Определение № 3366 от 26.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3951/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 581 от 29.04.2024 г. по в. гр. д. № 2442/2023 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 260083 от 12.05.2023 г. по гр. д. № 8805/2020 г. на Пловдивския районен съд, с което е бил уважен предявеният от В. А. Б., починала в хода на процеса и заместена от наследниците си В. Н. Б. и В. Н. Б., срещу И. Б. Е. иск по чл.109 ЗС – ответникът е осъден да преустанови неоснователните си действия по отношение на собствен с ищците недвижим имот с идентификатор [№], с административен адрес [населено място], [улица], ведно с целия самостоятелен жилищен етаж от построената в поземления имот жилищна сграда с идентификатор [№], като премахне изградената плътна метална конструкция /ограда и метална врата/ с височина от около 215 см, ограждаща сграда с идентификатор [№] на около един метър от северната й страна, която започва от разположената перпендикулярно на улицата заключваща се метална врата в северозападния ъгъл на жилищната сграда и завършва на изток малко преди края на сградата.

Въззивният съд е приел, че дворното място с идентификатор [№] по КККР на [населено място] е съсобствено. С договор от 24.04.2017 г. реалното ползване на мястото е разделено, като първоначалната ищца В. А. Б. е получила ползването на свободната южна част от мястото, означена със син цвят на скицата на вещото лице; неучастващата в делото З. С. Ц. е получила ползването на североизточната част от мястото, означена в зелен цвят на скицата, а ответникът И. Б. Е. е получил ползването на северозападната част от мястото, оцветена в жълт цвят на скицата. Освен тези площи за всеки от съсобствениците е предвидено „право на преминаване“ на 1 метър от жилищната сграда в имота, която е етажна собственост – В. Б. е собственик на първия етаж, а З. Ц. – на втория.

Ответникът е изградил незаконна плътна метална конструкция с височина от около 2,5 метра, която обгражда жилищната сграда на около 1 метър от северната й страна. Конструкцията започва с изградената перпендикулярно на улицата заключваща се метална врата в северозападния ъгъл на жилищната сграда и завършва на изток малко преди края на посочената сграда.

Прието е, че съоръжението е поставено от ответника с цел ограничаване достъпа на други лица до частта от имота, която му е разпределена за ползване. Мотив за това е твърдяно от него неправомерно посегателство в магазин, разположен в ползваната от него част от имота. Съоръжението е поставено без предварително съгласие на останалите съсобственици, напротив, още при изграждането му е възникнала остра конфронтация между първоначалната ищца и ответника. Договорът за разпределение на ползването на съсобственото място и предвиденото отстояние за преминаване от 1 метър за целите на придвижването в имота не съставляват основания за реализиране на такива фактически действия, които биха създали пречки или ограничения на останалите съсобственици повече от обичайното. Собственикът може да иска признаването и зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти, които да се въздържат от действия и посегателства, на които цели служи уредбата на специфичния иск по чл.109, ал.1 ЗС.

Прието е, че ищцата има достъп от улицата до входа на първия етаж от сградата през изградения подход с намаляваща ширина от 108 см на 104 см. Металната врата към този проход първоначално е била заключена и ищцата не е имала нормален достъп до собствения си жилищен етаж, а впоследствие патронът от вратата е изваден. Това състояние създава пречки и ограничения за реализиране на удобен достъп до жилищната сграда, включително до етажа на ищцата. Ответникът не може да черпи аргументи от договора за разпределение на ползването на дворното място, независимо от това дали делът му граничи с този на ищцата, както и от уговореното право на общо ползване на пространството от 1 м. около жилищната сграда и от възможностите за бъдещо строителство в дяловете. Преградата, чието премахване се иска от ищцата, създава пречки за ползване на процесния имот най-малко на нея, независимо от премахнатия впоследствие в хода на процеса / от м. юли 2021 г. / патрон на бравата. Посочената врата, заедно с ограждащата преграда, съставляват обща конструкция, което обуславя премахването й като цяло поради потенциалната възможност в обратния случай в бъдещ момент по аналогичен начин да се възстанови ограничението на достъпа до ЖС и затрудненията в житейско-битов план на съсобствениците при нейното ползване.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника И. Б. Е..

Жалбоподателят счита, че въззивното решение е процесуално недопустимо поради неучастие на необходим другар – съсобственикът З. С. Ц..

Решението било и неправилно. Позовава се на договора за разпределение на ползването на общото дворно място; на предвидената в този договор площ за общо ползване около жилищната сграда, на предвидената възможност за бъдещо строителство в отделните дялове, както и на обстоятелството, че преграждението е поставено изцяло в частта от дворното място, която му е разпределена за ползване. Счита, че преградата не създава пречки за ищците да ползват имота си. Позовава се на отделни части от свидетелските показания, като набляга на обстоятелството, че понастоящем металната врата, водеща до коридора с широчина 1 метър, от който се осигурява достъп до входовете за двата етажа на жилищната сграда, не се заключва, тъй като няма патрон. Счита, че позоваването на бъдещи несигурни събития /повторно поставяне на патрона/ не може да послужи като основание за уважаване на иска по чл.109 ЗС. За ищцата не е имало пречки за достъп до водомерната шахта, разположена в неговата част от имота. Понастоящем шахтата е изместена на тротоара пред имота. Ищцата сама си създала пречки да ползва жилището си чрез незаконно преустройство на входната врата към него в прозорец.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставят се следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да конституира всички необходими и задължителни другари на страната на ответниците. Явяват ли се надлежни ответници в производството по предявен негаторен иск срещу процесната ограда всички лица, които притежават вещни права върху земята – собственикът и носителите на ограничени вещни права.

2. При наличие на постигнато между съсобствениците съгласие за разпределение на ползването на дворното място неоснователни ли са по смисъла на чл.109 ЗС онези действия на някой от съсобствениците, посредством които същият осъществява ползване на дворното място по начин и в съответствие с уговорения;

3. Какво е значението на нотариално заверения договор между съсобствениците, по силата на който дворната площ се разпределя за реално ползване при преценка на основателността на иск по чл.109 ЗС;

4. За уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС следва ли ищецът да докаже, че действията на ответника са неоснователни и че му пречат да упражнява своето право;

5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, възраженията и доводите на страните.

По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 14 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4205/2015 г., II г. о., по втория – с решение № 299 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 500/2009 г., II г. о., третият въпрос бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; по четвъртия въпрос имало противоречие с т.3 на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 316 от 18.02.2005 г. на ВКС по гр. д. № 2746/2003 г., IV г. о., решение № 411 от 2.03.1999 г. на ВКС по гр. д. № 2190/98 г., V г. о., решение № 2240 от 13.01.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2810/2001 г., IV г. о., а също и на практика на ВКС, според която защитата на собствеността с иск по чл.109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничи само до преустановяване на тези действия и състояния, които пречат или смущават упражняването на правото на собственост на ищеца, без да ги надхвърлят и да препятстват неоснователно правата на ответника.

Решението било и очевидно неправилно, тъй като в диспозитива било посочено, че металната врата е заключваща се, а в мотивите се приемало, че в хода на процеса секретният патрон на бравата е премахнат. Очевидно неправилен бил и изводът, че проход с ширина 104-108 см. Е недостатъчен за осигуряване на достъп до сградата. Очевидно неправилно било и това, че искът по чл.109 ЗС се основавал на неправомерни действия на самата ищца.

Ответниците В. Н. Б. и В. Н. Б. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.109 ЗС, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.

По първия въпрос: В практиката на ВКС, включително и в посоченото от жалбоподателя решение № 14 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4205/2015 г., II г. о., се приема, че надлежни ответници в производството по предявен негаторен иск, с който се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и други постройки и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката /чл.110, ал.1 ЗС/, са всички лица, които притежават вещни права върху земята - собственикът и носителите на ограничени вещни права, като тези лица са задължителни необходими другари по предявения иск. Идеята тук е, че когато с иск по чл.109 ЗС се иска премахване на вещи, трайно прикрепени към земята, като ответници следва да бъдат конституирани всички онези лица, чието право на собственост би било засегнато при уважаване на този иск. Те са необходими задължителни другари, тъй като трябва да имат правна възможност да защитят собствеността си, която е застрашена в случай на уважаване на иска.

Настоящият случай не е такъв и тази практика на ВКС не е относима към него. С иска по чл.109 ЗС по настоящото дело се цели премахването на незаконно ограждение около жилищна сграда в режим на етажна соственост. Уважаването на този иск няма да засегне по негативен начин правната сфера на неучастващата в делото собственица на втория етаж от жилищната сграда, тъй като не засяга нито правото й на собственост върху втория етаж, нито правото й на собственост върху земята. Напротив, премахването на въпросното ограждение би било изцяло в нейна полза. Ето защо не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за участието на задължителните другари в производството по негаторен иск.

Не е налице противоречие и по въпрос № 2. Постигнатото съгласие за разпределение на ползването на съсобственото дворно място по никакъв начин не дава правото на единия от съсобствениците да поставя ограждения в ползваната от него част, които препятстват нормалния достъп на останалите съсобственици до жилищната сграда, в която живеят. Посоченото от жалбоподателя решение № 299 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 500/2009 г., II г. о. не дава основание за обратен извод. В него е изложено принципното разбиране, че съсобственикът има правото да ползва съответната част от дворното място в рамките на притежавания дял от съсобствеността и съобразно постигнатото съгласие за разпределение на ползването. В това решение обаче не се разглежда въпрос, който възниква по настоящото дело – може ли ползването на разпределената част от дворното място да се извършва по такъв начин, че да засяга неблагоприятно ползването на жилищна сграда на другите съсобственици.

В хода на касационното производство жалбоподателят се е позовал допълнително на решение 167 от 14.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 160/2023 г., I г. о., което привидно подкрепя неговата теза. Действително, в това решение се дава отрицателен отговор на въпроса може ли с иск по чл.109 ЗС да се търси негаторна защита за преустановяване на неоснователни действия от съсобственика, съответстващи на установеното по делото разпределение на ползването на общия имот. Прието е, че поставянето на прегради, които да ограничат възможността на част от съсобствениците да ползват реална част от общия имот, която по общо съгласие е разпределена на друг съсобственик, не е неправомерно действие; че в такава хипотеза искът по чл.109 ЗС не предоставя възможност за защита, включително не може да се допусне по този ред премахване на прегради, които съсобственик е поставил, за да ограничи достъпа на останалите съсобственици до реална част от имота, която по общо съгласие му е била разпределена за ползване. Тези разсъждения обаче не могат да бъдат извадени от общия контекст на случая, породил правния спор. По това дело ищецът е имал нормален достъп от улицата до главния вход на жилищната си сграда, както и втори достъп до задния вход на сградата, преминаващ през една просека между съседния имот и достигащ до вътрешната част на съсобственото дворно място. С иска по чл.109 ЗС той е целял да постигне запазване на другия достъп до задния вход на сградата, който обаче преминава през частта от дворното място, разпределена за ползване на другия съсобственик, който в един момент е преустановил този достъп. Искът е отхвърлен поради преценката, че необходимият баланс между интересите на двете страни се постига чрез наличието на първите два достъпа до жилищната сграда на ищеца – от улицата и от просеката. В настоящия случай чрез процесното преграждение, чието премахване се иска по реда на чл.109 ЗС, единственият достъп на ищците до собственото им жилище първоначално е бил напълно преустановен, а понастоящем – силно препятстван, тъй като през въпросния проход те не биха могли да внасят и изнасят обемни вещи, както и да имат нормален достъп от жилището до улицата при спешни случаи. Затова няма как разрешението, дадено по посоченото дело на ВКС, да бъде приложено и по настоящото дело, т.е. не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване.

Въпрос № 3 също не обуславя допускане на касационно обжалване на посоченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Във всеки конкретен случай при разглеждане на иск по чл.109 ЗС съдът ще преценява какво е значението на нотариално заверения договор между съсобствениците, по силата на който дворното място се разпределя за реално ползване между тях. Не може да бъде даден предварителен еднозначен отговор на този въпрос, тъй като той зависи от особеностите на всеки конкретен случай.

Не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по четвъртия въпрос. В т.3 на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Същевременно в мотивите е прието, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Настоящият случай е точно такъв. Собственикът на едно жилище не може да бъде принуждаван да преминава през Г-образен проход с ширина от 1 метър, за да достигне от улицата до единствения вход на своето жилище. Затова искът по чл.109 ЗС за премахване на преграждението е основателен дори ако металната врата в началото на преграждението не се заключва. Това разрешение не противоречи нито на посоченото тълкувателно решение на ВКС, нито на свързаната с него практика по чл.290 ГПК. Отделно от това преченето по чл.109 ЗС в случая е установено с показанията на свидетеля Н. Ц., съпруг на неучастващата в делото З. Ц. /съсобственик на дворното място и собственик на втория етаж от жилищната сграда/, който е заявил, че „Бърза помощ“ не е могла да изведе на носилка неговия тъст през въпросното преграждение, което на ъгъла е силно стеснено, а след това е имало същият проблем и с погребалната агенция при изнасянето му от къщата. Тези затруднения пречат еднакво както на собственика на първия етаж /ищците/, така и на собственика на втория етаж от сградата.

Няма основание за допускане на касационно обжалване и по петия въпрос в изложението към жалбата, свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, възраженията и доводите на страните. По този въпрос въззивният съд е действал изцяло в съответствие с практиката на ВКС по чл.235, ал.2 ГПК. Тезата на жалбоподателя, че поставеното ограждение не пречи на ищците да ползват жилището си, почива на избирателно подбрани части от показанията на свидетелите, както и на обстоятелството, че това ограждение е поставено изцяло в частта от имота, която му е разпределена за ползване и че понастоящем металната врата към това ограждение не се заключва. Съвкупната преценка на доказателствата по делото обаче не подкрепя тази теза, напротив, установява пречките, които ограждението създава за пълноценното ползване на жилището на ищците. Въззивният съд е постановил своето решение при съвкупна преценка на всички доказателства – писмени и гласни, установяващи обективното пречене, като е обсъдил и другите две обстоятелства – местоположението на оградата в частта на ищеца и това, че понастоящем металната врата към това ограждение не се заключва. Затова липсва противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос № 5 и по него също не може да се допусне касационно обжалване.

Не е налице и очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. При прочита на решението не личат груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика.

При този изход на делото на ответниците в седва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 1680 лв. по договор за правна защита и съдействие от 29.09.2024 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,