Определение № 231 от 07.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1799/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. Х. срещу решение №133 от 16.06.2020г., постановено по в.гр.д.№100/2020г. на Добрички окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение №1252/21.11.2019г. по гр.д.№2165/2019г. на Добрички районен съд, с което е отхвърлен иска на И. К. Х. против Кооперация „ПТП Житница“ за отмяна на основание чл.58, ал.1 ЗК на решението на Общото събрание на кооперацията от 08.06.2019г. за избор на В. Б. В. за председател на кооперацията. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно и очевидно необосновано. Оспорва се като неверен извода на съда, че решението на Общото събрание за избор на председател се взима с мнозинство от повече от половината присъстващите членове без да е предвидено тайно гласуване. Акцентира се върху чл.32, ал.1 от Устава на кооперацията, в който е предвидено, че „председател на кооперацията се избира между членовете на кооперацията за срок от четири години с тайно гласуване“. Сочи се, че по делото не е спорно, че атакуваният избор на председател е проведен с явно гласуване, от което следва, че изборът е станал в противоречие с Устава на кооперацията, което от своя страна обуславя незаконосъобразност на взетото решение. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, отмяна на решението за избор на председател на кооперацията и присъждане на разноски за касационната инстанция. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част. Твърди се, че „prima facie“ се установява явното противоречие с разпоредбата на чл.32 от Устава на становището на съда, че уставът не предвижда тайно гласуване. Сочи се, че в случая са нарушени основни логически, опитни и общоприложими правила при формиране на правния извод въз основа на ноторен факт, което обуславя очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и практиката на ВКС, обективирана в определение №206/31.03.2020г. по т.д. №1580/2019г. на ВКС, І т.о, определение №304/02.07.2019г. по т.д. №935/2018г. на ВКС, І т.о. и определение №288/29.04.2020г. по т.д.№1956/2019г. на ВКС, І т.о. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от Кооперация „ПТП Житница“ – [населено място], общ.Добрич, в който се твърди, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касация, тъй като соченият от касаторката порок не е установим пряко от съдържанието на въззивното решение, а се налага допълнителен анализ и тълкуване на събраните по делото доказателства. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на жалбата по съществото на спора като се твърди, че цитираният от касаторката текст на чл.32, ал.1 от Устава на кооперацията е имал тази редакция до 12.06.2018г., когато с решение на Общото събрание, чл.32, ал.1 от Устава е бил изменен и е предвидено изборът на председател да се извършва с явно гласуване. Претендират се разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното решение въззивният състав от Добрички окръжен съд е потвърдил решение №1252/21.11.2019г. по гр.д.№2165/2019г. на Добрички районен съд, с което са отхвърлени исковете на И. К. Х. против Кооперация „ПТП Житница“ за отмяна на основание чл.58, ал.1 ЗК на решенията на Общото събрание на кооперацията, взети на 08.06.2019г. Предмет на касационното производство е единствено въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен иска на И. Х. за отмяна на решението на Общото събрание на кооперацията от 08.06.2019г. за избор на В. Б. В. за председател на кооперацията, тъй като с касационната жалба (и направеното допълнително уточнение с писмена молба от 19.08.2020г.), касаторката обжалва въззивното решение само в частта му досежно избора на председател на кооперацията. С касационната жалба не се оспорва приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка относно насрочването и провеждането на 08.06.2019г. на Общото събрание на Кооперация „ПТП Житница“. В тази връзка не е спорно, че Общото събрание е било свикано редовно и че е било проведено в хипотезата на чл.17, ал.2 ЗК и чл.23, ал.2 от Устава на кооперацията – при спадащ кворум. За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска на И. Х. по чл.58, ал.1 ЗК за отмяна на решението на Общото събрание за избор на В. Б. В. за председател на кооперацията, въззивният състав е приел, че от събраните по делото доказателства се установява законосъобразен избор на председател на кооперацията. Съдът е отразил, че съгласно чл.18, ал.1 ЗК и чл.24, ал.1 от Устава на кооперацията, решението на Общото събрание за председател се взема с мнозинство от повече от половината присъстващи членове без да е предвидено тайно гласуване. Посочил е, че предложените кандидати са били двама В. Б. В. и С. Г. С., като първият е получил 112 гласа, а вторият – 45 гласа. Отделно според въззивния състав ищцата не е доказала и твърдението си, че новоизбраният председател е „манипулирал“ резултата от избора. Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касаторката основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано решение не е очевидно неправилно, тъй като изводите на въззивния съд относно редовността на свикване и провеждане на Общото събрание на 08.06.2019г., както и относно законосъобразността на атакуваното решение за избор на председател на кооперацията, не са в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Не може да се приеме, че решението е постановено contra legem, доколкото липсва императивна разпоредба в закона, изискваща тайно гласуване при избор на председател. Не може да бъде обоснован извода, че решението е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, тъй като съдът въобще не е обсъждал наличието и значението за спора на разпоредбата на чл.32, ал.1 от Устава на кооперацията в редакцията, в която уставът е бил представен пред първата инстанция. В тази връзка касационният състав не е в състояние „prima facie“, (без да обсъди действието и значението на чл.32, ал.1 от Устава) да приеме, че въззивното решение е очевидно неправилно. Неприлагането на чл.32, ал.1 от Устава (при положение, че този член е действащ към момента на провеждане на събранието), би обусловило неправилност на въззивното решение, както поради допуснато съществено процесуално нарушение – поради непроизнасяне по конкретно оплакване във въззивната жалба, така и поради нарушение на материалния закон – чл.18., ал.1, предл.последно ЗК. И в двата случая обаче се касае до неправилност на решението като касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, която може да бъде установена единствено в производството по чл.290 ГПК след допускане на касационно обжалване и след обсъждане на доводите на страните по съществото на спора. Не следва да се присъждат разноски в полза на ответната кооперация, тъй като не се представят доказателства за направени от кооперацията разходи за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,