Определение № 50504 от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 880/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. М. М. чрез неговия процесуален представител адв. Е. Е., срещу въззивно решение № 1653 от 05.11.2021 г. по в.гр.д. № 1140/2021 г. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 5210 от 25.11.2019 г. по гр.д. № 5396/2018 г. на Районен съд Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. М. против Г. В. М., действащ като ЕТ „Георги Мирев-53” с адрес [населено място], иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на изградените в нарушение на строителните правила постройки в собствения на ответника поземлен имот, разположени в съседство с имота на ищеца без спазване на допустимите отстояния до границата между двата имота. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, поради което е достигнал и до грешни правни изводи. Сочи, че процесните постройки, изградени в имота на ответника, нарушават строителните правила за отстояние до имота на ищеца. В този случай самото нарушение е от такова естество, че предполага ограничаване на правата на собственика на съседния имот да го ползва по предназначение и не е необходимо той да доказва с какво такъв незаконен строеж му пречи. В изложението по чл. 280, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства. 2. Ако собственикът е принуден да промени начина на ползване на собствения си имот, да полага грижи, различни от обичайните и е лишен от обичайното ползване на част от имота си поради незаконното строителство на границата на два съседни имота, налице ли е хипотезата на „пречки, по-големи от обикновените”. Твърдението е, че тези два въпроса са разрешение от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС- основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Г. В. М., действащ като ЕТ „Георги Мирев-53” изразява чрез своя пълномощник адв. Ст. С. становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ,2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция. С решение № 34 от 01.04.2021 г, поправено с решение № 76 от 27.04.2021 г. по гр.д. № 2516/2020 г. на ВКС, ІІ г.о., е обезсилено предходното въззивно решение № 636 от 03.06.2020 г. по гр.д. № 250/2020 г. на Окръжен съд-Варна като постановено по нередовна искова молба и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за предприемане на необходимите процесуални действия за отстраняване на констатираните нередовности, като бъде дадена възможност на ищеца да изложи твърдения с какво съществуването и/или използването на сградите, построени в нарушение на отстоянията от границите на имотите, му пречи да упражнява правото си на собственост върху земеделския си имот. В изпълнение на тези указания въззивният съд е оставил исковата молба без движение и е дал възможност на ищеца да изложи твърдения в посочения смисъл. С уточняваща молба от 24.06.2021 г. ищецът В. М. е посочил, че разположената в имота на ответника сграда, наименувана „Технологично помещение А” с площ 77 кв.м е построена без спазване на необходимите остояния до границата с имота на ищеца. Имотът на ответника се намира източно от имота на ищеца и намиращата се в недопустима близост постройка засенчва част от нивата и засятата там култура почти 10 часа през лятото, и повече от 11 часа през пролетта. При дъжд стичащата се от покрива вода попада директно в имота на ищеца и го заблатява, с което се създават неблагоприятни условия за отглежданите там култури. Посочил е също, че е лишен от възможността да обработва земята до границата с имота на ответника, тъй като е невъзможно да достигне с техника до тази част. Съдът е бил сезиран от В. М. с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС за /1/ установяване правото на собственост на ищеца върху реална част от 15.24 кв.м от нива, находяща се в [населено място], м. „К.”, представляваща имот № ....с площ 5 040 кв.м и за осъждане на ответника да му предаде владението върху тази реална част; /2/ за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имот № ...., като премахне построената от него масивна ограда, попадаща в имота на ищеца и да премахне частта от полумасивната постройка, с която навлиза в имота на ищеца, заедно със стрехата от покрива на тази постройка, навлизаща в имота на ищеца; /3/да премахне изградените в нарушение на законовите правила постройки в собствения си имот, разположени в съседство с имота на ищеца, без спазване на допустимите отстояния до границата между двата имота. Ревандикационният иск и негаторният иск за премахване на оградата и частта от полумасивната постройка, заедно със стрехата, навлизащи в имота на ищеца са уважени. В тази част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. За да потвърди първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на негаторния иск за премахване на сградите, построени от ответника на границата с имота на ищеца, въззивният съд е приел за установено от фактически страна, че сградата, обозначена като „Технологично помещение А” с площ 77 кв.м, е изградена без строителни книжа, разположена е на отстояние 0.90 м от вътрешния край на масивната ограда, а по отношение на границата по кадастрална карта между двата имота в по-голямата си част може да се приеме, че минава по нея, и само в най-северната си част след издатината по т. 23-24-25-26, обозначени на скица 1.1 към заключението на вещото лице, навлиза в имота на ищеца с ширина от 0.80 м до 0.20 м. Сградата представлява технологични помещения към кланица и е със статут на търпимост, съгласно Удостоверение № 94000Г-91/5/ от 08.08.2016 г., издадена от гл. архитект на общ. Долни чифлик. Приел е, че сам по себе си фактът, че сградата отстои на минимално разстояние по отношение на границата с имота на ищеца, не може да се квалифицира като неоснователно действие, с което се пречи на нормалното упражняване на правото на собственост върху съседния имот, доколкото не застрашава в някаква степен упражняването на собственическите правомощия върху него, и не ограничава възможността да се изгради ограда на имотната граница. Намерил е за недоказано, че сградата създава пречки, по - големи от обикновените, за използване на имота на ищеца. Площта от неговия имот в близост до границата с имот № ....не може да се обработва механизирано, но няма пречка това да става ръчно. От друга страна, сградата създава кратковременно засенчване, което не е довело до по-нисък растеж на засятата в имота култура. Освен за отглеждането на люцерна, ищецът не е доказал да ползва имота за засаждане на друга култура, за отглеждането на която засенчването на имота и невъзможността за машинна обработка биха се явили пречка. Основателно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по материалноправния въпрос, поставен от жалбоподателя и доуточнен от настоящия състав /съобразно указанията, дадени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ по следния начин: Налице ли са пречки, по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС, когато поради незаконно строителство на границите на два имота собственикът на единия имот е принуден да промени начина на ползване на имота си и да полага грижи, различни от обичайните. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за да се провери съответствието на въззивното решение с разясненията, дадени в т.3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, на която се позовава жалбоподателя, по приложението на чл. 109 ЗС в случаите на нарушаване на правилата за отстояние на незаконно построената сграда до съседния имот. Водим от гореизложеното съдът