Определение № 340 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1189/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Д. от[населено място], подадена от процесуалния му представител- адв. С.М. срещу въззивно решение от 18.06.2010 г. по гр.д. № 284/2010 г. на К. окръжен съд в частта, с която е отменено решение от 16.03.2010 г. по гр.д. № 112/2009 г. на К. районен съд в частта, с която Л. рибарско дружество “Е.”,[населено място] на основание чл.50, ал.1 ЗЗД е осъдено да заплати на Н. Д. Д. сумата над 935 лв. до 3024 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от диви животни-сърни върху овощни насаждения в имот, собственост на ищеца и в тази част е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен искът за разликата над 935 лв. до 3024 лв. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с цитираната в изложението практика и са от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 ГПК. В срока по чл.287 ГПК писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от Л. рибарско дружество “Е.”,[населено място]. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. За да отхвърли предявеният от Н. Д. срещу Л. рибарско дружество “Е.”,[населено място] иск с правно основание чл.50, ал.1 ЗЗД за разликата над 935 лв. до 3024 лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди, К. окръжен съд е приел, че нанесените имуществени вреди върху овощните насаждения в имота, собственост на жалбоподателя са в размер на сумата 935 лв., от която сумата от 492 лв., представлява стойността на унищожените 47 бр. ябълкови дървета, а сумата от 461 лв., представлява пропуснатия доход в патримониума на ищеца, вследствие забавяне развитието с една година на 160 бр. дву и тригодишни дръвчета. Този извод съдът е извел след анализ на събраните по делото доказателства, включително и от приетите единична и тричленна експертизи, установяващи че следствие преяждането от сърните на пъпки и леторасли на овощните дръвчета са унищожени 47 бр. и е забавено развитието на 160 бр. Изложил е съображенията си за това, че не възприема заключението на вещото лице Т. относно характера на причинените увреждания. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се произнесъл по материалноправен въпрос касаещ вредите, които подлежат на обезщетение. Поддържа се, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с даденото разрешение в решение № 1119 по гр.д. № 4991/2007 г. на ВКС, V г.о. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, правният въпрос, от значение за изхода на делото трябва да е разрешен в противоречие с цитираното решение, т.е. да е налице противоречива практика. В случая повдигнатия правен въпрос е от значение за изхода на делото, но не е налице противоречие между разрешението дадено в обжалваното решение на въззивния съд и даденото разрешение на същия въпрос в цитираното решение. За да отхвърли искът за разликата над 935 лв. до 3024 лв. въззивният съд е приел, че вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането- преяждане на пъпки и леторасли на овощните дръвчета от сърните, в резултат на което са унищожени 47 бр. дръвчета и на 160 бр. е забавено развитието са в размер на сумата 935 лв. и в този размер е дължимото обезщетение.В случая приетото от въззивния съд, че на обезвреда подлежат само вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането не е в противоречие с приетото в цитираното решение, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради това, по поставения въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения материалноправен въпрос- към кой момент се дължи обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато не е известен - от деня на неговото откриване – чл.114, ал.3 ЗЗД и ППВС № 2/1981 г. Причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана. Когато деецът не е известен, а са известни лицата, които отговарят за него, давностният срок за вземанията срещу тях започва да тече от датата на деликта. В конкретния случай въззивният съд е приел, че увреждането на овощните дръвчета констатирано в периода 18.11.2008 г. - 24.11.2008 г. и е присъдил обезщетение за претърпяните имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането-24.11.2008 г. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие със закона и задължителната практика на Върховния касационен съд. По този въпрос не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол, защото не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. Не е налице неясна, или непълна правна норма, която да изисква тълкуване за изясняване на точния й смисъл. Поставеният процесуалноправен въпрос - може ли съдът да възприеме и обоснове решението си с приетото заключение на назначените от него вещи лица, след като в производство по обезпечение на доказателства е било назначено вещо лице не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът е относим към обосноваността на изводите на съда и извършената от него преценка на доказателствата, и е във връзка с правилността на обжалваното решение, което е основание за обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не обосновава допустимост на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,