Определение № 610 от 24.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 243/2016 г.

взе предвид: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Н. Р. с вх.№ 7024/10.11.2015 год. срещу определение на Варненския апелативен съд № 677 по ч.т.дело № 600/2015 год., с което е оставена без уважение частната и ́ жалба срещу разпореждане на Разградския окръжен съд за връщане на въззивната жалба на М. Р. и съпруга и ́ Н. П. Р. № 420 от 29 май 2015 год. срещу решението от 21 март 2015 год., постановено по гр.дело № 182/2014 год. по описа на Разградския окръжен съд под № 8, по иск с правно основание чл.422 ГПК, предявен от [фирма] срещу жалбоподателката и съпруга и ́. В частната жалба на процесуалния представител на ответницата-адвокат К. М.-се поддържа, че определението на въззивния съд, потвърждаващо връщането на жалбата поради неотстраняване на нередовност, е неправилно. То се основава на констатация за неизпълнение на указанията за внасяне на ДТ в срок, а оплакването е за опорочаване на обжалвания съдебен акт от получаване на указания с невярно посочен размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението – 855,88 лева вместо дължимите от двамата солидарни ответници 427,94 лева. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото с указание за администриране на въззивната жалба след предоставяне на нова възможност за внасяне на ДТ 427,94 лева. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на спора въпрос дали е допустимо прекратяване на производството по делото поради невнасяне на държавна такса при посочването на неточен размер в указанието на съда, различен от дължимия. Поддържа се и вероятна недопустимост на обжалваното определение на въззивния съд. Ищецът [фирма], София не е взел становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, предвид данните по делото и доводите на жалбоподателката, намира следното: Частната жалба е подадена в срок по пощата от заинтересована легитимирана страна срещу определение от вида на преграждащите развитието на делото, постановено от Варненския апелативен съд, и нередовностите и ́ са отстранени по указание на въззивния съд. За да потвърди обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба на ответниците, Варненският апелативен съд е съобразил обстоятелството, че действително дължимата ДТ 427,94 лева за обжалване на въззивното решение не е внесена по негова сметка в продължения по реда на чл.63 ГПК срок за отстраняване на нередовността въпреки изчерпателните указания относно дължимите процесуални действия и точното им възпроизвеждане в съобщението, връчено на процесуалния представител на ответниците. Молбата за удължаване на срока за внасяне на ДТ с вх.№ 1706/28.04.2015 год. от М. и Н. Р. до първоинстанционния съд съдържа потвърждение за достигането на съобщението за заплащане на 427,94 лева държавна такса до жалбоподателите на 27 април 2014 год. Твърдението за получени указания с невярно съдържание досежно размера на дължимата ДТ не се подкрепя от приложените по делото съобщения за връчване на разпореждането на Разградския ОС от 15.04.2015 год. и на определението от 29.04.2015 год. Формулираният в изложението правен въпрос и представеното определение по ч.т.дело № 2217/2010 год. на Варненския ОС са неотносими към спорния предмет и съответно към решаващата воля на въззивния съд – в процесния случай в разпореждането на първоинстанционния съд за оставяне на въззивната жалба без движение същият е определил точния размер на сумата, която следва да бъде внесена по сметка на Варненския АС – 427,94 лева. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въведеното с частната жалба от 12.06.2015 год. оплакване в рамките на очертания с нея предмет на спора. По изложените съображения определението не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение