Определение № 23 от 08.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 217/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Петрол“ АД, чрез процесуален представител, против Решение № 564 от 04.08.2022 г. по в. т. д. № 197/2022 г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на Решение № 261511 от 17.11.2021г. по т.д. № 1268/2020г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от „Петрол“ АД срещу „Симов и Сие“ ЕООД отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК за признаване за несъществуващи вземанията на „Симов и Сие“ ЕООД срещу „Петрол“ АД в размер на 162 841,55 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2015г. до датата на изплащане на вземането и разноски в размер на 7 156, 83 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 30.12.2015 г. по ч. гр. д. № 2534/2015 г. на Районен съд - Ловеч, както и вземанията на „Симов и Сие“ ЕООД срещу „Петрол“ АД в размер на 71 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: 1 420 лв. - платена държавна такса и 2 100 лв. - адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 30.12.2015г. по ч.гр.д. № 2535/2015 г. на Районен съд - Ловеч. На основание чл.78, ал.3 ГПК „Петрол“ АД е осъдено да заплати на „Симов и Сие“ ЕООД сумата от 4 890, 37 лв. - държавна такса за въззивното производство.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна, както и присъждане на направените разноски.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Непредявяването на вземанията от кредитора в производството по несъстоятелност срещу главния длъжник в преклузивните срокове по чл.685 ТЗ и чл.688 ТЗ, съответно неподаването на възражение в срока по чл.690, ал.1 ТЗ срещу неприемането на вземане, което е предявено, но е включено от синдика в списъка на неприети вземания, води ли до преклудиране на отговорността на поръчителя по отношение на тези вземания на основание чл.147, ал.1 ЗЗД или не ?;

2. Непредявяването на иск от кредитора срещу главния длъжник в шестмесечния срок от падежа на задължението, води ли до преклудиране на отговорността на поръчителя по отношение на това задължение на основание чл.147, ал. 1 ЗЗД или не? Ако в шестмесечния срок от падежа на задължението е предявен иск срещу главния длъжник при частичност, то това води ли до преклудиране на отговорността на поръчителя по отношение на непредявената част от задължението на основание чл. 147, ал.1 ЗЗД ?;

3. Ако по време на висящо исково производство по чл.422 ТЗ се открие производство по несъстоятелност срещу главния длъжник, който е ответник по иска по чл.422 ТЗ, длъжен ли е съдът да спре делото по чл.422 ТЗ на основание 637 ТЗ, а ищецът - кредитор да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност ? Освобождава ли се поръчителят от отговорност, ако исково производство по чл.422 ТЗ срещу главния длъжник не бъде спряно в нарушение на чл.637 ТЗ и съответно кредиторът не предяви вземанията си в несъстоятелността на главния длъжник в сроковете по чл.685 ТЗ и чл.688 ТЗ, както и шест месеца след изтичането им ?;

4. Може ли поръчителят да упражни основателно възражението на главния длъжник по реда на чл.142 ЗЗД, че процесуалното право на кредитора да предяви иск за вземанията си срещу главния длъжник е погасено и не подлежи на принудително изпълнение, поради непредявяването на вземанията в производството по несъстоятелност на длъжника?;

5. Непредявяването на вземанията от кредитора в производството по несъстоятелност срещу главния длъжник в преклузивните срокове по чл.685 ТЗ и чл.688 ТЗ, съответно неподаването на възражение в срока по чл.690, ал.1 ТЗ по отношение на вземането, което е предявено, но е включено от синдика в списъка на неприети вземания, води ли до преклудиране на отговорността на поръчителя по отношение на тези вземания на основание чл.138, ал.2 и чл.139, изр. второ ЗЗД във връзка с чл.142 ЗЗД ?;

6. Пропускът на кредитора да предяви вземанията си срещу главния длъжник, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, съответно да подаде възражение по чл.690 ТЗ води ли до невъзможност поръчителят да се суброгира в правата на кредитора срещу главния длъжник с оглед разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ, съответно погасява ли се поръчителството в този случай на основание чл. 146, ал.3 ЗЗД?;

7. Виновно поведение ли е (включително при небрежност) по смисъла на чл.146, ал.3 ЗЗД пропускът на кредитора да предяви вземанията си срещу главния длъжник, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, в сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ, съответно да подаде възражение в срока по чл.690 ТЗ вследствие на което поръчителят е загубил възможността да се суброгира в правата на кредитора срещу главния длъжник ?

По поставените от касатора правни въпроси № 1, 2, 3, 5 и 6 се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие на атакуваното решение с практиката на ВКС, съответно: по въпрос № 1: т.4б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 93 от 02.05.2017 г. по т. д. № 53672/2015 г. на IV г. о. и Решение от 04.01.2016 г. по т. д. № 163/2014 г. на II т. о.; по въпрос № 2: т.4б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; по въпрос № 3: Определение № 695 от 02.12.2009г. по ч.т.д. № 606/2009 г. на I т. о.; Определение № 180 от 17.07.2018 г. по т. д. № 1709/2017 г. на I т. о.; Решение № 178 от 22.01.2016г. по т.д. №1889/2013г. на I т.о.; Определение № 329 от 29.05.2014 г. по ч.т.д. № 1594/2014 г. на II т.о.; Определение № 153 от 02.04.2019 г. по ч.т.д. № 313/2019г. на I т.о.; Решение № 3170 от 16. 07.2015 г. по т.д. № 3170/2013 г. на I т.о.; Решение № 33 от 16.09.2014г. по т. д. № 1025/2012 г. на II т.о.; Решение № 241 от 14.01.2014г. по т.д. № 235/2010 г. на II т.о.; Определение № 322 от 15.07.2019 г. по ч.т.д. № 1638/2019 на ВКС, I т.о.; Решение № 93 от 02.05.2017 г. по т. д. № 53672/2015 г. на IV г. о.; Решение от 04.01.2016г. по т.д. №163/2014г. на ВКС, II т. о.; Решение № 241 от 14.01.2014 г. по т. д. № 235/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение по т. д. № 3170/2013г. на I т. о.; Решение от 06.06.2016 г. по т. д. № 3773/2014 г. на I т. о. и цитираното с него Решение № 53 от 16.07.2015 г. по т. д. № 3170/13 г. на I т. о.; по въпрос № 5: Решение № 7 от 28.04.2020 г. по т. д. № 562/2017 г. на II т. о. и Решение № 48 от 14.07.2016 г. по т. д. № 404/2015 г. на II т. о.; по въпрос № 6: Решение № 48 от 14.07.2016 г. по т. д. № 404/2015 г. на II т.о. По въпроси № 4 и № 7 се сочи, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснована с твърдението, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото по поставените въпроси липсва практика на ВКС. Отделно от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, касаторът се позовава и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради очевидна неправилност на въззивното решение. Счита, че постановилият го съд в противоречие с разпоредбите на чл.139, изр. второ, вр. чл.142 ЗЗД, с разпоредбата на чл.147, ал.1 и с чл.146, ал.3 ЗЗД е приел, че отговорността на поръчителя „Петрол“ АД не е преклудирана, въпреки че по делото било безспорно установено, че кредиторът „Симов и Сие“ ЕООД е пропуснал да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност на главния длъжник „Елит Петрол“ АД в преклузивните срокове по чл.685 и чл.688 ТЗ, както и шестмесечния срок от падежа на задължението. Поради тази причина се изтъква, че Апелативен съд София очевидно неправилно е приел, че „Петрол“ АД като поръчител продължава да отговаря за задължението на „Елит Петрол“ АД (н) към „Симов и Сие“ ЕООД в пряко противоречие с изричните разпоредби на ЗЗД, предвиждащи, че поръчителят не може да отговаря за повече от това, за което отговаря главният длъжник, че поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му, както и че поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, само ако кредиторът е предявил иск против главния длъжник в течение на шест месеца от падежа.

Ответникът по касация – „Симов и Сие“ ЕООД е депозирал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изразил становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да отмени първоинстанционния съдебен акт, Апелативен съд – София препращайки към мотивите на решението относно установената фактическа обстановка, непроменена във въззивното производство, е приел следното от правна страна:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени от „Петрол“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, вр. с чл.439 ГПК срещу „Симов и Сие“ ЕООД за признаване за несъществуващи вземанията на „Симов и Сие“ ЕООД срещу „Петрол“АД в размер на 162 841, 55 лв., ведно със законната лихва считано от 29.12.2015г. до датата на изплащане на вземането и разноски в размер на 7 156, 83 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 30.12.2015г. по ч.гр.д. № 2534/2015г. на Районен съд - Ловеч, както и вземанията на „Симов и Сие“ ЕООД срещу „Петрол“ АД в размер на 71 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2015г.до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: 1 420 лв. - платена държавна такса и 2 100 лв. адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 30.12. 2015г. по ч.гр.д. № 2535/2015 г. на Районен съд - Ловеч. Исковете са основани на твърдения за настъпили нови обстоятелства по смисъла на чл.439 ГПК, явяващи се според ищеца правопогасяващи по отношение на вземанията на „Симов и Сие“ ЕООД спрямо „Петрол“ АД, а именно – непредявяване на вземанията на кредитора в производството по несъстоятелност на главния длъжник „Елит Петрол“ АД (н), както и неподаване на възражение в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу включване в списъка на неприетите вземания, поради което същите не подлежат на принудително изпълнение и предстои да се погасят на основание чл.739, ал.1 ТЗ. Ищецът се позовава и на предвидените в разпоредбите на чл.146, ал.3 ЗЗД и на чл.147 ЗЗД правни последици на погасяване, съответно на прекратяване на поръчителството.

За установено е прието валидно възникнало облигационно правоотношение между Симов и Сие ООД и Елит Петрол АД (н) - цесионер по сключен между тях Договор за цесия от 17.04.2014г. с предмет - прехвърляне на вземания на цедента към КТБ АД (н) в общ размер на 636 678, 32 лв. С Договор за поръчителство от 30.04.2015г. ищецът „Петрол“ АД поел задължението да изпълни в качеството си на поръчител задълженията на „Елит Петрол“ АД по договора за цесия. За събиране на част от вземанията по процесния договор за цесия, обезпечени с договора за поръчителство, били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.12.2015г., по ч.гр.д. № 2534/ 2015г. и по ч. гр. д. № 2535/2015 г. на Pайонен съд – Ловеч. По възражения на длъжника по реда на чл.414 ГПК за установяване вземанията по заповедните производства били предявени искове по реда на чл.415 ГПК, които били изцяло уважени с влязло в сила решение № 154 от 10.07.2018г. по в.т.д. № 255/2017г. на Апелативен съд - Велико Търново.

Установено е също така, че с Решение от 08.05.2018г., постановено по т. д. № 18/2018г. на Окръжен съд – Видин, е открито производство по несъстоятелност по отношение на главния длъжник по договора за цесия- „Елит Петрол“ АД, участвал като трето лице помагач на ответника „Петрол“ АД в производството по реда на чл.422 ГПК. Вземанията по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2534/2015г. на Pайонен съд - Ловеч не са били предявени в сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ. Предявени били вземанията по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.12.2015 г. по ч. гр. д. № 2535/2015 г. на Pайонен съд - Ловеч, като същите били включени в допълнително изготвен списък на неприетите вземания, срещу който не е установено да са постъпили възражения в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ.

За да приеме въззивната жалба на „Симов и Сие“ ООД за основателна, Апелативен съд – София е счел за основателни възраженията на същия, направени с отговора на исковата молба и поддържани с въззивната жалба, че не са налице предпоставките на чл.439, ал.2 ГПК - факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които да са погасили самото материално право. За спорен е намерен въпросът - реализирал ли е ответникът„Симов и Сие“ ООД своевременно правата си срещу ищеца „Петрол“ АД по договора за поръчителство предвид откритото производство по несъстоятелност на главния длъжник „Елит Петрол“ АД, в което той не е предявил вземанията си срещу главния длъжник, какви са правните последици за страните предвид проведените заповедни производства от ответника срещу ищеца, съответно производства по реда на чл. 422 ГПК, в което е взел участие и главният длъжник, като подпомагаща ищеца страна. Според решаващия съд, след като процесните вземания на ответника спрямо ищеца по договора за поръчителство от 30.04.2015г. са съдебно предявени и установени с влязъл в сила съдебен акт преди откриването на производство по несъстоятелност на главния длъжник, не може да се приеме, че непредявяването на вземанията на ответника към главния длъжник по договор за прехвърляне на вземания от 17.10.2014г. в производството по несъстоятелност води до погасяване на правата на ответника към ищеца, което да обоснове наличието на предпоставките на чл.439, ал.2 ГПК. В подкрепа на този си извод, въззивният съд е посочил, че тъй като поръчителят отговаря по самостоятелно правоотношение с кредитора, предвид солидарния характер на задължението на поръчителя, то кредиторът преценява чия отговорност и в какъв обем да ангажира при неизпълнението на главния дълг. В случая кредиторът - „Симов и Сие“ ООД е решил да ангажира отговорността на поръчителя – „Петрол“ АД, като към момента на съдебното предявяване на претенциите по отношение на главния длъжник не е било открито производство по несъстоятелност, а в развилото се производство по чл.422 ГПК главният длъжник е взел участие, като трето лице помагач на ответника – поръчител. Според въззивния съд, правната обосновка на ищеца относно приложението на чл.146, ал.3 ЗЗД и непредявяването на вземанията на ответника към главния длъжник по договора за цесия от 17.10.2014г. в производството по несъстоятелност, не може да бъде споделена, предвид самостоятелният характер на неговата отговорност, която е и съдебно предявена и установена. Дори да се приеме, че следва да бъде изследван въпросът налице ли са предпоставките на чл.146, ал.3 ЗЗД предвид непредявяването на вземанията на ответника към главния длъжник по договора за цесия от 17.10.2014г. в производството по несъстоятелност в сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ, това не променя извода, че отговорността на ищеца не е отпаднала, по съображения, че ответникът е предявил съдебно вземанията си по договора за поръчителство преди образуването на производството по несъстоятелност срещу главния длъжник. В тази връзка не може да се приеме, че са налице виновни действия от страна на ответника, вследствие на които поръчителят да не може да встъпи в правата му и да се удовлетвори за сметка на длъжника. Освен това, в развилото се производство по чл.422 ГПК за установяване съществуването на процесните вземания, във връзка с които са издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листа, участие са взели всички страни - кредитор – ищец, поръчител – ответник, главен длъжник - трето лице помагач на страната на ответника, т. е. всички страни по свързаните правоотношение са били наясно за упражнените права от кредитора срещу поръчителя и съответно са обвързани от решението при съобразяване разпоредбите на чл.223, ал.1 и ал.2 ГПК. Ако поръчителят е искал да се суброгира в правата на кредитора и да реализира същите в производството по несъстоятелност на главният длъжник, е могъл да реализира това свое право като извърши съответните процесуални действия в производството по чл.422 ГПК и предяви правата си в преклузивните срокове по чл.685 и чл. 688 ТЗ, поради което, ако се приеме, че поръчителят не може да встъпи в правата на кредитора, поради изтичането на срокове по чл. 685 и чл. 688 ТЗ, то това е вследствие неупражняване на права от негова страна, а не на неизпълнение на задължения на кредитора. Според въззивния съд, в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 637, ал.1 ТЗ, тъй като производството по чл. 422 ГПК не се води срещу главния длъжник, който в това производство няма качеството ответник, каквото е изискването на закона, за да бъде спряно производството със съответните правни последици.

Изводът, че не са налице предпоставките на чл.147 ЗЗД, е обоснован с приетото, че в случая отговорността на поръчителя е ангажирана преди откриването на производството по несъстоятелност на главния длъжник в развилите се заповедни производства, съответно в производството по чл.422 ГПК, поради което посоченият в разпоредбата срок не може да се приеме за изтекъл.

Обобщено е, че отговорността на поръчителя е ангажирана от кредитора на самостоятелно основание, без да е налице нарушение на разпоредбата на чл.146, ал.3 ЗЗД и преди изтичане на срока по чл.147 ЗЗД, като откриването на производство по несъстоятелност по отношение на главния длъжник не обосновава извод за наличие на предпоставките по чл. 439, ал.2 ГПК, който факт е настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос от изложението удовлетворява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото изхожда от решаващ извод на въззивния съд при обосноваване неоснователност на възражението на касатора, предявил иска по чл.439 ГПК, за прекратяване на основание чл.147, ал.1 ЗЗД на отговорността му като поръчител по отношение на вземанията, които не са предявени в производството по несъстоятелност на главния длъжник. Не е налице обаче допълнителният селективен критерий, тъй като атакуваното решение не е постановено в противоречие с посочената от касатора задължителна практика на ВКС и на постановените по чл.290 ГПК решения, относими към различни от процесните релевантни за спора факти и правоотношения, при които отговорността на поръчителя е ангажирана след откриване на производство по несъстоятелност срещу главния длъжник, съответно е настъпила преклузия за упражняване правото на иск срещу поръчителя, каквато не е настоящата хипотезата. В случая отговорността на поръчителя е ангажирана преди откриване производството по несъстоятелност срещу главния длъжник, като с приключването на производството по чл.422 ГПК възражението по чл.147, ал.1 ЗЗД се преклудира.

По отношение на въпрос 2.1. съображенията на настоящия състав са аналогични с тези, изложени по първия въпрос. Втората част от втория въпрос не кореспондира с решаващ извод на въззивния съд, поради което не е от обуславящо за изхода на спора значение.

Третият въпрос е свързан с приложението на чл.637, ал.1 ТЗ, поради което е без значение за изхода на спора, т.к. производството по чл.422 ГПК е водено срещу поръчителя, а не срещу главния длъжник, по отношение на който впоследствие е открито производство по несъстоятелност. Нормата на чл.637, ал.1 ТЗ изрично изисква при съдебните и арбитражни производства, заварени от решението за откриване на производство по несъстоятелност и подлежащи на спиране, длъжникът да има процесуалното качество на ответник.

Четвъртият въпрос за възможността поръчителя да упражни възражение за погасено задължение вместо главния длъжник по реда на чл.142 ГПК се поставя за пръв път в касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК. Този въпрос не е повдиган, съответно обсъждан от въззивния съд, поради което разглеждането му на този етап от производството е недопустимо. Освен това, същият е обоснован с приложение на разпоредбата на чл.739, ал.1 ТЗ, която е в раздел ІІ „Приключване на производството по несъстоятелност“, за каквото в случая по отношение откритото производство по несъстоятелност на главния длъжник няма данни.

Изложените по отношение на предходния въпрос съображения са относими и за петия поставен въпрос. Решаващият съд не е обсъждал приложението на разпоредбите на чл. 138, ал.2 е чл.139, изр.второ ЗЗД, които са и неотносими към защитната теза на касатора за погасяване на поръчителството след приключване на съдебното дирене в производството по чл.422 ГПК, доколкото същите уреждат правилата за действителност на поръчителството при учредяването му.

Въпрос № 6 е предпоставен от защитната теза на касатора, поддържана в хода на цялото производство, за погасяване на отговорността му като поръчител в хипотезата на чл.146, ал.3 ЗЗД, изхожда от решаващ за отхвърлянето на иска мотив в атакуваното решение, поради което удовлетворява общата предпоставка по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице обаче допълнителното основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. С посоченото Решение № 48 от 14.07.2016г. по т.д. № 404/2015г. на ВКС, ІІ т.о., касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК за отговор на материалноправния въпрос, свързан с предпоставките за погасяване на поръчителството по чл.146, ал.3 ЗЗД и доколко невъзможността поръчителят да встъпи в правата на кредитор следва да е окончателна, като е отговорено, че поръчителството се погасява на основание чл.146, ал.3 ЗЗД, когато поради виновни действия на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му и не би могъл да получи удовлетворение от длъжника; невъзможността за суброгиране трябва да е окончателно настъпила. При тълкуване разпоредбата на чл.146, ал.3 ЗЗД съставът на ВКС е направил разграничение между възможността на поръчителя да встъпи в правата на кредитора и възможността на поръчителя да реализира правата, в които е встъпил, като релевантна за отпадане отговорността на поръчителя е приета невъзможността да реализира правата, в които е встъпил, както и че вземането на поръчителя е различно по основание, а размерът му се формира от размера на изплатения чужд дълг, лихви, разноски, вкл. и разноски по изпълнението. По съображения, че възможността за суброгиране на поръчителя в правата на кредитора – взискател по реда на чл.429, ал.1 ГПК може да бъде реализирана не само в рамките на образуваното вече изпълнително производство срещу главния длъжник, но и в ново изпълнително производство, след доказване на предпоставките за суброгиране, до изтичане на давността срещу главния длъжник, по същество съставът на ВКС е отрекъл недължимостта на вземането по изп. дело поради прекратяване на поръчителството на основание чл.146, ал.3 ЗЗД. Очевидно е, че посоченото решение е постановено при различна от настоящия случай фактическа обстановка, поради което не може да се приеме за релевантна практика. Относимо обаче в случая е даденото със същото разрешение, че невъзможността за суброгиране трябва да е окончателно настъпила, което обстоятелство е отречено от въззивния съд в атакуваното решение, доколкото производството по несъстоятелност на главния длъжник, в което поръчителят, в случай на плащане на дълга, може да реализира правата си, не е приключило. Следователно, съдържащото се във въпроса защитно твърдение на касатора за погасяване на отговорността му като поръчител в хипотезата на чл.146, ал.3 ЗЗД с оглед невъзможността му да се суброгира в правата на кредитора срещу главния длъжник с оглед разпоредбата на чл.739, ал.1 ТЗ, не съответства на данните по делото и на правната воля на решаващия съд.

Поради приетата от въззивния съд недоказаност на приложението на чл.146, ал.3 ЗЗД, последният седми въпрос за това, дали пропускът на кредитора да предяви вземанията си срещу главния длъжник, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, се дължи на виновно поведение, няма самостоятелно значение за изхода на спора, поради което не отговаря на изискванията за правен по смисъла на т.1 от ТР №1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. При отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване е безпредметно да се обсъждат посочената от касатора практика на ВКС и заявеното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява единствено основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. В случая всички доводи, изложени от касатора, съставляват основания по чл.281 т.3 ГПК, а не такива по чл.280, ал.2 ГПК, и не могат да обусловят уважаване на искането за достъп до касационна проверка.

Ответникът по касация не е заявил искане и не е представил доказателства за сторени разноски за касационното производство, поради което съдът не дължи произнасяне по разноски.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК