Определение № 2968 от 14.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1109/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Първа инвестиционна банка“ АД чрез адв. Г. В. обжалва решение № 112 от 01.02.2024 г. по в.гр.д. 882/23 г., АС – София, с което е потвърдено решение № 93 от 09.10.2023 г. на СГС, I-30 състав по гр.д. 6641/21 г., в обжалваната част, относно главницата за разликата над 17 814,60 евро до пълния размер от 19 332,12 евро и за договорна лихва за горницата над 6 507,19 евро до 18 867,73 евро.

В касационната жалба е направил оплаквания относно неправилно приложение на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 1 от ГПК, конкретно на нормата на чл. 110 от ЗЗД и на чл. 114 от ЗЗД. Изложени са съображения във връзка с постановените от ОСГТК на ВКС тълкувателни решения, Тълкувателно решение от 21.1.2022 г. по т.д. 5/19 г. на ОСГТК на ВКС.

Счита, че началото на срока на погасителна давност е падежът на последната разсрочена вноска, респ. ако кредитът е обявен за предсрочно изискуем, от датата на предсрочна изискуемост. След като началната дата на изискуемост е датата на последната вноска, то към момента на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК, давност не била изтекла.

Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат исковете в пълен размер. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена предсрочна изискуемост?

2. Приложима ли е тригодишната погасителна давност по отношение на вземанията за възнаградителна договорна лихва, начислена по и на основание договор за банков кредит?

Счита, че с разрешаването на посочените два правни въпроса, въззивният съд се е отклонил от даденото разрешение с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 50 173 от 13.10.2022 г. по гр.д. 4674/21 г., III ГО на ВКС, с което се позовава на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът М. Ф. Б. чрез адв. Ч. Д. оспорва касационната жалба. По отношение на искането за допускане на касационно обжалване, счита, че е налице съдебна практика на ВКС, в различен от сочения от касатора смисъл, като счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която исковете на банката с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са отхвърлени за разликата над 17 184,60 евро главница до напълно предявения размер от 19 332,12 евро и за вземане за договорна лихва за разликата над 6 507,19 евро до 18 867,73 евро (при предявен размер 19 566,35 евро).

По отношение на главницата е приел, че връщането на кредита следва да стане на 120 броя погасителни анюитетни вноски, всяка с размер 352,38 евро, с падеж 30.12.2012 г. на първата и последната с падеж 30.11.2022 г. Ответникът бил заплатил само първата вноска и от 30.01.2013 г. бил в неизпълнение на задълженията. Предсрочната изискуемост на кредита била настъпила на 10.09.2019 г., с изтичане на 1 седмичен срок на предизвестието, даден от банката с връчената на ответника на 02.09.2019 г. покана. Заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК било подадено на 12.12.2019 г. Неплатената главница от падежиралите вноски от 12.12.2014 г. до 09.09.2019 г., т.е. за предходния, преди заявяване на искането, петгодишен период било 8 095,71 евро, остатък от предсрочно изискуема главница от 10.09.2019 г. главница била 9 718,89 евро. Неплатената договорна лихва от падежиралите в периода 12.12.2016 г. до 09.09.2019 вноски били в размер на 6 507,19 евро. Така е прието, че са погасени по давност вноските, падежирали в периода 31.1.2013 г. до 11.12.2014 г. и за договорната лихва, включена в падежиралите преди 31.1.2013 г. до 11.12.2016 гвноски, поради изтекла давност и лихва за периода след обявяване на предсрочната изискуемост 10.09.2019 г. до 04.12.2019 г. поради недължимостта й след обявена предсрочна изискуемост.

Въззивният съд е приел, че е установено наличието на сключен договор за банков кредит между страните, като за длъжника е възникнало задължение за връщане на получената сума със заплащане на възнаградителна лихва, като връщането е уговорено на отделни вноски, съдържащи и главница, и лихва, с посочен падеж съгласно погасителен план. С оглед частично влязлото в сила решение е прието, че длъжникът не е изпълнил точно задълженията си. Разгледано е възражението му за погасителна давност, на основание чл. 110 и чл.111 от ЗЗД. Прието е, че началото на давностния срок за главница, съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, започва да тече от падежа на всяка падежирала вноска, като погасяването се извършва за главницата, в предвидения в чл. 110 от ЗЗД, 5 годишен срок, за лихвата в предвидения в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД тригодишен срок.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед предмета на обжалване и оплакванията в касационната жалба, както и поставените правни въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, е налице основание за спиране на производството по чл. 288 от ГПК до произнасяне на ОСГТК на ВКС по тълк.д. 3/2023 г. с тълкувателно решение по поставения правен въпрос: При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече, съгласно чл. 114 от ЗЗД, давностният срок за главницата и/или възнаградителни лихви – от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотезата на предсрочна изискуемост.

Предвид образуваното тълкувателно дело по така посочения правен въпрос, е налице основание по чл. 229, т. 7 вр. чл. 292 от ГПК за спиране на производството по настоящето дело, на посоченото основание.

Върховният касационен съд на Р България състав на Второ търговско отделение