Определение № 4776 от 23.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 623/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение23.10.2024 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1268 от 18.10.2022 г. по в.гр.д. № 1576/2022 г. на Пловдивски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. И., чрез адв. С. М. от АК Пловдив срещу решение № 1268 от 18.10.2022 г. по в.гр.д. № 1576/2022 г. на Пловдивски окръжен съд, потвърдил решение № 1075 от 30.03.2022 г. на Районен съд-Пловдив. Отхвърлен е иска на касатора по чл. 439 ГПК, предявен срещу цесионера „ЕОС Матрикс” ЕООД за недължимост главница от 21 198,76 лв. по договор за потребителски кредит, сключен с ОББ АД на 09.05.2008 г. Искът е основан на изтекла погасителна давност и на твърдението, че след образуваното изпълнително дело № 803/2011 г. по описа на ЧСИ П. И., изпълнително действие е предприето последно на 14.07.2011 г., като е бил наложен запор на трудовото възнаграждение и банкови сметки, а следващото изпълнително действие е през 2017 г., към който момент (на 14.07.2016 г.).Броено от датата на последното предприето изпълнително действие, петгодишната погасителна давност се сочи с иска като изтекла. Вече е била настъпила перемпция по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и затова изпълнителното дело е прекатено по сила на закона, поради което наложените запори на 26.05.2017 г. не са валидни, не прекъсват давността и ответникът не е следвало да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело. Съдилищата не са възприели тези доводи. Въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска изцяло като е приел за установено, че след образуването на изпълнителното дело на 25.03.2011 г. е започнало погасяване на задълженията.До 14.07.2013 г. - сочен от ищеца като период за бездействие след налагането на първоначалните запори, вкл. до м. май 2015 г. регулярно са постъпвали суми, разпределяни в полза на взискателя и за покриване на такси и разноски. Така е поддържана висящността на изп. дело до 26.06.2015 г., като за периода е действало ППВС № 3/1980 г. и давност не е текла.Към този момент делото е било висящо. Давността е била прекъсвана и след датата 26.06.2015 г с подаване на молби за изпълнителен способ през 2016 г. и 2017 г. от кредитора ОББ, като на 26.05.2017 г. е бил наложен запор на банкови сметки. Конституираният по изпълнителното дело на 01.08.2018г цесионер „ЕОС Матрикс” ЕООД също е поискал извършване на изпълнителни действия, като до завеждане на исковата молба петгодишна давност не е изтекла.Въззивният съд е застъпил виждане, че перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността, като се е позовал на решение № 37/2021 г. по гр.д № 1747/2020 г. на Четвърто г.о на ВКС. Изтъкнато е и приетото в реш. № 127/12.07.2022 г. по гр.д № 2884/2021 г. на Трето г.о, че двугодишния срок на перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. постигнато споразумение), т.е осъществяването на всички поискани изпълнителни способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която всикателят отговаря. Този критерии е приложен от въззивния съд при преценка за необходимостта от подновяване на изпълнителните способи при срока, сочен от ищеца като относим към последиците по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Касаторът обжалва решението с оплаквания по чл. 281 т.3 ГПК. В приложеното към жалбата изложение се сочи противоречие с постановките на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д № 2/2013 г. ОСГТК. Поставят се въпросите: 1. Има ли правно значение прекратяването на изп. процес, в частност на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за погасителната давност на притезанието по изпълнителния лист; 2. Следва ли, за да прекъснат погасителната давност, действията на принудително изпълнение да са предприети по висящ изпълнителен процес с оглед на тяхната надлежност; 3. При прекратяване на изп.процес от коя дата започва да тече погасителна давност за притезанията по изп.лист; 4. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д № 2/2013 г. ОСГТК и прилага ли се последното за вземания по изп. дело, образувано преди приемането му.По последния въпрос защитата изтъква образуваното, още неприключило към момента на подаване на касационната жалба тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът „ЕОС Матрикс” е депозирал отговор чрез пълномощник адв. К. от АК - Стара Загора, в който се оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси се свеждат до оплакване за неправилност на въззивното решение, че не са обсъдени доводи и възражения на страната. Делото не е било перемирано, изпълняемото право не е погасено. При преценка за наличие на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на въззивното решение до касационното обжалване, настоящият съдебен състав на Върховен касационен съд съобрази следното: Изпълнителното дело е образувано при действието на ППВС №3/1980г. съгласно което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудително осъществяване на вземанията. Постановлението на ВС е обявено за изгубило сила с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК поради тълкуването, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. С приемането на ТР № 3 от 28.03.2023г тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, поставените от касатора трети и четвърти по реда на изложението правни въпроси са получили разрешение в постановеното тълкувателно решение, като приетото от въззивния съд е изцяло съобразено с него. Формулираните от касатора първи и втори по реда на изложението правни въпроси са произнесени от въззивния съд при постановяване на решението,същевременно въпросите са включени в предмета на образуваното на 09.03.2023 г. тълк.дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС и с определение № 3392 от 07.11.2023 г. по настоящето дело производството е спряно до приемането на Тълкувателно решение.Тълкувателното дело понастоящем е приключило, като е прието Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. на ОСГТК, поради което на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството е възобновено с насрочване по реда на чл. 288 ГПК. С цитираното тълкувателно решение ОСГТК на ВКС се дава отговор на първите два поставени от касатора въпроси, като се приема, че погасителната давност се прекъсва включително от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.Перемпцията и давността са различни правни институти,с различни правни последици. Разяснено е ,че обезсилване на предприетите изпълнителни действия, като законна последица от прекратяването на делото не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. „в” ЗЗД. Също така, прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран,както решаващо е съобразил въззивния съд.В тълкувателното решение са отграничени последиците на обезсилването като израз на процесуалноправната недопустимост действия в рамките на неприключилите изпълнителни способи по прекратеното дело да се зачитат при нов изпълнителен процес, когато такъв е допустим, от разпростирането на тези последици върху действията,с които по силата на материалноправна норма погасителната давност вече е била прекъсната, изпълнителни способи са реализирани и изпълнението по тях е приключено,съответно част от дълга е погасен,трети лица са придобили права и пр. Кредиторът по изпълнително дело,дори да е допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция,не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия,вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново.Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция,поставя началото на ново процесуално правоотношение. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. рекъсва се погасителна давност и в случай ,че искането постъпва по изпълнително дело,по което срокът по чл. 433,ал.1, т. 8 ГПК е изтекъл и е настъпило прекратяване по право,но липсва постановление на съдебния изпълнител и изпълнителният лист не е върнат на кредитора,съгласно дадените в Тълкувателно решение№ 2 от 04.07.2024 г. на ОСГТК разяснения. Правно и фактически, действията на взискателя и в този случай следва да са необходимите,които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение.Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение,чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Възприетото в обжалвания съдебен акт разрешение по поставените въпроси и обусловеният от него краен изход на делото напълно съответства на така установената задължителна съдебна практика, с която е преодоляно и съществуващото до постановяване на тълкувателния акт противоречие в практиката на ВКС. Поради това, следва да се приеме, че по тези въпроси не се установяват поддържаните от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Предвид гореизложеното ,не може да бъде споделено и повдигнатото оплакване за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицирана степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Възприетото от въззивния съд тълкуване на закона е съответно на установеното в задължителната практика на ОСГТК на ВКС Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.