Приложено е копие от касационна жалба с вх.№ 3538 от 7.08.2013г.на В., която не е администрирана. Към молбата за спиране е приложена вносна бележка от 16.08.2013г.,от която е видно,че по специалната сметка на ВКС за обезпечения е внесена сумата от 20 000лв.Внасянето е потвърдено и с издадено от ВКС удостоверение от 16.08.2013г. Върховният касационен съд,в настоящия състав, след като съобрази направеното искане и представените документи,намира молбата за спиране за основателна по следните съображения: Съгласно чл.282 ал.2 от ГПК - по искане на страната съдът може да спре изпълнението на въззивно решение,ако е налице подадена в срок редовна касационна жалба и молителят представи надлежно обезпечение в размерите, посочени в чл.282 ал.2 или ал.3 от ГПК. В конкретния случай,тъй като представената касационна жалба е в копие и няма данни кога жалбаподотателят е научил за постановения въззивен акт,беше извършена служебна справка,въз основа на която се установи, че в Апелативен съд Велико Т. е входирана на 7.08.2013г. касационна жалба с вх.№ 3538, с приложено към нея изложение по чл.280 ал.1 от ГПК и че настоящият молител [фирма] [населено място] е уведомен за постановения въззивния съд акт на 18 .07.2013г.. Касационната жалба е подадена на 7.08.2013г.,следователно е в едномесечния преклузивен срок за обжалване. С решенето,чието спиране на изпълнението се иска, е отменено решение № 7 от 14.01.13г.по гр.д.№ 247/12г. на Окръжен съд Ловеч,в частта му,с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.49,във вр.с чл.45 от ЗЗД за разликата над 6 000лв.до 20 000лв.и вместо това е постановено друго,с което е осъден [фирма] [населено място] да заплати на И. А. И. допълнително и сумата от 14 000лв./освен присъдените от ОС 6 000лв./-обезщетение за претърпени неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от датата на увреждане 8.07.11г.,като е потвърдено решението в отхвърлителната му част и са присъдени следващите се такса и разноски. С оглед вида и характера на иска,във връзка с който е постановен въззивния акт,чието спиране на изпълнението се иска/решение за парично вземане/,на основание чл.282 ал.2 т.1 от ГПК,размерът на дължимото обезщетение съответства на присъдената сума,която в случая е 20 000лв. Молителят е представил вносна бележка, удостоверяваща внасянето по специалната сметка на ВКС на посочената сума. Следователно са налице законовите предпоставки – редовна касационна жалба и надлежно обезпечение, поради което молбата следва да бъде уважена. Предвид изложеното, Върховният касационен съд,