Определение № 6038 от 20.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1664/2024 г.

Производство по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Й. В., действащ чрез адв. Г. М. от АК - Б., против определение № 95 от 15.02.2024 г. по в.ч.гр.д. № 63/2024 г. на ОС - Ямбол, с което е потвърдено разпореждане № 205/12.12.2023 г. по гр.д. № 78/2022 г. по описа на РС – Тополовград за връщане въззивната жалба на Г. В. срещу първоинстанционното решение. С частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. С приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че обжалваното въззивно определение е очевидно неправилно - основание за допускане касациовта по чл. 280, ал. 2, предл.трето ГПК. Също така се сочи и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Следва ли, когато оставя без движение въззивната жалба, първоинстанционинят съд да изложи конкретни мотиви досежно това, в какво се изразява констатираната от него нередовност?, поради противоречие с посочена практика на ВКС. Настоящият състав на касационната инстанция намира следното при преценката за допустимостта на касационно обжалване: С решение №47/29.06.2023г. по по гр.д. №78/2022 г. на РС – Тополовград, първоинстанционният съд, по иск за собственост на М. Д. срещу Г. В. за 4/6 ид.ч. от описан поземлен имот с къща и плевня в [населено място], е признал за установено, че ищцата е собственик на 3/6 идеални части от процесните имоти, като е и намалил на основание чл.30 ал.1 ЗН универсалното завещателно разпореждане по нотариално завещание от Д. Г. М. от 13.03.2020 г., вписано с акт № 164, том първи, дело № 589 от 2021 г., вх.рег. № 1025 от 23.12.2021 г. на Служба по вписванията – Т. до 3/6 идеални части в полза на М. И. Д., и е намалил на основание чл.30 ал.1 от ЗН универсалното завещателно разпореждане по нотариално завещание от Д. Г. М. от 06.06.2014 г., вписано с акт № 87, том първи, дело № 229 от 2021 г., вх.рег.№ 473 от 30.06.2021 г. на Служба по вписванията – Т. до 2/6 идеални части в полза на Г. Й. В.. Срещу решението на първостепенния съд е депозирана въззивна жалба от Г. В., по която е било образувано в.гр.д. № 394/2023 г. на ОС – Ямбол. Въззивният съд е констатирал, че въззивната жалба е нередовна и с определение № 67/07.11.2023 г. по в.гр.д. № 394/2023 г. е прекратил производството, върнал е делото на първостепенния съд, който да извърши проверка по чл. 260 и чл. 261 ГПК и да укаже на въззивника да конкретизира дали е обжалвал цялото решение или се обжалва решението само в частта, с която е установено правото на собственост на ищцата. Първостепенният съд е оставил въззивната жалба без движение с определение от 15.11.2023 г., в което указано в едноседмичен срок въззивникът да уточни предмета на жалбата си - дали това е цялото решение или частта относно установяване на правото на собственост на ищцата. Препис от определението е връчено надлежно на пълномощника на жалбоподателя – адв.Г. М., на 23.11.2023 г. и в дадения срок не са извършени процесуални действия във връзка с указанието. Първостепенния съд, на основание чл. 262, ал.2, т.2 ГПК е върнал въззивната жалба с разпореждане от 12.12.2023 г., тъй като не е отстранена нередовността ѝ по указанието с определението 15.11.2023 г. в дадения срок. По частна жалба на Г. В., въззивният съд, в новообразуваното въззивно гр.д.№63/2024 г. на ОС-Ямбол, е потвърдил това разпореждане. Приел е, че въззивникът е следвало да уточни предмета на жалбата си като изрично посочи дали обжалва цялото решение или само частта относно установяване на правото на собственост на ищцата, доколкото в частта, в която с първоинстанционното решение е било намалено завещанието, от което черпи права ищцата, е в интерес на ответника, което предпоставяло липсата на интерес от обжалване решението в тази част. Посочено е още, че съдът не може сам да прецени, дали е налице воля за обжалване и на тази част от решението, при липсата на каквито и да са данни в тази насока, освен общо формулираното искане за отмяна на акта. При тези мотиви на въззивния съд, поставеният от частния жалбоподател - касатор, въпрос с приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК се явява необуславящ, защото по него въззивният съд не е излагат съображения, поради което липсва общото основание за селекция по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, както е разяснено с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.Д.№ 1/20209 г. на ВКС, ОСГТК. Не може следователно да се допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивното определение обаче, разкрива белези на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл. трето ГПК, която е видима от самото съдържание на същото. Въззивният съд е приложил превратно цитираната разпоредба на чл.262 ГПК относно обхвата на проверката за редовност на въззивната жалба, при направените от него констатации, отразени също в мотивите на определението му, че въззивникът В. е поискал общо отмяна на първоинстанционното решение на РС-Тополовград по делото. Преценката на обжалваното разпореждане се прави от въззивния съд в производство по чл.274, ал.2 ГПК, при условията на т. нар. "пълен въззив", съгласно ТР № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, като въззивният съд самостоятелно проверява дали са били налице всички законови предпоставки за връщане на въззивната жалба. Съгласно изричната разпоредба на чл.262, ал.1 ГПК, преценката за редовност на въззивната жалба се прави само относно изискванията по чл.260, т.1,2,4 и 7 и чл.261 ГПК, т.е. изключено е изискването по чл.260, т.3 ГПК за указване от въззивника в какво се състои порочността на решението. Така и бланкетна въззивна жалба сезира надлежно въззивния съд да направи проверка на обжалваното първоинстанционно решение, без да се излагат конкретни оплаквания. Разпоредбата на чл.258, ал.2 ГПК допуска да се обжалва решението и частично. В случая въззивникът е посочил, че иска отмяна на решението на първата инстанция, с което е изпълнил изискването на чл.260, т.2 и т.4 ГПК, и така въззивната му жалба не страда от порок, налагащ връщането й поради неконкретизиране коя точно част от първоинстанционното решение обжалва. Преценката дали е налице интерес от обжалване на определена част от първоинстанционното решение, е извън преценката за редовност на въззивната жалба по критериите на чл.262, ал.1 ГПК, и не може да обуслови връщане изцяло на въззивната жалба. С оглед изложените съображения въззивното определение се явява неправилно, и следва да бъде отменено, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, като делото следва да се върне на ОС – Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: