Определение № 200 от 09.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4722/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 3129/08.04.2021 г. от Г. И. К. и В. С. К., чред адв. А. А. срещу определение № 246/26.02.2021 г. по в.ч.гр.дело № 1251/2020 г. на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение частна жалба вх. № 2589/09.07.2020 г. подадена от Г. И. К. и В. С. К. против разпореждане № 1434/19.06.2020 г.по гр. дело № 763/2016 г. на Районен съд Петрич, с което е върната жалбата им против определение, с което е отказано да бъдат освободени от внасяне на държавна такса. В частната жалба се поддържа, че определението на Благоевградския окръжен съд в обжалваната част е нищожно, като постановено от незаконен съдебен състав, сформиран при нарушаване принципа за случайно разпределение на делата. Искането е да се отмени обжалваното определение, респективно да се прогласи нищожността му, заедно със законните последици. В изложението са поставени правните въпроси: 1.Опорочен ли е съдебен акт, постановен по гражданско дело от съдия, определен за докладчик на съдебния състав в нарушение на правилата за случайно разпределение на делата? 2. При наличие на предпоставките по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса необходимо ли е извършване на служебна преценка при наличие на доказателства по делото за материалното, здравословното и семейно състояние на молителя? Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението са изложени доводи за нищожност на определението на Благоевградския окръжен съд в обжалваната част. Ответниците по частната жалба не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателите съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежни страни срещу въззивно определение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. С определение № 2483/30.09.2021 г. по ч.гр.дело № 2648/2021 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение № 246/26.02.2021 г. по в.ч.гр.дело № 1251/2020 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 2069/17.05.2019 г., против определение от 02.05.2019 г. по гр.дело № 763/2016 г. на Районен съд Петрич, с което е даден ход на устните състезания на делото. С посоченото определение на Софийски апелативен съд е прекратено производството по ч.гр.дело № 2648/2021 г. на същия съд по отношение на частната жалба на Г. К. и В. К. срещу определение № 246/26.02.2021 г. по в.ч.гр.дело № 1251/2020 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение частна жалба с вх. № 2589/09.07.2020 г. на Г. и В. К. против разпореждане № 1434/19.06.2020 г. по гр.дело № 763/2016 г. на Районен съд Петрич и е върнал делото на същия съд за по-нататъшно администриране в тази част. След администриране на частна жалба вх. № 3129/08.04.2021 г. делото е изпратено на ВКС. Производството пред настоящата инстанция е по подадената частна жалба с вх. № 3129/08.04.2021 г. от Г. К. и В. К. в частта срещу определение № 246/26.02.2021 г. по в.ч.гр.дело № 1251/2020 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение частна жалба с вх. № 2589/09.07.2020 г., подадена от Г. и В. К. против разпореждане № 1434/19.06.2020 г. по гр.дело № 763/2016 г. на Петричкия районен съд, с което е върната жалбата им против определение, с което е отказано да бъдат освободени от внасяне на държавна такса. Благоевградския окръжен съд е приел, че Г. И. К. и В. К. са подали частна жалба с вх. № 2589/09.07.2020 г., с която са обжалвали разпореждане № 1434/19.06.2020 г. по гр.дело № 763/2016 г. на Петричкия районен съд, с което е върната частна жалба от 16.03.2020 г. срещу определение № 515/24.02.2020 г., с което е отказано да бъдат освободени от внасяне на държавна такса, поради неотстраняване на нередовността в указания от съда срок. Прието е, че на 13.01.2020 г. по първоинстанционното дело е постъпила молба от Г. и В. К., чрез адв.А. А., с която е поискано К. да бъдат освободени от внасяне на държавна такса за въззивното обжалване. Като обстоятелства е посочено тежкото здравословно състояние на Г. К. и липса на доходи. С разпореждане върху молбата от 14.01.2020 г. съдът е указал на молителите да представят писмени доказателства във връзка с твърденията за наличие на основание за освобождаване от внасяне на държавна такса и е определен едноседмичен сок. Съобщение за тези указания е получено от адв.А. на 28.01.2020 г. и срокът е изтекъл на 06.02.2020 г. – понеделник присъствен ден, тъй като 04.02.2020 г. е неработен ден. Прието е, че на 06.02.2020 г. адв. А. е поискала с писмена молба да се продължи срока и на 07.02.2020 г. с разпореждане срокът е продължен с една седмица и е изтекъл на 13.02.2020 г. Прието е, че до този момент не са представени доказателства във връзка с искането за освобождаване от държавна такса и районният съд е постановил определение № 515/24.02.2020 г. с което е оставил без уважение молбата на Г. и В. К. за освобождаване от заплащане на държавни такси. Въззивният съд е приел, че на 09.03.2020 г. жалбоподателите са получили копие от постановеното определение на Петричкия районен съд и на 16.03.2020 г. са депозирали частна жалба срещу същото определение. С разпореждане от 25.03.2020 г. съдът е указал на жалбоподателите да внесат 15 лв. държавна такса за частната жалба, като в противен случай тя ще бъде върната. Прието е, че съобщение за това разпореждане е получено от адв.А. на 29.05.2020. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 05.06.2020 г. – присъствен ден. На същата дата с плик по пощата е изпратена молба от адв.А., с която е поискано продължаване на срока. С разпореждане от 08.06.2020 г. съдът е продължил срока с една седмица. Продълженият срок е изтекъл на 12.06.2020 г., като не са изпълнени указанията на съда. С разпореждане № 1434/19.06.2020 г. Районен съд Петрич е върнал частната жалба на Г. и В. К.. Прието е, че с оглед установените факти не са констатирани нарушения на процесуалните норми от страна на Районен съд Петрич. Прието е още, че районният съд е дал правилни указания в съответствие със закона за внасяне на държавна такса. Срокът е продължен в разумни рамки с оглед бързина на производството и несложност за изпълнение на указанията. Приел е, че съдът не дължи уведомяване на страната за продължения срок, а тя сама следва да прояви активност да се информира за резултата от молбата. Формиран е извод, че обжалваното определение е правилно, а частната жалба е неоснователна. По правните въпроси: Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос от изложението, нито служебно за проверка евентуална нищожност на въззивното определение. Правилото за разпределение на делата и преписките на принципа на случайния подбор е въведено със Закона за съдебната власт от 1994 г., отм., считано от 12.05.2006 г., с разпоредбата на чл. 12а /ДВ бр. 39/2006 г./. Същото правило е доразвито и в чл. 9, ал. 1 на действащия към настоящия момент Закон за съдебната власт обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г. Целта на разпоредбата е да се избегнат възможностите за оказване на натиск върху съдиите, да се гарантира тяхната безпристрастност, както и да изключи предположения у наблюдателите за въздействие и предубеденост на съдията и съдебния състав (съдът). Съблюдаването на установения ред, по който се разпределя делото на съдия – докладчик, е съответно на принципа за справедлив процес и конкретно с изискването по чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС делото на всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения, да се гледа от съд, създаден в съответствие със закона, каквато е и трайната практика на Съда по правата на човека. Изразът "създаден в съответствие със закона" включва не само правното основание за самото съществуване на съда, но и спазването от съда на конкретните правила, които го регламентират, вкл. относно разпределението на делото/преписката на определен съдия. За ефективно приложение на принципа на случайния подбор, регламентиран с разпоредбата на чл. 9 от ЗСВ, ВСС на РБ е разработил Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с Решение на ВСС по протокол № 57 от 04.12.2014 г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13 от 19.03.2015 г.; изм. с Решение на СК на ВСС по протокол № 1 от 10.01.2017 г., Методиката регламентира реда за разпределение на съответното дело по електронен път и ограничава приложението на принципа до случаен подбор само на съдията-докладчик, съобразно поредността на постъпването на делата по материя и видове, и в рамките на съответното отделение (чл. 1, б. "а" - "в"). Определянето на останалите членове е функция по упражняване на организационно и административно ръководство в съответния съдебен орган, която не е нормативно регулирана. Прилагат се различни практики, съобразно изработените вътрешни правила, приети от общото събрание на съдиите, или утвърдени от административния ръководител на съда. При липса на изричен регламент за случаен избор на участващите в състава съдии, освен докладчика, е достатъчно тяхното определяне да е извършено по начин, осигуряващ необходимата прозрачност при разпределението, гарантиращ безпристрастност и обективност на правораздаването, които не предизвикват съмнение за специален подбор на съдиите. Съгласно цитираната методика – чл.4.1.2,б”г” – Особени хипотези на приложение на принципа на случайно разпределение на делата - при връщане на дело на първоинстанционен съд, поради неправилното му администриране, при следващо внасяне на делото от същия съд то се разпределя на първоначално определения докладчик. Разпределението на въззивното частно гражданско дело в Благоевградския окръжен съд е подчинено на чл. 9, ал. 1 ЗСВ, Единната методика, утвърдена от ВСС и Вътрешни правила, утвърдени от административния ръководител за случайно разпределение на делата. Видно от данните по делото, при образуване на въззивно частно гражданско дело № 1251/2020 г. в Благоевградския окръжен съд, за докладчик е бил определен съдия Р. Б.. Начина на разпределение е ръчно разпределение, тъй като съгласно Вътрешните правила за случайно разпределение на делата докладчикът вече е избран на случаен принцип по същото производство – в.ч.гр.дело № 1004/2020 г. на Благоевградския окръжен съд. Последното дело е било образувано по няколко частни жалби, включително и по частна жалба вх. № 2589/09.07.2020 г., подадена от Г. и В. К. против разпореждане № 1434/19.06.2020 г. по гр.дело № 763/2016 г. на Районен съд Петрич, като производството по делото е прекратено с указания да се отстранят нередовности на частната жалба. По ч.гр.дело № 1004/2020 г. съдията докладчик Р. Б. е определен на случаен принцип – автоматично. Впоследствие в.ч.гр.дело № 1004/2020 г. на Благоевградския окръжен съд е преразпределено на младши съдия А. Т. - докладчик със Заповед № 399/27.08.2020 г., поради отсъствие на определения съдия докладчик Н. У., поради платен годишен отпуск от 24.08.2020 г. до 09.09.2020 г. След изпълнение указанията, дадени с определение № 3058/28.08.2020 г. по в.ч.гр.дело № 1004/2020 г. на Благоевградския окръжен съд Районен съд Петрич отново е изпратил делото с частна жалба вх. № 2589/09.07.2020г., подадена от Г. и В. К. на въззивния съд и е образувано в.ч.гр.дело № 1251/2020 г. на БлОС. Освен съдията докладчик Р. Б. останалите двама членове на съдебния състав на Благоевградския окръжен съд, постановил обжалваното определение са от състава, който е с постоянен персонален състав, определен с Вътрешните правила на съда. Като взема предвид изложеното съдът намира, че разпределението на въззивното частно гражданско дело № 1251/2020 г. е извършено при спазване чл.4.1.2,б.”г” от Единната методика за разпределение на делата на ВСС и т.6 от Вътрешните правила за разпределение на делата на БлОС – Правила за разпределение на гражданските дела. Освен изложеното съдът приема и, че преценката дали едно определение по гражданско дело е нищожно само поради нарушение на чл. 9, ал. 1 ЗСВ, в гражданския процес винаги се прави конкретно, при съобразяване със спецификата на производството и характера на съдебния акт, възможността за обжалване пред друг съд и правомощията на последния, за да се определи вида на евентуалния порок на съдебния акт – незаконосъобразност, недопустимост или нищожност на съдебния акт. Освен това в гражданския процес, предвид правомощията на съответната инстанция по националното право, преценката относно нарушението на принципа за справедлив съдебен процес, се преценява, като се взема предвид производството като цяло - решение № 202 от 7.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2832/2018 г., IV г. о. по чл.290 ГПК. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по въпроса: при наличие на предпоставките по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса необходимо ли е извършване на служебна преценка при наличие на доказателства по делото за материалното, здравословното и семейно състояние на молителя. Въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на съда в обжалваното определение. С последното въззивният съд е оставил без уважение частна жалба с вх. № 2589/09.07.2020 г. подадена от Г. и В. К. против разпореждане № 1434/19.06.2020 г. по гр.дело № 763/2016 г. на Петричкия районен съд, с което е върната частна жалба на К. против определение, с което е отказано да бъдат освободени от внасяне на държавна такса. Тъй като не е установено общото основание по чл.280,ал.1 ГПК - т.е. не е формулиран правен въпрос съдът намира, че това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното определение на БлОС в указаната част, без да се обсъждат допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение